7° C, предимно облачно
Българският земеделец се е доказал като прогресивно мислещ и ние сме една от страните, в които новите продукти и технологии намират бърза реализация
Ваня Велинска
- Каква е оценката ви за българския агробизнес днес?
- Всички знаем, че България е държавата в Европейския съюз с най-голяма интеграция в собствеността на земеделска земя.
Ако говорим за арендовани и обработвани площи, разликата между фермите в нашата страна и средния размер на едно стопанство в Европа e колосална.
В тази връзка земеделието в България наистина може да бъде наречено агробизнес, за разлика от повечето държави в Централна и Западна Европа, където то е традиционен семеен поминък и средностатистическият земеделец изхранва семейството си с обработка на няколко декара земя около къщата си.
Заради тази окрупнена собственост на обработваемата земя, а и благодарение на достъпното през последното десетилетие финансиране по европейските програми,
българските земеделци изградиха образцова материална база
модерен машинен парк и сериозен капацитет за съхранение на готова продукция. В тази връзка имаме налице сериозни предпоставки за изключителен напредък на отрасъла.
Вторият компонент, нужен за този напредък, е прогресивното мислене и използването на модерни технологии както по отношение на отглеждането на растенията, така и в мениджмънта и анализа на ефективността на процесите и агротехническите мероприятия.
И ако по отношение на семената, препаратите за растителна защита, продуктите за хранене българският земеделец се е доказал като прогресивно мислещ и България е една от страните, в които новите продукти и технологии намират широка реализация, то все още има много сериозно поле за развитие на новите дигитални технологии за управление на стопанството, анализиране на състоянието на полетата и ефективността на агротехническите мероприятия.
Убеден съм обаче, че съвсем скоро и това ще се случи и тогава ще можем с чиста съвест да наречем българския агробизнес модерен и прогресивен.
- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?
- Ще започна отговора на този въпрос, продължавайки отговора на предишния. Дигитализацията в земеделието е необратим процес, който ще бъде все по-сериозно застъпен в следващите няколко години.
В тази връзка ако държавната администрация създаде предпоставки, дори бих си помечтал за допълнителна мотивация под формата на субсидиране или данъчни облекчения, за по-бързо “дигитализиране” на отрасъла. Това би могло да доведе до сериозен прогрес на сектор Земеделие.
Друг важен проблем е климатичният фактор и най-вече все по-зачестяващите засушавания, особено в топлия сезон (април-септември), но също така и в есенно-зимния период, който пък е от съществено значение за есенните култури.
В тези климатични реалности възможността за поливане на културите играе огромна роля за реализацията на продукцията.
За съжаление тук политиката на държавата през последните 30 години, а и на организациите-принципали на напоителните съоръжения, е била и продължава да бъде катастрофална.
Модерните за времето си напоителни системи и съоръжения, изградени през 60-те и 70-те години на 20 век, в момента не само че са в много лошо техническо състояние, но в голямата си част са разрушени и негодни за употреба.
Данните в момента сочат, че в страната реално се напояват не повече от 7-8% от годните за напояване площи, такива за които има съществуваща инфраструктура.
Може да ви се стори смешно, а всъщност е печално, но в страната в момента се напоява 30 пъти по- малко земя, отколкото във времената на ТКЗС. Макар отделни земеделски производители да осъзнават важността на напояването и да имат желание за инвестиции в хидромелиоративни решения на своите земи, отношението на държавата към този проблем не им дава много възможности.
В тази връзка бих препоръчал сериозни промени в отношението на управляващите към този въпрос. Всъщност, проблемите, които изпитва населението на редица места с наличието на вода за битови нужди, е другото, по-осезаемо измерение на същия проблем - а именно
тоталната неефективност на мениджмънта на водните ресурси в страната
- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?
- И при този въпрос ще реферирам към предходния си отговор. Решаването на проблема с по-ефективно използване на водните ресурси, би имало огромен ефект и върху доходите на земеделските производители.
Добре позната е синергията между растениевъдство и животновъдство, където отпадъците от второто се използват за хранене на растенията, които пък от своя страна се използват за силаж за изхранване на животните. В това отношение има примери за прогресивни фермери, изградили и биогаз инсталации, за по-ефективно използване на ресурсите и производство на екологно чиста енергия.
По този начин те затварят цикъла и постигат едно на практика безотпадно и задоволяващо нуждите си производство. Неслучайно в Германия например има над 12 000 биогаз/биометан инсталации, в Италия почти 2000. В това отношение сме на едно от последните места в Европа - в България към момента те са само 11. Освен силно положителния финансов ефект, този подход има и огромно екологично значение.
Отделно внимание искам да обърна на една все още неразпространена широко, но много обещаваща зелена практика - използването на тревни смески за така наречените междинни или покривни култури. И тук не говоря за административния ефект, тоест изпълняването на условията за Екологично насочени площи (ЕНП), а най-вече за сериозните агрономически предимства, които тази практика носи за подобряване на почвения състав и структура.
- Как си представяте развитието на агросектора в следващите 30 г.?
- В отговора на този въпрос ще си позволя да обединя част от казаното от мен досега. Ако си представим идеалния сценарий на развитие на агросектора през бъдещите години - виждам едно
модерно и печеливше, силно дигитализирано и прецизно земеделско производство
отговарящо на предизвикателствата на климата, чрез възстановяване на добрите традиции на страната ни в поливането на културите, въвеждащо поетапно редица полезни зелени практики.
Дори не искам да си представям възможно развитие на сектора в обратния полюс, тъй като това би означавало да пропилеем добрата основа, която страната ни има в момента и да загубим голяма част от агро-икономическия потенциал на България. Но трябва да помним, че за реализация на този идеален сценарий, на агробизнеса е нужна силна подкрепа от държавата и най-вече прогресивно мислене от страна на българския земеделец. Пожелавам на всички ни това да се случи!
Коментари