9° C, облачно
Площите в страната са се увеличили почти двойно в сравнение с миналия сезон, но за да се гарантира добра реколта, предстоят важни грижи за културата
Много е вероятно сезон 2025/26 да е на рапицата. Официалните данни показват, че има увеличение на площите с около 40-50% в сравнение с тези от миналата година. Но най-точни резултати за засетите полета ще има в края на ноември – началото на декември.
Засега ситуацията при маслодайната култура се очертава повече от успешна. Разбира се, рано е да се правят прогнози, тепърва предстои един много труден път – есенно развитие, после презимуване и напролет възобновяване на вегетацията. Освен това за „капризната" култура трябва да се положат много грижи, сред които навременни растителнозащитни практики.
Рапицата се напада от най-много икономически важни вредители, в сравнение с останалите основни култури, които се отглеждат у нас. Ако растенията не се третират,
може да се стигне до редуциране
на добива до 30%, а дори и до 50%
Земеделците засяха рапица, а валежите гарантираха поникването на културата в цялата страна. Няма никаква опасност да има провалени посеви, както често наблюдавахме през последните няколко години, заради сушата. Тъй като по-голяма част от полетата с рапица бяха засети преди дъждовете, в условия на суша, резонно не се приложиха почвени хербициди. Принципно те се внасят след сеитба преди поникване.
При тази технология основно се прилагат два хербицида – с активни вещества на база метазахлор и диметахлор. Те контролират основно едногодишни житни и някои широколистни плевели. Но за да работи един почвен хербицид, то е необходимо да има достатъчно влага, като тя трябва да е минимум 70% от ППВ. Със сигурност на много малко полета земеделците са успели да приложат почвен хербицид, тъй като почвата беше продължително време кална и лепкава и беше невъзможно да се влезе с техника. Така че масово
проблемът с плевелите ще се решава
с вегетационни хербициди
Създалата се ситуация с валежите, които бяха добре дошли за есенниците, както и за цялостното влагозапасяване на почвата, предопределя контролът на плевелите при рапицата да се изведе вегатационно, разяснява Иван Дражев, агроспециалист с дългогодишна практика. Има много решения, които се вземат според плевелните асоциации в полето. Ето защо препоръчвам на земеделските производители, първо да направят оглед и да установят какви плевели са поникнали заедно с рапицата, а след това да пръскат. Добре е да се изчака рапицата да влезе във фаза кръстоска, а най-добре да е на втора двойка листа, тъй като тогава е най-подходящо да се прилагат вегетационни хербициди.
Има няколко възможни сценария, които са в зависимост от плевелните асоциации, развиващи се на дадено поле и въз основа, на които се взема решението за вида на използваните продукти.
На първо място се очаква, което е съвсем резонно,
да поникнат самосевки от житни култури,
тъй като обикновено рапицата се сее
след зимна зърнено-житна култура
– пшеница или ечемик. При самосевките, напомнят агроспециалистите, се пръска с балурициди, като наборът за контрол при тях е много голям. Хербицидите са на база активните вещества на флуазифоп-П-бутил, циклоксидим, клетодим, пропаквизафоп и други.
Когато самосевките са в ранна фаза - шипче, 2-3-ти лист, т.е преди братене, винаги могат да се използват ниските дози на приложение, които са препоръчителни за едногодишните житни плевели, съветва Иван Дражев. Ако поради някакви обстоятелства, при които не може да се влезе в посева и плевелите напреднат в развитието си, то тогава дозите трябва да се завишат, като се отиде към горните стойности, които са за многогодишни. Да напомним, че житните, когато влязат във фаза братене, стават по-устойчиви на хербициди в по-ниските дози. Например хербицид на база клетодим се прилага срещу самосевки, когато е преди братене - може да се ползва доза от 80 мл/дка, но ако е братил, то се отива на 140-160 мл/дка. Това е препоръка, която е валидна и за останалите аналогови продукти с техните дози.
