Как трябва да ги подготвим, за да успеем

Вкоренените лози от професионално хранилище са най-сигурните за засаждане. Но една операция преди това е задължителна, за да имаме успех. Това е накисването им, което се прави, за да се освежат корените им.

Освен това хоби лозарите трябва още да имат предвид, че лозичките не бива да се засаждат в дни, в които има очаквания температурата на въздуха да е много ниска и в никакъв случай не бива да стига близо до 0 градуса. Това е, защото техните корени са силно чувствителни към ниските, да не говорим за отрицателните температури.

Пръчките се изваждат от мястото на съхранение, ако са съхранявани от нас, един-два дни преди засаждането им.

Накисват се в подходящи съдове с вода, което може да продължи едно-две денонощия. След това трябва да се направи внимателен преглед на всяка една лозичка. Тази, която ви се стори негодна, с изпочупени или с изгнили и повредени части, е по-добре да не се използва.

Всички останали трябва да бъдат подготвени за засаждането. Как става това и какво е редно да направим преди да ги боцнем в земята?

* Отстраняват се до здрава тъкан всички наранени и повредени корени.

* Запазват се всички корени, за които се вижда, че са добре развити и свежи и са разположени около и в основата на подложката. Те се подрязват на дължина от 6 до 8 сантиметра.

* Всички корени, които са се развили от по-горните възли, трябва да се премахнат до основата.

* Пръчката, която се е развила от калема, трябва да се отреже на 2 пъпки - т.е. на 2 очи.

* Ако са покарали повече пръчки, трябва да се избере тази от тях, която видимо е по-силна и има по-добро разположение. Тя се изрязва на 2 очи, а останалите се премахват до основата.

При есенното засаждане обаче пръчките на лозите е по-добре да не се подрязват.



2

Една стара рецепта

Едно време старите майстори и нашите дядовци непосредствено преди засаждането са потапяли корените на лозичките в специална каша, която е приготвена от пресен говежди тор и глина.

Това се е правило, защото смеската е служила като един вид лепило и е улеснявала прилепването на почвата към корените.

Когато се използват вкоренени лози, трябва да се внимава много да не засъхват корените им. Затова е добре да се заровят във влажна почва до самото им подрязване, а след него да се потапят в съд с вода до самото им засаждане.

Още няколко кратки полезни съвета:

* Не е за предпочитане да засаждате в масива или на двора неприсадени невкоренени резници

Все пак много лозари са го овладели и го правят успешно. Избраните от тях добре узрели пръчки от предварително маркирани главини се засаждат в по-студените райони през есента, а в останалите /където няма риск от измръзване/ - напролет.

* Подбраните пръчки се нарязват на резници с дължина до около 40 см - мери се от най-долната до най-горната пъпка. Резниците се режат отдолу на възел, а горе - на 2 см над последния възел.

* Преди да се засадят отрезът им се опреснява, като се реже на 2 мм под най-долната пъпка. Може да се засаждат като едната им пъпка в горния край се оставя над повърхността на почвата и се покрива с рохкава пръст.

Пак повтаряме, че тази практика е много рискова и с по-малък процент успех.

03-1-3

3

Когато купувате, гледайте...

Когато пазарувате вкоренени облагородени лозички, трябва добре да ги огледате, защото новите насаждения, които ще създадете с тях ще бъдат отглеждани десетилетия.

Пепиниерските стопанства произвеждат качествен посадъчен материал, но все пак винаги се случва да попаднат и негодни.

При покупката се следи за поредица от белези:

* Снопчетата трябва да имат етикети с означение на сорта и подложката и да са пломбирани. Това е гаранция, че се предлага действително исканият сорт и че лозите са проверени от органите на семеконтролната инспекция.

* Трябва да се продават само първокласни лозички, които да имат най-малко три стъпални коренчета, излизащи от три различни страни на петата и да са дълги поне 7 см.

* Срастването между присадника и подложката трябва да бъде много добро и гладко, без цепнатини.

* Спойката може да се изпита чрез леко извиване на лозичката в мястото на присаждането.

* Узрялата част на едногодишния леторъл трябва да бъде дълга най-малко 15 см, а когато летораслите са повече от един - поне по 12 см всеки.

* Гледа се и присадникът, и подложката да бъдат здрави.

Засаждането изисква точна последователност

* Ямката трябва да се изкопава на отбелязано с маркирна тел място с лопата на дълбочина 40 см и ширина 25-30 см.

* В основата ѝ е добре да се внесат 1-2 кг добре угнил оборски тор, предварително размесен с рохкава почва.

* Лозичката се поставя в ямката така, че корените да легнат върху предварително подготвеното дъно на дупката.

* До средата на ямката се засипва с почва, която се притъпква много добре, след което вътре се изливат 5-6 литра вода.

* След попиване на водата се дозасипва с почва до горния край на ямката и отново се притъпква добре.

* До самата лоза се забива маркир, който да показва къде се намира чепът на засадената лоза.

* Важно е при поставяне на лозата в ямката мястото на спойката да се намира на нивото на почвената повърхност.

* Над засадената лоза се прави купчина от рохкава почва, която при пролетното засаждане покрива чепчето с почвен слой от 5-6 см, а при есенното засаждане - от 25-30 см.