Краят на февруари не е просто поредният период от календара. За лозаря това е началото на новата реколта, въпреки че на пръв поглед лозата все още изглежда в покой. Растението е във физиологично състояние на покой, но вътрешните процеси вече се активизират и подготвят началото на новия жизнен цикъл. В близките седмици ще започне сокодвижението, пъпките постепенно ще набъбнат и ще поставят началото на новия вегетационен сезон.

Именно поради тази причина краят на зимата е изключително важен период за извършване на основните агротехнически мероприятия в лозето. Това включва провеждането на резитбата, внимателна проверка на състоянието на лозите за наличие на измръзвания или повреди, както и почистване на междуредията и подготовка на насаждението за предстоящата вегетация. Тези дейности създават предпоставки за нормално развитие на растенията и формиране на качествена реколта.

Грешка №1. Прибързана резитба

при риск от силни студове

Нетърпението е един от най-големите врагове на лозаря. Често при първите по-топли дни през февруари много любители прибързват с резитбата, водени от желанието да започнат подготовката за новия сезон. Въпреки това зимата нерядко „се завръща" с нови застудявания, което може да причини сериозни повреди на вече подрязаните лози.

След извършване на резитбата по лозата остават открити рани, които временно са лишени от естествената си защита. При последващо понижение на температурите тези рани са силно уязвими на измръзване. Тъканите около отреза могат да се повредят, а пъпките – да загинат. В някои случаи изсъхва цяла пръчка, а при по-тежки повреди може да бъде засегната и по-голяма част от растението. Това води до намаляване на броя на развиващите се леторасли, по-нисък добив и отслабване на лозата през целия вегетационен период.

За да се избегнат тези рискове, резитбата трябва да се извършва в оптимален срок. Най-подходящият момент е когато най-силните зимни студове вече са преминали и температурите трайно се задържат над приблизително –5°C, а пъпките все още се намират в състояние на покой и не са започнали да набъбват. При тези условия се осигурява по-добро зарастване на раните и се намалява рискът от измръзване.

За климатичните условия на България този период обикновено настъпва в края на февруари и началото на март в равнинните и южните райони, докато в по-студените и планинските райони резитбата се извършва по-късно, от началото до средата на март. Разбира се, конкретният момент зависи от климатичните особености на годината и местните температурни условия.

Практиката показва, че при съмнение е по-добре резитбата да се отложи с няколко дни, отколкото да се извърши твърде рано. Лозата понася значително по-добре леко закъсняла резитба, отколкото резитба, извършена непосредствено преди силни студове. Неслучайно в лозарската практика съществува утвърден принцип: „По-добре малко по-късно, отколкото твърде рано."

Грешка №2. Прекалено силна или неправилна резитба

Една от най-често срещаните грешки при любителите лозари е липсата на баланс при извършване на резитбата. Част от лозарите режат прекалено силно, като премахват голяма част от едногодишната дървесина, докато други подхождат твърде предпазливо и оставят прекомерен брой пръчки и пъпки. И в двата случая се нарушава естественият баланс на лозата, което се отразява неблагоприятно върху нейното развитие и продуктивност.

Лозата е растение, което постоянно се стреми да поддържа равновесие между растежа и плододаването. Когато този баланс бъде нарушен, растението реагира по начин, който често води до нежелани резултати както по отношение на количеството, така и на качеството на реколтата.

При прекалено силна резитба, когато се оставят много малко пъпки, лозата реагира с интензивен вегетативен растеж. Развиват се силни, дълги и дебели леторасли, но броят на образуваните гроздове е по-малък. В този случай растението насочва по-голяма част от ресурсите си към образуване на вегетативна маса, вместо към плододаване. Външно лозата изглежда силна и добре развита, но реалният добив остава нисък.

Обратната крайност е извършването на твърде слаба резитба, при която се оставят прекалено много пъпки. Това води до образуване на голям брой гроздове, които обаче остават по-дребни и с по-ниско захарно съдържание. В резултат лозата се претоварва и изтощава, а качеството на продукцията се понижава. Макар на пръв поглед да се получава по-голямо количество грозде, неговите технологични качества са по-слаби.

Правилният подход при резитбата е насочен към постигане на оптимален баланс между растеж и плододаване. Необходимо е да се оставят здрави, добре узрели пръчки с добре вдървесинена кора, които са правилно разположени в съответствие с формировката. Броят на оставените пъпки трябва да бъде съобразен със силата и състоянието на лозата, така че растението да може да изхрани нормално развиващите се леторасли и гроздове.

Практиката показва, че по-силните и добре развити лози могат да понесат оставянето на по-голям брой пъпки, докато при по-слабите растения е препоръчително да се извърши по-силна резитба с оставяне на по-малък брой пъпки. Наблюдението на състоянието на лозата позволява на лозаря да прецени нейния потенциал и да извърши резитбата по начин, който осигурява оптимално развитие и качествена реколта.

Грешка №3. Пренебрегване на измръзнали

или повредени пръчки

След зимния период не всички пръчки запазват своята жизнеспособност, дори когато външно изглеждат нормални. Ниските температури, силните ветрове и развитието на болести могат да причинят скрити повреди в тъканите. Ако такива повредени пръчки бъдат оставени по време на резитбата, те няма да допринесат за формирането на качествен добив, а напротив, могат да окажат отрицателно влияние върху общото състояние на лозата.

