Можем ли да предотвратим това, пита Веска Карагьозова от Каварна
В отделни години загубите от напукване на зърната на гроздето стават доста големи, едва ли не се равняват на тези от маните, а видима причина не виждам, пише ни Веска Карагьозова.
Знаете ли на какво се дължи това и как да се предотврати, пита читателката.
Отговор:
Известно е, че зърната се напукват от оидиума /брашнестата мана/. Там нещата са ясни, ако се пръска в точния момент и с точния препарат, можем да бъдем спокойни.
На второ място напукванията се появяват и след много дъждове. Това се избягва, когато лозите са под покрив.
Трето - добре е да знаем какво ни е показала практиката и науката досега.
От много наблюдения и опит е установено, че първо се напукват зърната на едрозърнестите сортове със светла окраска.
След това идват наред тези лозя, при който се е наблягало по-силно на азотното торене.
В по-ниска степен се напукват тъмно оцветените сортове, което се обяснява с обмяната на веществата на клетъчно ниво.
Има и сортове, които са склонни към напукване на зърната при бързо узряване.
Кои други фактори влияят
Сред тях основни са режимът на хранене и напояване. Елементите, които са най-важни за хранене на лозата, са азот, фосфор и калий.
Азотът усилва растежа, той е елементът, който задава на клетъчно ниво увеличаването на размерите. Ципата на зърното се разтегля, но от азота не се увеличава здравината й и тя се пука. Така при засилено азотно торене, се стига до този дефект. Зърната стават по-воднисти, понижава се захарността.
Това обаче може да се случи и при прекалено обилно поливане или много дъждове в периода на зреенето. В такива случаи при мускатните сортове се наблюдава намаляване на мускатовия вкус. Особенно силно явлението се проявява, когато преди поливка или дъжд е имало продължително засушаване.
Стопаните, които прекаляват с торенето, да знаят и още нещо: освен, че увеличава обема на зърното, увеличавайки водното му съдържание, азотният тор задържа повишаването на концентрацията на захари, увеличава и срока на зреене.
Фосфорът помага за делене на клетките, също увеличава и размера на зърното. Но, за разлика от азота, допринася за увеличаване на дебелината на обвивката (ципата), а от там се увеличава и здравината й. Този елемент дава и интензивността на окраската. Това обяснява и факта, че сортовете с оцветено зърно, с повече натрупан фосфор, са по- устойчиви на напукване на зърното.
Калият регулира постъпването на влага в тъканите и клетките. Благодарение на него лозовите храсти понасят по-леко дефицита на влага в почвата при по-продължителни засушавания. В периода на воден дефицит елементът задържа процеса на транспирация (изпаряване), освен това задържа увеличаването на обема на меката част на зърното, за разлика от азота.
За намаляване на риска е нужно
балансирано торене,
т.е. да се спазва съотношение на елементите за всяка фаза от развитието на лозата.
В началото на вегетацията тя се нуждае от повече азот.
По време на цъфтежа и нарастване на зърното е необходим фосфор.
При зазряването рязко падат нуждите от азот и се увеличават тези от калий и фосфор.
Коментари