При азотните, които са решаващи за добива, поставянето им в непосредствена близост до кореновата система е много важно, тъй като се намаляват загубите от излитане или измиване

Съвместното внасяне на торове заедно със семената е надеждна практика за ефективно и икономично използване на торовете и намаляване на загубите от тях. За азотните торове, които са решаващи за количеството на добива, поставянето им в непосредствена близост до семената е препоръчително, за да се намалят загубите чрез излитане или измиване. Това е особено важно при бедни на достъпен азот почви и условия на чести засушавания пред и след сеитбата. Чрез съвместното торене със сеитбата се постига по-добро усвояване, по-добро начално развитие на посевите, намаляване на загубите и заплевеляването и в крайна сметка –

по-голяма ефективност от тора

При фосфорните торове, които са слабо подвижни в почвата, чрез локалното торене в близост до семената се постига по-добра позиционна достъпност за растителните корени и възможност за приложение на по-ниски норми на торене. Същото в голяма степен важи и за калиевите торове.

Значението на торенето заедно със семената придобива още по-голямо значение при масово прилаганите в съвременното земеделие на т. н. редуцирани обработки и особено при преминаването към директни сеитби без обработка. При тях основната част от тора остава близо до почвената повърхност, достъпна е по-слабо от кореновата система на растенията и е изложена на загуби.

Значението на локалното торене в близост до семената е по-голямо при бедни, слабо запасени с хранителни елементи почви и засушливи условия, особено преди сеитбата и

в началните фази на развитието на посевите

По отношение на фосфорните торове същото важи за почви с тежък механичен състав и кисела реакция, които фиксират силно фосфора в недостъпна форма при разпръснато торене.
Трябва обаче да се внимава при поставянето на торове в непосредствена близост до семената, поради опасността от намаляване на тяхната кълняемост или повреда на младите прорастъци.

Съществуват няколко фактори, които определят възможността и размера на вредите от торовете при едновременното торене със сеитбата. Това са видът на торовете, спецификата на културите, почвените свойства, условията на околната среда и конфигурацията на сеитбата.

* Видът на културата има значително влияние за възможните повреди от торовете.

Житните зърнени култури понасят по-добре

съвместното торене със сеитбата в сравнение с маслодайните. От разпространените масови култури най-чувствителна е рапицата. Редът на културите в намаляваща чувствителност е както следва: рапица >леща>пшеница>грах>ечемик>овес.

* Вид на торовете. Торовете са концентрирани химически съединения, упражняващи осмотичен ефект, който може да повреди нежните прорастъци по два начина

* Солеви индекс. Торовете са соли, упражняващи осмотично действие, което влияе на способността на младите прорастъци да поглъщат вода и причинява десикация или изгаряне. Стойностите на солевите индекси варират в широки граници. Като общо правило азотните и калиеви торове имат по-високи солеви индекси от фосфорните торове, а сулфатните форми са с по-ниски индекси от нитратните и хлорид

* Потенциал за образуване на амоняк на торовете. Торовете с потенциал да освобождават свободен амоняк

могат да причинят токсичност на семената

Поради това поставянето на торове, съдържащи карбамид в редовете (браздата) съвместно със семената е нежелателно. В някой случаи течният азотен тор карбамид-амониев нитрат (UAN или KAC) е използван успешно, но съществува риск за повреда на семена или младите кълнове при високи норми на торене.

* Специфика на почвите. Леките песъчливи почви, с ниско съдържание на глина и хумус имат слаба поглъщателна способност и поддържат по-висока концентрация в почвения разтвор. Това повишава опасността от токсично действие вследствие повишената концентрация на почвения разтвор около семената.

* Условия на средата. Сеитбата при температура под оптималната за поникване удължава престоя на семената и кълновете с торовете и по този начин увеличава възможността от повреди.

* Подобрители ефективността на торовете. За подобряване ефективността на торовете и намаляване опасността от повреди на семена и кълновете се прилагат някой практики. Тук се отнася използване на полимерни обвивки на семената или прибавка на уреазни инхибитори, за да се забави хидролизата на карбамида с освобождаване на свободен амоняк, който действа токсично.
Типът на

използваната конфигурация и разстоянието между редовете

оказва влияние на концентрацията на торовете около семената и степента на възможните повреди.

1. Двуулейни системи на сеялките. Тези системи имат отделни улеи за транспортиране на семена и тора. Те поставят тора в ленти встрани или под семената. Обикновено разстоянието от 3-5 см е достатъчно, за да се осигури запазване на семената и кълновете от повреди.

2. Междуредово разстояние. При дадено специфично съчетание на условия (култура, почвени условия и др.) степента на сигурност при редовото внасяне на тора се повишава със стесняване на междуредията. Обяснява се с това,че колкото по-тесни са междуредията, толкова по-голямо е разреждането на тора по дължината на реда.

3. Разположение на семенните легла. Колкото по-разпръснати са семената в реда (лента), толкова по-малка е опасността от повреди и по-голяма възможността от прилагане на повишени торови дози. Това се постига чрез конструкцията на сеялките и специално на семенните отварачи.

Сн. 13-1, голяма, може на 6 колони – Зърнено-житните култури понасят едновременното торене и сеитбата

Сн. 14-1 голяма, колкото позволява – Внасянето на торовете се съобразява с разстоянието на изсяване на семената
Сн. 14-2 – Съвместното торене и сеитба пестят време и средства