Втори проблем са евентуално
поникнали самосевки от по-предходна култура - слънчоглед,
тъй като когато има вода и топлина, може да се развият останали в почвата семена. В този случай е препоръчително те да се унищожат още в ранна фаза. Най-ефикасното решение идва от един вегетационен хербицид, който се използва от много време в практиката. Той съдържа активните вещества клопиралид, пиклорам и аминопиралид. Това е продукт, който е от 20 г. в употреба и все още контролира успешно различни плевели. Специалистите напомнят, че благодарение на активното вещество аминопиралид, той има и остатъчно почвено действие, като може да унищожи евентуално по-късно поникващи самосевки и от слънчоглед. В тази ситуация това е най-доброто решение. Ако има още широколистни плевели – лепка, лайка, подрумче и други, то е препоръчително да се ползват хербициди на база клопиралид соло.
Специално при конвенционалните хибриди рапица, ако има кръстоцветни плевели - див синап, дива ряпа, трябва да се реагира в по-ранна фаза, съветва Иван Дражев. Има две решения - активното вещество арилекс комбинирано или с пиклорам, или с клопиралид. Защото нито пиклорам, нито клопиралид влияят на кръстоцветните плевели, а контролът идва от арилекс. И още веднъж -
колкото по-ранна е фазата на плевелите,
толкова по-добре те ще се проконтролират
Тези хербициди се използват изключително в конвенционалната технология, но същите, ако има такива плевелни асоциации, могат да се използват и в Клиърфийлд технологията, защото при нея има един единствен регистриран хербицид, които се използва при клиърфийлд хибридите. Комбинация на активните вещества имазамокс + метазахлор, която контролира пълния спектър от плевели – както житни, така и широколистни. Когато в посева има само широколистни плевели, може да се прилагат комбнациите: арилекс + пиклорам, пиклорам + клопиралид + аминопиралид, клопиралид соло, клопиралид + арилекс. Всички те могат да се справят с проблема от практическа гледна точка, а от друга страна са и по-бюджетно решение.
Винаги всички хербициди, които се ползват в една конвенционална технология при дадена култура, влизат и в т. нар. технологични хибриди при същата култура, респективно това важи при рапицата, както и слънчогледа, подчертават агроспециалистите.
Какво друго може да се случи през есента в рапичните полета?
Както споменахме по-горе, рапичната култура се напада от много неприятели, които започват вредната си дейност още през есента. През този период могат да се появят нощенки – различни гъсеници на разред Лепидоптера. Препоръката на специалистите е полетата редовно да се обхождат и да се следи за нападение. Ако се установи такова, както и при достигане на праг на икономическа вредност, т.е. брой насекоми на кв. м, то
рапицата трябва да се третира с инсектицид
Инсектицидният набор е достатъчен. Борбата може да си изведе по два начина. Първият вариант е да се използват чисти пиретроиди – те са на база делтаметрин, циперметрин, ламбда-цихалотрин, есфенвалерат. Има достатъчно търговски марки на тези активни вещества, които са разрешени за употреба. При тях изборът по-скоро е въпрос на цена. Въпреки че, акцентират агрономите, има и някои разлики. И тя е във формулацията, в която са активните вещества. Например има формулация на ламбда-цихалотрин, която е макрокапсулирана суспензия, но също така и ламбда-цихалотрин на гранули. Според някои мнения, установени в практиката, микрокапсулираната има една идея малко по-дълго последействие спрямо формулация от гранулати. Затова тези особености трябва да се имат предвид, когато се избира от пиретроидите, които по принцип работя по един и същи начин.
Вторият тип препарати са т. нар. инсектициди с дълго последействие. Тук има един широко използван, наложен в практиката още от началото на 90-те години на миналия век. Инсектицидът е на база ацетамиприд. Той е единственият останал от този тип препарати. Интересното е, че ацетамиприд е активното вещество, което е разрешено за употреба в ЕС до 2033 г.,
За третиране може да се ползва ацетамиприд, както и готова формулация на ацетамиприд с ламбда-цихалотрин или резервоарна смес ацетамиприд с някои пиретроид. Добра новина е, че от 2024 г. една от мултинационалните компании внедри нов инсектицид, включително и в рапица, който съдържа две активни вещества. Едното е сравнително ново – флупиридифурон, а второто е известният пиретроид делтаметрин. Така
има алтернатива, за да се редуват препарати
с различен механизъм на действие
в растителнозащитната технологии. Особено е важно за тези инсектициди, които са с дълго последействие, за да не се създаде риск от резистентност при употребата само на едно и също активно вещество.
От агрохимическата индустрия споделят, че за близко бъдеще, до 5 г., се очаква да има още няколко нови инсектицида, които в момента са в процеси на изпитване и разрешение.
