Ако приемем, че дърветата са скелета на една градина, то храстите можем да разгледаме като мъничките костици или крепежните елементи, които правят така, че машината да работи. С други думи, дърветата оформят силуета на откритите пространства, а храстите го допълват и подчертават.

Е, сега възниква въпросът кои храсти са най-подходящи за всяка градина. Цъфтящи ли да бъдат или не? С червени листа или със зелени? Защо не с пъстри? Истината е, че няма универсално правило, приложимо за всички дворове. Основното, което трябва да разберем е, че един храст не стига. А колаборациите са неизброими.

Съвсем скоро много храсти ще са обсипани с багри – цитисус, хеномелес, спирея. Леската вече е отрупана, дрянът цъфти на много места, джанките са готови да разтворят цветчета.

Някои са подходящи за по-малки градинки, за оформяне на декоративни плетове, а защо не и за самостоятелни акценти в тревната площ. Други са едрогабаритни и не могат да се сместят в ограничени пространства, нужен им е простор. Хубавото на храстите е, че понасят много добре резитби за оформяне, с което можете да създадете истински чудеса.

Освен това пролетноцъфтящите храсти са сред първите цветове, които привличат пчеличките и другите опрашители с аромата, нектара или прашеца си. А защо не и всичко изброено заедно. Не на последно място храстите са толкова много видове, че могат да задоволят и най-големите капризи на градинарите.

И най-важното - сега е времето да ги засадите, за да ви радват през по-голямата част от годината. Ето няколко интересни предложения:

Chaenomeles japonica е широколистен,

листопаден храст с компактни размери 

и възможност за оформяне. Цветовете му са едни от първите по-ярки багри в градината, като само цитисуса и малко други храсти го изпреварват. Цъфтежът предшества разлистването, а то от своя страна преминава през няколко цвята, докато листата се оформят напълно и станат изумрудено зелени.

Хеномелесът образува плодове подобни на дюли, но със значително по-малки размери. Затова храстът се нарича още декоративна цидония. Плодовете могат да останат по клонките до следващата година. Те са полезни, защото съдържат много витемин С и доста често се сушат или преработват под формата на компоти, сладка, конфитюри и др.

Храстът може да се отглежда навсякъде у нас без никакъв проблем. Използва се главно за жив плет, акцент или за укрепване на насипи.

Каликантус (Calycanthus) в превод

означава „красиво цъфтящ" 

Растението е подходящо за нашите ширини и климатични условия, но незнайно защо не е много разпространен. Рядко се предлага и в търговската мрежа и си е цяла находка. Все едно сте открили съкровище!

Храстът е листопаден, но цъфти обилно от май до късно през есента. Цветовете наподобяват тези на магнолията и са ароматни. Достига до два метра височина, но понася добре резитби. Оформянето е добре да стане веднага след прецъфтяване.

Ако се сдобиете с каликантус го засадете на слънчево място. Обогатете почвата и задължително осигурете дренаж. Желателно е да подберете мястото, така че да е защитено от силни въздушни течения. Единствените грижи около това бижу ще са да поддържате почвата умерено влажна, да подхранвате в ранната пролет и да почиствате и оформяте при нужда.

Кариоптерисът е за ценителите

на сиво-сините багри 

Храстът е сравнително нисък, като достига едва метър височина. Разклонява се силно, но не е натрапчив. Листата са сиво-зелени. Цветовете се появяват през лятото. Баграта им е в нежно сини или лилави тонове, а пчелите и пеперудите ги обожават. Препоръчва се засаждане на поне едно храстче в близост до кошера.

Кариоптерисът е студоустойчив вид и чудесно се вписва в декоративните градини. Предпочита слънчеви изложения и богати, влажни почви. Рано на пролет се отстраняват старите стъбла до 5-10 см над почвата. Така се дава възможност на младите леторасли да се развият пълноценно. А растението цъфти по-обилно.

Физукарпусът е способен да внесе онзи контраст

в градината, който всеки градинар търси 

Пурпурно червените или жълтите листа са едри и впечатляват отдалече. Освен това храстът цъфти обилно. Цветовете са бели до розови, дребни, разположени в съцветие по върховете на младите стъбла.

Физокарпусът понася много добре резитби за оформяне и е много подходящ за жив плет или смесена леха. Ако го режете често може и да не цъфти, но не цветовете са причината за отглеждането му като декоративно растение, а листата, все пак.

Физокарпусът понася нашите зими много добре. Достига височина до два метра. Пурпурните или жълти листа се развиват рано напролет и опадат наесен. Най- подходящото време за резитба е преди разлистването или след листопада. Растението предпочита слънчево изложение или лека, шарена сянка. Имайте предвид, че пълно засенчване ще компрометира декоративния ефект на листата.

Към почвата не е взискателен, но при суша младите листа се повреждат, както и върховете на стъблата.

Потентилата е много нежно растение 

Листенцата са дребнички, силно нарязани. Стъблата достигат височина до метър, но в повечето случаи се контролират чрез резитби за оформяне. Цветовете са сравнително едри, имат 5 венчелистчета и са обагрени главно в бяло или ярко жълто. Може да са и в нежно розово, наситено оранжево, прасковено.

Храстът се използва предимно за ниски бордюри и се счита за непретенциозно растение. Няма особени предпочитания към почвата, стига да е добре дренирана и да не задържа излишна вода. Потентилата обожава слънцето, а за жълтите сортове даже може да се каже, че му съперничат.