На прага на бъдещия програмен период можем да го постигнем и у нас, ако положим основите днес, казва ас. Божура Фиданска от Института по аграрна икономика

Радина Иванова

Дигитализацията, използването и въвеждането на дигиталните услуги ще бъдат основен приоритет на ЕС и в следващия програмен период 2021-2027 г. В стратегиите Еврокомисията говори за дигитална Европа, обяснява как дигитализацията ще подпомогне бизнеса, как тя ще изгради една по-единна Европа, с общ стандарт между страните, който да доказва световната сила на ЕС, включително и в земеделието.

И докато в европейските представи всичко това звучи реално постижимо, у нас все още не е основна тема, особено сред малките земеделски производители. Съсредоточени в много други проблеми, свързани с производство, с реализация, с документация, те все още не си дават сметка, че именно дигитализацията е помощта, от която се нуждаят, за да облекчат работата си и да решат точно тези проблеми. С нея се

минимализират

загуби, оптимизират

се разходите и съответно се повишават приходите в дадена ферма. Така фермерът става по-устойчив и по-жизнеспособен.

За да постигнем напредък и да догоним Европа, отсега е ясно, че е нужно фермерите да бъдат по-запознати с възможностите и ползите от дигитализацията. Важна е и силната връзка наука-бизнес-държавна администрация. Това са и целите, които научният проект "Диагро: Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие" си поставя, научаваме от ас. Божура Фиданска от Института по аграрна икономика, която ни запознава с него. Участници в проекта са и Аграрен университет - Пловдив, ИЖН - Костинброд и Нов български университет.

"Целите на проекта са да дадем научно определение за дигитално земеделие и да разработим теоретичните основи и методически подход за въвеждане на дигитално земеделие. Освен това да разработим теоретичните модели за развитие на цифровото земеделие, подходящи за нашата страна, като тук включваме земеделските стопанства, хранителните вериги и кръговата икономика. Тези модели ще бъдат организирани по сектори - растениевъдство, животновъдство, пчеларство. Разбира се всичко това включва и популялизиране на тези резултати", обобщава Фиданска.

Към момента проектът е в първи етап на изпълнение. Създадена е мрежа с представители на неправителствения сектор, общините, общинските служби в сектор земеделие, бизнеса, с които работещите по проекта си сътрудничат. Така например с рзлични неправителствени организации като Националното сдружение за малките семейни фермери и преработватели, Бизнес инкубатор гр. Гоце Делчев, Асоциация на агроекологичните земеделски производители и с отделни териториални офиси на Националната служба за съвети в земеделието и някои Общински служби по земеделие се осъществява пряк контакт с фермери по време на информационно-дискусионни срещи в страната.

Събира се и се обобщава оценката им задигиталните услуги чрез анкетно проучване, въпросници и дискусии.

Заключителен доклад в края на проекта ще даде реалната картина за състоянието и нуждите за бизнеса. С него ще бъдат запознати и вземащите политически решения у нас - министерството на земеделието. Не по-малко важен ще е дебатът с тях, тъй като те са по-близо до програмирането, до бъдещите изисквания и интервенциите, обясни Фиданска.

За заключения все още е рано да се говори, тъй като "Диагро" приключва след година. Но Фиданска споделя впечатленията си от срещите с фермерите в Гоце Делчев, Рудозем, Плевен. Ключовите елементи са били, възможна ли е дигитализацията на земеделието в България и конкретно в планинските райони, как виждат те начина на въвеждане и използване на дигиталните услуги в стопанствата им, каква ще е цената и ще могат ли малките ферми да си я позволят, как и кой ще организира и управлява процеса на различните нива.

Радващо е, че фермерите харесват формата на срещите, а именно дебат по фокус групи, споделят своя опит, притеснения и очаквания от дигитализацията в сектора. Повечето от тях

използват различни

приложения

с цел онлайн продажба на произведената продукция или за купуването на специализирани продукти (препарати, торове и т.н.). Почти всички участват в различни групи в социалните мрежи, където обменят различна информация, новости в производството и добри практики.

Запознати са и с платформите, където могат да се регистрират и да предлагат продукция си директно, но все още са малко плахи за тях.