В отделни години, когато условията са много благоприятни – достатъчно почвена влага и високи температури, се стига до по-мощно развитие на рапичните растения. За да се предотврати това, се налага да се използват ретарданти. Тази година, поне на този етап, мнението е, че няма да има нужда от тях. Ретардантите са растежни регулатори, които потискат развитието на рапицата, така че тя да не прерасте след определената фаза розетка, т.е. тази, до която трябва да достигне и да презимува. Така че ако в някои район все пак има опасения от прерастване, то трябва да се приложи такъв продукт. Типичните препарати, които потискат вегетационния растеж, са с активно вещество метконазол, а също комбинация на паклобутразол и дифеноконазол, както и на метконазол и мепикват-хлорид. Комбинацията на метконазол и мепикват-хлорид са от два типични ретарданта, докато при паклобутразол и дифеноконазол, „потискащото" действие идва от паклобутразол, а дифеноконазол осигурява поддържане на здраво растение от болести.
От болестите през есента най-вредоностнната, която може да се появи, е фома, разяснява Иван Дражев. Но пък от гледна точка на генетиката, то почти всички хибриди, внедрени през последните 2-3 г., са с подобрен нов ген за генетичен контрол на фомата. Ако все пак има, то да се третира с фунгицид. Има достатъчно предложения от компаниите.
...
ПЕРСПЕКТИВНА КУЛТУРА
Добрите добиви през сезон 2024/25 отново върнаха интереса към маслодайната рапица. Разбира се, „заслуга" за това имат и лошите резултати от пролетници, при които реколтата беше слаба. Докато на много места в страната добивите от рапица бяха над 350 кг/дка, а и 400 кг/дка. Както се казва - който е отглеждал е спечелил.
Специалистите нееднократно повтарят, че рапицата е култура, която трябва да влезе в сеитбооборота поради много и разнообразни причини. Тя е отличен предшественик, тъй като прави „продълбочаване" на почвения профил, защото развива мощна коренова система, която стига до 2,5 м, т.е. не е необходима допълнителна обработка. Освен това чисти почвата от тежки метали – олово, кадмий и други, като ги извлича, ако ги има, и така предотвратява те да не попадат в хранителната верига. Безспорно ползи, колкото искате.
А да не забравяме и цената. През изминалия сезон рапицата се търгуваше много добре. На моменти цената достигна и до 1000 лв., но масово се изкупуваше в порядъка на 850-950 лв./т. Предвид разходите земеделците реализираха добра печалба.
Маслодайната рапица е първата култура, която се прибира за годината, продава се почти веднага, от нея идват първите свежи пари за стопанството.
И друго предимство – има тенденция за повишаване на площите с рапица, което е не само в България, но и в цяла Европа. Например Румъния през миналия сезон имаше 9 млн. декара с рапица, а този отива към 11 млн., т.е. с 2 млн. увеличение.
В най-добрите си години, през 2013-14, България достигна 3 млн. декара.
...
ПРОБЛЕМ С ПЧЕЛИТЕ
Една от причините, за това земеделците да определят маслодайната рапица като „капризна" култура, е, че трябва да се извежда много добра растителна защита срещу неприятелите. А проблемът е по-скоро при инсектицидните третирания, насочени срещу неприятелите. Част от тях се извършват по време на цъфтежа на културата, която по това време се посещава от пчели.
За да се опази рапицата, то задължително се извежда борба срещу неприятели като рапичен скритохоботник, рапичен цветояд, някои гъсеници и листни въшки. Срещу тях се пръска точно в определен момент, като при хоботника и цветояда той е точно по време на цъфтежа.
Рапичният скритохоботник навлиза в паренхимната част, в месестата част на стъблата и прави канали, като изгризва вътрешността, а рапицата пада на земята. Рапичният цветояд поврежда цветовете, т.е. генеративните органи и няма реколта.
Пчеларите протестират, че се ползват пестициди, и искат да защитят пчелите. Да, вярно е, но трябва да се пръска. Земеделците също са в правото си да опазят добива. Важно е обаче да се намери баланс. Има си разписани правила, които трябва да се спазват. А и в много стопанства вече се пръска по тъмно, след 22 часа, когато пчелите са се прибрали. Така че варианти има. И двете страни обаче трябва да са по-толерантни, както и да се отнасят с разбиране към бизнеса на другите.
Коментари