Резултатът е спад на изкупната цена за българските млекопроизводители.

Ще помогне ли призивът “Да спасим българското мляко”, отправен от 16 съюза, сдружения и земеделски обединения - коментар на Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България

Жени Владинова

В началото на април български млекопроизводители от 16 съюза, сдружения и земеделски обединения се обърнаха към политици, управляващи и потребители с призив “Да спасим българското мляко”. За да аргументират исканията си те описаха състоянието на млечния сектор у нас.

Фермерите млекопроизводители признават, че все по-осезателно чувстват негативите от невидимия враг - коронавируса. Според тях последствията след преодоляването му ще бъдат още по-тежки. А те са, че за бранша има голям риск да загуби безвъзвратно голяма част от произвежданите досега количества мляко. А това означава фалит на говедовъдни, биволовъдни, овцевъдни и козевъдни ферми. И ще се стигне до намаление на производството на млечни продукти, водещи до недостиг на български сирена и кисело мляко за потребителите. Освен това фермерите напомнят, че не бива да забравяме, че “купен български продукт = запазена работа”.

Те алармираха, че съвсем неоправдано, против всички правила на пазара, се наблюдават опити, а някъде вече има и реално намаление на изкупните цени на суровото мляко

Тенденцията е този ход надолу да продължи. През април себестойността на млякото е над продажната цена, което си е чиста загуба за фермера. Сценарият вероятно ще става още по лош - следват забавени плащания и то в момент, когато всеки иска да му се плаща веднага. Според млекопроизводителите може да започне и изливане на млякото в нивите, което вече се случва в САЩ и някои европейски държави.

Намалението на цените става в момент, когато всички консумативи за животновъдството са увеличени

Разходите за дезинфектантите и създаването на условия на работа в пандемичната обстановка са едно голямо перо. Има ръст в цената на лекарствата, ръст в цената на фуражите. И дават конкретен пример - само за 10 дни цената на соята се е повишила със 150 лева на тон. Разходите по издръжката на работниците също се увеличават.

Според млекопроизводителите, причината за намалението на изкупната цена на млякото не е увеличеното производство на мляко или невъзможността на предприятията да го обработят. През първите 3 месеца на годината се произвеждат почти едни и същи количества мляко. Дори и миналата година изкупните цени да са били подобни, сега се работи под заплахата от короновирус - има стагнация и напрежение в работата на всички нива.

Животновъдите са категорични, че основната причина за ниските изкупни цени е вносът на големи количества сурово мляко на силно занижени цени от Унгария, Полша, Румъния и някои други страни, които имат свръхпроизводство. Там голяма част от мандрите временно не работят поради болни работници или по икономически причини. Същото се наблюдава и при вноса на млечни продукти на убийствено ниски цени, без коментар на качеството и начина на злоупотреби с наименования като “кашкавал” от Германия, Полша, Холандия и др.

За да изясним изцяло ситуацията в сектор Млекопроизводство, търсим за коментар Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България.

- Г-н Михайлов, на каква цена се изкупува млякото на българските млекопроизводители? И ако е ниска, каква би трябвало да бъде, за да не бъдат фермерите на загуба?

- Задавате ми един въпрос, които се задава от много години и никога не е намирал отговор.

Много лесно и точно мога да ви отговоря. Официалната изкупна цена за нашето краве мляко за месец март е била 62.5 ст. Тук става дума за средна цена. А на въпроса ниска или висока е тази цена, това никой не може в момента да го каже. Фермерите казват, че цената е под себестойността, мандражиите казват “зеленото” излезе, в Европа намаляват млякото, сега ви се телят кравите, складовете са пълни и още куп причини.

От години говорим за анализ на цената от професионалисти, на три месеца изчисляване на себестойността и включване на инструменти, ако се наложи. Това нещо го няма. Ами как един министър или политик ще повярва, ако някой фермер му каже “себестойноста на млякото ми е 75 ст или 55 ст". Тези изчисления не са за всеки. Фермерските организации нямат потенциал за това, науката и тя не иска сякаш да се захване с тази неблагодарна работа.

Цената, каква трябва да бъде, е трудно да се определи. Но за съжаление у нас млякото все още се плаща на една и съща цена при различни маслености и протеин за различните ферми!

Разбира се, тези, които дават мляко с по-висока масленост, казват,че цената е ниска, другите обаче си мълчат. Това са въпроси, които трябва да се решават, но не сега. Сега задача номер едно е да оцелеят фермите.Сигурно ще има финансова подкрепа, но ако някой мисли, че ще стане утре, просто се лъже.

Вторият проблем е млекопреработвателите да не намаляват цената необосновано, гледайки какво се случва в Европа. Нито имаме увеличение на производството, нито ни стига нашето мляко да се изхраним.

