У нас може да бъде отглеждана и като медоносна, и като нова етерично-маслена култура

Доц. д-р Стела Димкова, Институт по декоративни и лечебни растения, София

Монардата е многогодишно декоративно и лечебно растение от семейство Lamiaceae и има много различни видове: Monarda didyma; Monarda citriodora; Monarda fistulosa и др. Това растение произхожда от Северна Америка, но се култивира успешно в почти всички европейски държави. В България се отглежда от дълго време в Института по декоративни и лечебни растения и в много цветни градини, намиращи се в различни краища на страната, но все още то е малко известно и не е проучен химичният състав на етеричното масло у нас.

Монардата образува многобройни стъбла, излизащи от повърхността на почвата и достигащи от 65 до 120 cm височина. На всяко стъбло има 5-9 съцветия, с диаметър 5-7 cm, като във всяко съцветие има по 190-280 цветчета. Това е прекрасно медоносно растение, което цъфти продължително време - от юли до септември. Продължителността на вегетационния период е 174-180 дни. Баграта на цветчетата е разнообразна, в зависимост от вида - бяла, червена, розова, лилава. Листата са с ланцетна форма, с дължина 3-8 cm и широчина 1,5-4 cm и са разположени срещуположно. Семената са много дребни - 1000 бр. тежат 0,2-0,3 грама.

Размножаването на монардата е чрез семена, чрез разделяне на туфата или чрез вкореняване на вегетативни части от растението. Отрязаните стъбла, завършващи с цветове издържат продължително време натопени във вода от 7-10 дни.

Монардата е студоустойчиво растение, невзискателно, но предпочита леки, варовити почви. Може да се отглежда на открити слънчеви места или на полусянка. При условията на Софийското поле монардата се развива добре.

Изпозваеми части на растението са: листа, стъбла и съцветия. Листата се използват свежи или сухи в ястия, салати, коктейли и чайове. В САЩ и Великобритания това растение се използва при производството на вермут. Още от древни времена, индианците са познавали лечебните качества на монардата и са я използвали при лечението на много заболявания - при настинка, кашлица, треска, изпотяване, при глисти, метеоризъм и др. В билката е установено, че се съдържат голям набор от биологично активни вещества (витамини, фенолни съединения и др.), но най-ценно е нейното етерично масло. От 1 декар насаждение може да се извлекат 10-14 литра етерично масло, в зависимост от технологията и района на отглеждане. В растението се съдържат много различни масла и алкохоли, но в по-голямата си част (до 85% при някои видове монарда) това е тимол, на който се дължат и по-голяма част от лечебните свойства. Редица учени от САЩ, Индия, Япония, Китай и др. са проучили химичния състав на растението и са доказали инхибиращия ефект на етеричното масло от монарда върху гъбата Candida.

Известно е и антибактериалното и антиоксидантно действие на монардата. Извлеченото етерично масло отблъсква насекоми и др. неприятели и успешно може да се използва в биоземеделието. Учени от Оклахома са установили, че в етеричното масло на Monarda fistulosa се съдържат 28 компонента, но определена токсичност към ларвите на насекомите имат най-вече тимола и карвакрола.

В световен мащаб монардата има широко приложение в медицината, хранителната промишленост, при производството на парфюми, в селското стопанство и др. В България монардата може да има голямо бъдеще като декоративно, медоносно и ново етерично-маслено растение.