Март е месецът, в който лозето започва да се събужда. След дългия зимен покой лозата постепенно „оживява" – първо незабележимо, а след това все по-видимо. Пъпките започват да набъбват, соковете се раздвижват и растението се подготвя за новия вегетационен период. Това е решаващ момент, защото именно сега се поставя основата на бъдещата реколта.

В началото на месеца, когато температурите започнат трайно да се повишават, е време да освободите лозите от загребаната пръст. Това позволява на основата на растението да се затопля по-бързо. Огледайте внимателно всяка лоза. Остатъците от сухи пръчки, паднали листа и растителни отпадъци трябва да се съберат и изнесат или изгорят. Те често са скрито убежище на болести и вредители, които чакат подходящия момент да се активират.

Не подценявайте и зимните плевели. Макар да изглеждат безобидни, те вече започват да се конкурират с лозата за вода и хранителни вещества. Отстранете ги и леко разрохкайте почвата около корените. Това подобрява достъпа на въздух, стимулира дейността на полезните почвени микроорганизми и създава по-добри условия за активиране на кореновата система.

При извършване на резитба

• Използвайте добре заточени и дезинфекцирани ножици или триони. Острият инструмент прави чисти срезове, които зарастват по-бързо и намаляват риска от инфекции. След всяка лоза инструментът може да се потапя в спирт.

• Избор на пръчки. Оставят се добре узрели и здрави едногодишни пръчки, а старите, болните и недоузрелите се премахват. При чепова (къса) резитба се оставят по две очи, а при смесена резитба към старите чепове се оставят и по-дълги плодни пръчки с 8-12 очи.

• Посока на отреза. Отрезите правете под наклон, така че водата да се оттича и да не се задържа върху пъпките. Пръчките, които ще бъдат премахнати, се режат плътно до основата, без да се уврежда старата дървесина.

• Контрол на „плача". Ако резитбата се забави и сокодвижението вече е започнало, ще се появи силен сок (плач). Продължителният плач изтощава лозата. За спиране на плача отрезите намажете с мехлем от блажна боя и ленено масло, смесени с креда и борна киселина, или използвайте готови пасти за запечатване на рани.

След резитбата всички изрязани пръчки се изнасят и изгарят, за да се унищожат зимуващите вредители и гъбни спори.

Проверка и възстановяване на конструкцията

Преди лозата да „избухне" в растеж, опорната система трябва да е напълно готова. Март е последният спокоен момент, в който можете да проверите всичко внимателно.

Телът трябва да бъде добре изпънат. Разхлабените телове по-късно ще доведат до хаос – летораслите ще се пречупват, ще се сгъстяват и ще се засенчват взаимно. Проверете всяка линия. Ако е нужно, изпънете, подменете и укрепете.

Коловете също заслужават внимание. Счупените или разклатени опори днес са дребен проблем, но през юни, когато лозата натежи от листна маса и гроздове, могат да се превърнат в сериозен проблем.

Март е и времето за връзване на плодните пръчки към теловете. Това не е просто фиксиране, това е оформяне на бъдещата структура. Правилно разположените пръчки осигуряват:

• по-добро осветяване;

• по-добра проветривост;

• по-равномерно развитие на летораслите;

• по-нисък риск от болести.

С други думи редът, който създадете сега, ще ви спести много проблеми по-късно. Добре поддържаната конструкция не се забелязва. Но ако липсва се усеща веднага.

Почвени обработки и борба с плевелите

През зимата почвата в лозето постепенно се уплътнява. Валежите, снегът и ниските температури притискат горния слой и ограничават достъпа на въздух до корените. А без въздух корените „дишат" трудно и лозата се събужда по-бавно.

Затова в края на март или началото на април започнете с плитка обработка около растенията. Целта не е просто да „разкопаете", а да съживите почвата.

С едно правилно окопаване вие постигате няколко важни неща:

• разрохквате горния слой и подобрявате достъпа на въздух;

• подпомагате проникването и задържането на влагата;

• унищожавате младите плевели, преди да са станали проблем;

• активирате почвените микроорганизми, които подпомагат храненето на лозата.

Представете си почвата като гъба – когато е рохкава, тя поема и задържа вода. Когато е уплътнена, водата се оттича или се задържа повърхностно, без да достига ефективно до корените.
Особено полезно е окопаването да се извърши скоро след резитбата. Това подобрява аерацията и подпомага усвояването на вода и хранителни вещества точно когато лозата започва активен растеж.

Работете внимателно и плитко. Най-активните корени се намират близо до повърхността и могат лесно да бъдат наранени при дълбока обработка.

Във втората половина на март е подходящ момент и за внасяне на азотен тор. Азотът стимулира растежа на летораслите и листната маса. След внасянето, торът трябва леко да се заоре или смеси с почвата, за да стане достъпен за корените.

Защита от късни пролетни мразове

Март е коварен. Два–три топли дни могат да ви подлъжат, а след това една студена нощ да върне зимата. Именно в този период пъпките са най-уязвими – набъбнали, пълни с живот, но все още без защита.

След резитбата много лозари прилагат ранно пръскане с медни препарати. Освен че действат срещу гъбни болести, медните средства имат и допълнителен ефект. Те леко забавят разпукването на пъпките. Това може да се окаже решаващо при риск от късни пролетни слани. Понякога забавянето само с няколко дни може да спаси напълно реколтата.

Когато се очакват слани, могат да се използват димообразуващи средства. Димът създава защитен слой, който намалява рязкото изстиване на въздуха около лозите. Това не е пълна гаранция, но при гранични температури може да направи разликата.

И нещо много важно – никога не внасяйте азотен тор непосредствено преди очаквани студове. Азотът стимулира растежа, а младите, активно развиващи се тъкани са най-чувствителни към измръзване. С други думи, не „подканвайте" лозата да тръгне, ако времето още не е стабилно.

Добрият лозар не гледа само календара. Той следи прогнозата, наблюдава лозата и взема решения според конкретната година. Защото март не прощава прибързаните действия, но за сметка на това възнаграждава внимателните.