Много хубаво изказване имаше преди няколко дни на един чушкопроизводител - ние ще продадем чушките на нашите приятели - преработвателите.

- Фермери споделят, че влагат всичките си свободни средства, за да се запасяват с концентрирани фуражи. Това не е ли сигнал, че ще има увеличение на цената им?

- Интересно е откъде имат свободни средства фермерите да се запасяват с фуражи? Защото в момента няма никакви пресни фуражи. Пълен абсурд е да купуват миналогодишни фуражи, които не се знае с какво качество са. Но е факт, че след цената на млякото цената на фуражите ще е вторият голям проблем за животновъдите. Бизнесът вече се отърси от първия шок от короновируса и сега ще има лов на риба в мътна вода.

Дано да не стане така. Нашият фермер сега трябва да бъде подкрепен от преработвателите и обществото. Все пак трябва да се осигурява изхранването на населението. Имам информация, че увеличението на цената на фуражите в момента е до 10%, но имайки предвид , че настъпва времето за “метене” на складовете и на “мътната вода”, увеличението може да продължи нагоре.

- Декларацията на млечните асоциации и фермерските сдружения в говедовъдството, биволовъдството, овцевъдството и козевъдството в защита на родното млекопроизводство има ефект. В големите вериги вече има повече български млечни продукти. Но цените на тези от Еврозоната продължават да държат по-ниски, промоционални цени. Поради опразнения си джоб българските потребители са принудени да посягат по-често към тях. Така че дали се промени нещо?

- Дали ще се промени нещо ще разберем след няколко месеца, след като започне да се изпълнява постановлението.

Много работа предстои пред организациите на фермерите, които искат да се включат в тези схеми - продажба във веригите. Сега има реален шанс да се пробие. Министър Танева, премиерът и ръководствата на организациите си свършиха работата. Сега започва работа по детайлите.

Колкото до цените на вносните стоки от сектор мляко, наистина през последните месеци отидоха надолу, но все пак са по-скъпи от нашите. Просто в момента се правят повече промоции на вносните млечни стоки и се остава с впечатлението,че цените падат. Тук обаче работата на всички от сектор мляко е много отговорна. Пазарът иска качествени продукти с добри цени. Факт е, че засега няма вносни млечни продукти, които да не отговарят на това, което пише на етикета, докато при нашите има, и то не малко, за съжаление.

- Има ли опасност от фалит на млекопроизводители? Рискуваме ли да загубим безвъзвратно голяма част от произвежданите досега количества качествено българско мляко, каквито опасения изразихте и в декларацията?

- Разбира се, че има опасност от фалити на ферми. Все пак кризата вече нанесе големи щети. Ако не пряко във фермите, то косвено. Освен това никой не знае докога ще бъде това положение, какъв ще е изходът, какви мерки ще се предприемат.

Колкото до млякото, България винаги е имала мляко и пак ще има. Ще има и фалити, защото не всички ферми са готови да се справят със ситуацията в сектора, както и с последствията от вируса. Оттук идва и най-важната задача на организациите и управляващите - да се запазят нашите ферми.

- Наложените противоепидемични мерки, дори и поразхлабени, може би ще продължат и през лятото, дори и есента. Това няма ли да затрудни още повече нормалното функциониране на фермите?

- Разбира се, че ще затрудни работата във фермите. Наистина, нашите фермери преодоляха няколко заболявания при животните, наясно са с дезинфекции, облекла, маски и други. Но ще бъде трудно. Ще има много нови неща, които ще трябва да се изпълняват, които са и допълнителни задължения за фермерите.

- У нас все повече ще се увеличава броят на безработните. И тяхната потребителска кошница ще е полупразна. А фермерите не могат да продават млякото си на цена под себестойност. Има ли изход от абсурдната ситуация, за да може фермерите да продължат да работят?

- Никои не знае дали ще се увеличава броят на безработните. Може пък новия старт да ангажира повече хора.

Ясно е,че да продаваш нещо под себестойността му могат да направят само дарителите. При фермерите не трябва това да се случва. А за цената на млякото, както казах вече, да се определя себестойността на млякото - на всеки три месеца, както се прави в Европа. А може и всеки месец, както е при руснаците.

Но това означава създаване на млечна обсерватория за България, която да се занимава с тази работа. Имаме много добри научни институти, те могат да се ангажират с проблема.

Без анализи, без точни данни, без стратегия нищо няма да се получи. Догодина пак ще задавате същите въпроси, независимо, че няма да го има коронавируса. Песимистичен е отговорът ми и затова още в началото на разговора ни казах, че трябва да има ново начало след заболяването за всички сектори.