Най-големите им надежди от въвеждането на дигитални услуги са в това да се създаде единен електронен регистър, с който значително ще се облекчат процесите като това непрекъснато да ходят от служба на служба за да си набавят даден документ; да могат

да кандидатстват

изцяло електронно

затова и отношението им към системата ИСУН е положително. Чрез нея проектът се подава електронно по всяко едно време на денонощието, стига да се спази крайният срок.

Земеделците се надяват още да имат достъп до електронните източници на информация лично за тях, така, че да им е по-лесно в планирането на производствените дейности.

Всички тези очаквания обаче са, че държавата е тази, която трябва да организира процеса за въвеждане на дигиталните услуги в практиката, като осигури достъп до интернет за всички фермери и финансово подпомагане за улесняване на този процес.

"Това, което повече ми се иска е фермерите добре да разберат какво представлява дигиталното земеделие, как ефективно да използват тези услуги и разбира се да са подготвени и за рисковете", казва Фиданска.

Дигиталното земеделие е резултат от еволюцията на прецизното земеделие до свързаните, основани на знанието, земеделски производствени системи. Целта му е да се използва цялата налична информация, знание и опит, за да се даде възможност за устойчивото управление на производствените процеси.

Важно е фермерите да се подготвят да събират, съхраняват и обработват нужните им данни. Съществено внимание в процеса на подготовка на фермерите трябва да се отдели на това

как да пазят

своите данни

на което те все още не обръщат внимание.

Дигиталното земеделие означава събиране, съхранение и обработката на данни, за разлика от прецизното, което се отнася до ползването на машини или електронно наблюдаване на посевите.

Използването на всички тези данни има за цел да се подпомогнат фермерите, когато например планират дейностите си за следващата година, на базата на данните от предходната, обяснява Фиданска.

Според нея, за да се подготвят добре фермерите за използването на дигиталните услуги, е необходимо всички институции да се включат в този процес с обучения. Още повече, че и самите фермери изразяват такава нужда. Но не от традиционните семинари, на които са свикнали - да отидат, да седнат и да слушат, а срещи-дискусии с практична насоченост, в които да дават своята обратна връзка.

“Малките стопани имат нужда от много обучения, за което ще трябва и допълнително финансиране, за да ги запознава с дигиталните услуги, по простата причина, че те почти не ги ползват. Иначе рискуваме да изостанат и да ги загубим съвсем”, споделя наблюденията си експертът.

С проекта учените се стремят да поставят основите, като разработят модели за въвеждане на дигиталните услуги и методическия инструментариум, който да насърчи въвеждането на нови информационни технологии в земеделските стопанства. А на въпроса

къде е България на картата на

“дигитална Европа”

в отговор Фиданска се позова на данни от доклад на ЕК за Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).

Докладът проследява напредъка, отбелязан от държавите членки, по отношение на цифровизацията. Той е структуриран в пет глави: свързаност, човешки капитал, използване на интернет, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги.

Според заключенията в доклада България отбелязва напредък по отношение на свързаността и предоставянето на цифрови услуги.

Подобрили са се цифровите обществени услуги и се е увеличил броят на потребителите на електронното управление.

Основните предизвикателства у нас са свързани с

много ниското

ниво на умения

в областта на цифровите технологии у населението (и сред младежите) и ниското ниво на внедряване на цифрови технологии в стопанската дейност. В използването на интернет от домакинствата ние сме на едно от последните места.

“Така е защото в много от селските райони и от пограничните райони хората нямат интернет вкъщи, използват този от телефона, а той е къде с по-слабо, къде с по-силно покритие.

Тук говорим за домашен интернет, но от това зависи и изграждането на широколентов интернет в селските райони”, обясни Фиданска.

Друг показател, по който сме в по-крайните позиции, е умението за използване на дигитални услуги. По-голямата част от българите ползват интернет, но не и за по-специфични цели, свързани с тяхната професия, защото нямат достатъчно умения и навици. Този извод се потвърждава и от срещите с фермерите.

Внедряването и използването на дигиталните услуги сред фермерите, най-вече от малките и особено в планинските райони, ще изисква добра организация и мобилизация на целия експертен и административен капацитет, както на национално, така и на местно ниво, категорична е ас. Божура Фиданска.