Повредените пръчки обикновено плододават слабо или изобщо не образуват гроздове. Освен това те могат да се превърнат в източник на инфекции, като създадат условия за развитие и разпространение на патогени. В същото време лозата продължава да насочва хранителни вещества към всички запазени части, включително и към нежизнеспособните. Това води до неефективно използване на ресурсите и отслабване на цялото растение, което се отразява неблагоприятно върху неговия растеж и продуктивност.

Разпознаването на здравите и повредените пръчки е важна част от правилното провеждане на резитбата. Здравите пръчки обикновено имат светлокафяв цвят, гладка повърхност и добра еластичност. При срязване вътрешността им е свежа и светла, което е признак за запазена жизнеспособност. За разлика от тях, измръзналите или повредени пръчки често са с тъмнокафяв до почти черен цвят, сухи и чупливи. При срязване вътрешността им изглежда потъмняла или изсъхнала, което показва увреждане на тъканите.

По време на резитбата е необходимо внимателно да се отстранят всички измръзнали, напукани или болни пръчки. Следва да се оставят само здрави, добре узрели и правилно разположени пръчки, които имат потенциал за нормално развитие и плододаване. По този начин лозата ще насочи хранителните си вещества към жизнеспособните части, което ще подпомогне равномерното развитие на летораслите и формирането на по-качествена и стабилна реколта.

Грешка №4. Използване на тъпи

или недезинфекцирани инструменти

Много любители лозари обръщат внимание основно на начина на извършване на резитбата, но често подценяват значението на използвания инструмент. В действителност качеството и състоянието на инструмента играят ключова роля за правилното провеждане на резитбата и за последващото възстановяване на лозата. Добре поддържаната и остра лозарска ножица позволява извършването на чисти и прецизни отрези, които зарастват по-бързо и намаляват риска от инфекции.

Използването на тъп инструмент води до смачкване на тъканите вместо до чист и гладък срез. В резултат се образуват неравни и увредени рани, които зарастват по-бавно и създават благоприятни условия за проникване на патогени. Повредените тъкани са по-податливи на развитие на гъбни, бактериални и други заболявания, което може да доведе до отслабване на лозата и влошаване на нейното състояние.

Особено сериозен риск представлява пренасянето на болести чрез замърсени инструменти. Когато с една и съща ножица се режат последователно болни и здрави лози без дезинфекция, патогените могат лесно да се пренесат от едно растение на друго. По този начин, гъбни инфекции и бактериални патогени могат да се разпространят в цялото лозе, което създава сериозни проблеми за здравето и продуктивността на насаждението.

За да се предотвратят тези рискове, е необходимо използването на добре наточена лозарска ножица, която осигурява гладък и чист отрез. Освен това инструментите трябва редовно да се почистват и дезинфекцират, особено при съмнение за наличие на болести. За тази цел могат да се използват подходящи дезинфекционни средства, като спирт или специализирани препарати.

Гладкият и правилно извършен отрез създава условия за бързо зарастване на раната и по-лесно възстановяване на лозата. Това допринася за поддържане на добро фитосанитарно състояние на растенията и създава предпоставки за нормално развитие и качествено плододаване през следващия вегетационен сезон.

Грешка №5. Пренебрегване на общото състояние на лозето

Краят на февруари е като „технически преглед" за лозето. Резитбата е най-видимата и често най-обсъжданата работа, но далеч не е единствената. Това е моментът да огледате внимателно не само лозите, но и конструкцията, която ги поддържа – колове, тела и всички елементи.

Много проблеми могат да се открият и решат именно сега – бързо, лесно и навреме. Ако се пропуснат, през активния сезон корекциите са по-трудни, по-бавни и често водят до компромиси в качеството на работата и добива.

Една от най-често пренебрегваните дейности е проверката на коловете и конструкцията. С времето коловете могат да се разклатят, изгният или счупят. Нестабилната конструкция създава условия за неправилен растеж на лозата, затруднява обработките и увеличава риска от счупвания при натоварване с грозде, особено при по-силни ветрове или при интензивно плододаване.

Не по-малко важно е да се провери и състоянието на теловете. Телът трябва да бъде добре опънат и здраво фиксиран. Ако е отпуснат или скъсан, летораслите не могат да се подреждат правилно, насаждението се сгъстява, проветряването се влошава и рискът от развитие на болести се увеличава. Добрата телена конструкция е основа за правилна зелена резитба и за поддържане на оптимална листна маса през сезона.

През този период е препоръчително да се направи и внимателен оглед за болести и повреди. Обърнете внимание на изсъхнали рамена или части от лозата, напукана кора, съмнителни петна, механични повреди или други признаци за нарушено здравословно състояние. Ранното откриване на такива проблеми позволява навременни мерки и предотвратява по-сериозни загуби по-късно.

Важно е да се проверят и лозите, които са загинали или са силно отслабени. Ако има изсъхнали растения, това е подходящият момент да планирате подмяна, за да не се разширява „празното" място в реда и да не се нарушава равномерността на насаждението.

Всичко това има пряко значение за бъдещата реколта. Резитбата поставя основата, но само здрава и добре поддържана лоза може да даде качествено грозде. Един внимателен оглед в края на февруари помага да предотвратите проблеми още преди да са се появили, да подобрите здравето на лозите и да увеличите добива и качеството през сезона.