И защо обществото у нас трябва да е благодарно на лесовъдите и да разбира мотивите им

Доц.д-р Янчо Найденов, Инж. Жельо Марев

През последните 30 г. сред обществеността в България се формира едно негативно отношение към създадените през втората половина на 20-и век горски култури, предимно от иглолистни дървесни видове, изнесени извън естествения им ареал на разпространение.
По този повод трябва да обясним, че идеята за създаване на нови гори от иглолистни видове у нас и в Европа не е нова, датира още от 19-и век и има своето обяснение.

Ползван е европейски опит

В исторически аспект след Втората световна война рязко нараства потреблението на дървесина за възстановяването на разрушенията от световния пожар и за нуждите на бурно развиващите се технологии за преработване на дървесината. В отговор на това предизвикателство френските, италианските, испанските и други учени и практически деятели разработват основите на изграждането на интензивните горски култури, които за кратко време да произвеждат значими количества индустриална дървесина.

Теоретичната основа на тези разработки е т.н. „ефект на изместването“, при който всеки индивид, изнесен от естествения си ареал на разпространение, се стреми към оптимален растеж и за кратко време достига зряла възраст и дава поколение. За тази цел най-подходящи се оказват иглолистните видове, които за 25-30 г. могат да натрупат дървесна биомаса до 320-450 куб. метра на хектар.
Именно на базата на европейския опит и страни като Нова Зеландия, Китай и др. също се насочват към създаване на интензивни горски култури за ускорено производство на дървесина.

У нас още непосредствено след освобождението от турско робство, третата българска държава обръща сериозно внимание на горите и горското стопанство. През осемдесетте години на 19-и век са създадени комисии по общини и землища, които определят кои терени да бъдат залесени, като в това се включват и изчезващите в горите иглолистни видове. Най-големи размери залесяването и създаването на нови гори придобива в периода 1947-1989 година.

Отчетено е, че още по време на турското робство стръмните склонове и немалко от равнините са били силно ерозирани вследствие на нерегламентираните прекомерни сечи и паша, както и на изкореняването на горските територии и превръщането им в обработваеми земи.

Затова в началото на петдесетте години на 20-и век, на базата на опита на водещите в лесовъдско отношение страни, включително и бивша Югославия, по решение на правителството, у нас рязко се увеличава обемът на залесяванията.

До 1989 г. са създадени повече

от 15 млн. декара нови гори

върху ерозираните и слабо продуктивни селскостопански земи. По този начин са решени няколко важни въпроса от общонационално значение. Преустановяват се ерозивните процеси върху стръмните обезлесени терени. Решават се въпросите със запасите от иглолистна дървесина.
И въпреки съпротивата, която е била налице, е извършена много полезна лесовъдска дейност. В какво се е изразявала тази съпротива ли?

Още от 1895-1896 г. до петдесетте години на 20-и век залесяванията са посрещани на нож от местното население. По този повод например Петър Беров, окръжен горски инспектор в София, отбелязва, че при залесяванията през 1896 г. в т.н. Борисова градина през нощта селяните от околните села: Слатина, Казичене и други изтръгвали част от засадените фиданки, а умишлено пусканият добитък в новите култури на паша довел до загуби и компрометиране на залесителното дело. Залесяванията през петдесетте години на миналия век в някои райони на Западна и Южна България също са посрещани с бунтове, поради забраната за свободна паша на животните в залесените площи.

Но въпреки това, благодарение на лесовъдите, у нас са създадени тези около 15 млн. декара предимно иглолистни култури,чийто запас в сечно-зряла възраст възлиза на около 45-50 млн куб.м. дървесина и повече от 40 г. осигуряват със суровина дървообработващата и целулозно-хартиената индустрия. Според статистическите данни броят на заетите в горската дървообработваща индустрия към 2000 г. е 22 950, от които в мебелната – 14 850.

Получената у нас дървесина от създадените нови гори, заедно с добива на дървесни материали от КОМИ АССР, дава възможност да се регулират сечите в естествените гори и да се гарантира тяхното естествено възобновяване и запазване. Това се дължи на упоритата работа на лесовъдската колегия и лесовъдите в продължение на почти 140 години.

На следващо място със залесяването са

решени и проблемите с безработицата

в планинските, полупланинските и гранични райони на страната. Залесяването, отглеждането и стопанисването дават работа и препитание на селското население, останало без работа, след въвеждането на механизация в селското стопанство и неговото уедряване.

Не трябва да се пропуска и фактът, че противоерозионните и защитни залесявания с иглолистни дървесни видове около големите язовири ги защитиха от затлачване и създадоха отлична рекреационна среда за краткотраен и дълготраен отдих. Създадените иглолистни и смесени култури облагородиха климата, внесоха красота и разнообразие в околната среда в много райони - Кърджалийско, Русенско, Кюстендилско, Благоевградско, Южните склонове на Стара планина и други.
Всичко това дава основание да твърдим, че създадените горски култури са изпълнили своите: екологични, рекреационни, дървопроизводствени и противоерозионни задачи.

С времето иглолистните култури в долния и средния лесорастителен пояс естествено са се трансформирали в смесени широколистно-иглолистни или чисти широколистни насаждения.
А що се отнася до появилите се проблеми, критиците на създаването на иглолистни култури в долния лесорастителен пояс би трябвало да знаят, че причините за възникналото съхнене и каламитетно проявление на короядите в тях, се дължат на неспазването на правилата за тяхното отглеждане и стопанисване, неоснователно завишения турнус ( възраст за сеч), както и на изоставянето на отгледните сечи в тях, т.е. не са спазвани дадените при създаването им указания за стопанисване, отглеждане и ползване.

Обществото трябва да знае че те имат важна роля във формирането на здрава жизнена среда, защото тяхната висока продуктивност гарантира преработването на повече въглероден двуокис в процеса на фотосинтезата и натрупването на дървесина, при което се отделя и повече кислород, подобряват се естетическите функции на околната среда, намалява се рискът от промяната на климата.

Така, че създаването на горски култури не е било самоцел, а жизнена необходимост с голям социален, икономически и екологически ефект.