Могат да се използват различни методи за възстановяване плодородието - варуване, торене с подходящи продукти и други

Доц. д-р Енчо Мянушев

Ограничаването и отстраняването на токсичността на тежките метали в почвите може да се постигне чрез намаляване на тяхната достъпност до биологичните системи.

Известно е, че при някои почви тежките метали се съдържат в количества като микроелементи и достъпността им може да се окаже незначителна. В такива случаи някои от биологичните елементи (като мед, цинк, манган) се усвояват недостатъчно от растенията и с това причиняват физиологични смущения.

Медта е най-токсичният от тежките метали за растенията. Агрономическите мерки срещу неговото действие датират отдавна, защото са свързани с прилагането на медни съединения от групата на фунгицидите.

Съобразно причините, обстоятелствата, степента на проявена токсичност се използват различни начини за възстановяване плодородието на почвите като: варуване на кисели почви, торене с високи норми фосфорно, органично и зелено торене, дълбоко заораване до 70 см и др.

Неутрализиране на почвената киселиност чрез варуване

В кисели почви се образуват йонноадсорбируеми форми на тежките метали, които са силно токсични. С отстраняване на обменната киселинност чрез варуване се премахва и главната причина за токсичността. Чрез варуването при фуражните култури се отстранява обменната киселинност и повишава добива. Правени са успешни опити с царевица на делувиално-ливадни почви, замърсени с мед, и с люцерна, където варуването подобрява добива.

Варуването на кисели почви е най-често прилагания начин за намаляване токсичността и на мангана, хрома, никела, кобалта и др. тежки метали.

Обогатяването на почвата с органично вещество е друг метод за отстраняване на токсичността на тежките метали.

Методът се базира върху стабилното взаимодействие между метала и органичното вещество. То е най-изразително при оловото и медта, докато при цинка и кадмия се образуват разтворими съединения, които са усвоими от растенията. Като органично вещество се използва внасянето на торф, оборски тор, фино стрити лигнитни въглища

При оборския тор наред с превръщането на тежки метали в неусвоими органични съединения се неутрализира и почвената киселинност, повишава се общия агрохимичен фон, внася се субстрат с висока биологична активност. Въпреки това обаче оборския тор не отстранява напълно токсичността от почвата.

От растенията с най-голям прираст след внасяне на оборски тор е слънчогледът, а репкото е значително отзивчива култура. Останалите растения реагират задоволително още при 5% оборски тор - отнесено към практиката е 15 т/дка. Тази норма е относително висока, но може да се окаже недостатъчна за някои култури.

Частен случай за обогатяване на почвата с органично вещество е прилагане на зелено торене. Особено препоръчителен е при песъчливи почви, тъй като варуването при тях крие рискове. Органичното вещество е използвано за мулчиране, с което се намалява обмена на манган в почвата с около 2%.

Прилагането на високи норми фосфати за намаляване токсичността на медта и цинка е известено мероприятие, което се използва в селското стопанство. Това предполага неутрализация на киселите почви. Образуват се дикалциеви и монокалциеви фосфати.

Разграждането на замърсителите се осъществява най-често при извършване на дълбока обработка на почвата до 70 см.

Той се препоръчва при умерена степен на замърсяване. Този метод се прилага при стари лозя пръскани системно с фунгициди. За едногодишни култури, дълбоката обработка на кисели почви поставя като изискване внасянето на вар и калиев фосфат, а след това и повърхностно прилагане на органично торене. Разграждането с чиста почва дава насърчителни резултати, намалява общата концентрация и агрохимическа имобилизация към по-трудно достъпни форми на замърсителя.

Прилагането на този метод изисква много подробно познаване на конкретните почвени условия

Така например използването на торф трябва да се предпочита пред простото разреждане, но то има по-слаба ефективност от варуването. Съчетаването на варуване с органично торене изисква и висок фон на минерално хранене. Ето защо една система от мелиорация за 3-4 г. е желателно да приключи със зелено торене, при което са застъпени култури, натрупващи азот.

Успоредно с отбелязаните начини за възстановяване на почвеното плодородие е показано, че някои растения съдържат генетичен потенциал за бърза еволюция към екотиповете с висока степен на поносимост към тежки метали. Това явление е установено при рудни полета и развитието на тревна растителност при създадените условия. За 5 години тя развива популация.

Agrostis stolonifera е устойчива на медно замърсяване. Освен това се приспособява и към минимален запас от хранителни вещества, повишена киселинност и засушаване за сметка на изоставане в растежа, като начин за приспособяване към токсичността на тежките метали.

Бобовите треви, които имат много ценен състав, трудно развиват по естествен път поносимост към тежките метали.

В Англия се използват три тревни култури за възстановяване плодородието на почви, силно замърсени с тежки метали. Те са Festuca Rubra "Merlin" предназначени за неутрални и основни отпадъци, замърсени с олово и цинк. Agrostis tenuis ugogine за неутрални и кисели отпадъци, замърсени с олово и цинк. Agrostis tenuis Parys за неутрални и кисели отпадъци замърсени с мед.

У нас при варуване ежовата главица също се очертава като перспективна за затревяване на замърсени с тежки метали почви.

От изложеното до тук се вижда, че начините за почистване на замърсени с тежки метали земи са различни и специфични и зависят от знанията и възможностите на фермерите да ги използват във своята практика.