Осъществихме хиляди мечти, с нас се родиха пазарните стопанства

24 февруари 2020
Агробизнес
5022
Няма снимка
Един от първите фермери, тръгнали от нулата с нас, е Марин Генов от с. Кортен, Новозагорско. После започна да отглежда и вкусни зеленчуци, и зърно.
1 2 3 4
 

Уважaеми читатели, партньори, скъпи приятели,

Вече 30 години намираме заедно с вас отговори и решения за успешен агробизнес и земеделие. Тази година е юбилейна за най-авторитетния седмичник за агробизнес “Български фермер” и сайт № 1 в агробизнеса www.bgfermer.bg. Затова през цялата 2020 г. в печатното издание и сайта ще дадем възможност на успелите земеделски производители, агробизнесмени , иноватори и визионери в сектора да предложат своите решения на актуалните въпроси и проблеми, да очертаят бъдещото развитие на агробизнеса в страната.

Заедно с вас ще дадем огтовори на следните въпроси:

Каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?

Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

Как си представяте развитието на агросектора следващите години?

Васил Аспарухов, главен редактор

Един от първите символи на пазарното земеделие, отворил информационния прозорец за хората, гледащи към новото непознато развитие, е вестник “Български фермер”. На 1 ноември тази година той ще отбележи 30 г. присъствие на пазара.

Без преувеличение след рухването на социалистическото земеделие вестникът ни отвори очите на много стопани, доста по-късно наричани фермери и агробизнесмени. Упътихме ги как да тръгнат в агробизнеса и на какво да заложат

Как да започнат да създават новия модел пазарно стопанство, нещо нечувано дотогава от тях.

Възлов момент за хората беше как да придобият и да започнат да обработват собствената си или наета земеделска земя, владяна преди това от ТКЗС.

През тези първи години вестникът даваше идеи, разясняваше, пускаше ценни юридически консултации. Публикуваше многобройни тълкувания на най-много променяния Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Поддържаше рубрика за читателите “След 50 г. - отново пазар на земята”.

Срещу нас стояха читатели, които бяха жадни за повече знания. Те се зараждаха като производители, но имаха малко познания. Така още през 1992 г. вестникът ни започна най-полезното и до днес приложение в агрожурналистиката “Моята ферма”. Също тогава създадохме и специализирани страници за агротехника, които обясняват всичко за машините, необходими на фермера.

Първите по-едри производители, с най-голямо желане да тръгнат по новия път и които и днес имат стопанства и фирми се родиха от нашите страници

Така 30-те години на в.“Български фермер” разрешиха и промениха хиляди съдби. Особено благодарни ни бяха и младите. През 1997 г. именно по наша инициатива 15 млади родни земеделци заминаха на стаж в елитни германски стопанства. Върнаха се благодарни и научили много.

Не беше безоблачно, но в.“Български фермер” не се страхуваше да задава и неудобни въпроси от рода на: “Българският фермер - европейски Гаврош?” Седмичникът ни още с появата си стана известен с това, че говори истината. А и, което не е никак маловажно, винаги си е плащал сметките и не е бил на загуба, въпреки че имаше тежки моменти.

Най-важното, за да е успешно едно издание е да има какво ново да каже на читателите си, да е интересно и полезно за тях - това е формулата ни. Ние, създателите на в. “Български фермер”, бяхме бивши кореспонденти на в.“Отечествен фронт” в Москва, Берлин и Брюксел. Хора, пътували по света, знаещи чужди езици, изучаващи опита там, правили репортажи и видели как се е изградило земеделието при различни условия.

На Запад моделът беше един - фермерско стопанство. Започнахме да показваме какво е то на голямата част объркани стопани, чудещи се накъде да тръгнат, които нямаше и откъде да чуят адекватен отговор. От думата фермер дори се плашеха и специалисти в институти и в агроминистерството. Не можеха да си представят какво е ферма, в която няма животни например.

Обяснявахме им, че фермерското стопанство е икономическа организация с разнообразно земеделско производство за пазара, а не само за изхранване на фамилията. Че е дейност, която да позволи на собственика да се издържа и печели.

Тогава един зам.-шеф на банка ни каза: “Ще ви дам пари за изданието, но не се кръщавайте “фермер”. Така и не взехме парите, но в същото време идеите ни се харесваха на читателите и им се оказаха полезни.

И парите дойдоха - тиражът достигна 62 000, при 20 000 целогодишен абонамент. Вестникът започна да печели и да привлича рекламодатели.

Когато тръгна връщането на земята, бяхме от най-търсените, защото чрез вестника известни юристи разясняваха пътя, който трябва да извърви един собственик по службите.

Пътувахме, предавахме новостите в земеделието и от изложенията по света. По една от американските програми поканихме главния редактор на едно от най-големите американски издания Farm Journal Ърл Ъпсуърт, за да ни консултира. Три-четири дни беше в София, изчете вестника ни и каза: “Колеги, направили сте всичко по моите представи за подобно модерно издание”. Имаше само една препоръка - да пишем статии за жени и деца, защото семейният бюджет се държал винаги от съпругата. Използвахме неговите напътствия. Рубриката, от която копирахме, се наричаше “Стодоларова идея”, а ние я въплътихме в “Аз го правя така”.

Така се появиха първите фермери в България. Имахме жива връзка с тях - бяхме непрекъснато заедно, и край редакционните бюра, и в калните им ниви, до тракторите им, на маса.

Преди двадесетина и няколко години по-големите и развиващи се фермери намериха жива връзка чрез нашия вестник с агроминистерството. По наша инициатива агробизнесмените се срещаха с министъра и питаха всичко, което ги вълнува. От това, че напредничавите и визионерите заслужаваха да бъдат показвани възникна идеята за приза “Агробизнесмен на България”

Преустройството на българското село напредваше, но още тогава виждахме слабостите и ги посочвахме.

Села останаха без агрономи, без ветеринари, стопаните нямаше кого да питат и за елементарен проблем. Обръщаха се към нас, затова назначихме във вестника трима агрономи, двама зооинженери и използвахме най-добрите ветеринарни специалисти, за да отговаряме на въпросите.

Гордеем се много и с връзката на поколенията, която създадохме в земеделието. След първото - на агробизнесмени, които вече са на достолепна възраст, започнахме да работим и с техните деца и внуци. С тях продължихме-пътя.

Те са млади и иновативни и днес от тях научаваме някои неща.

“Български фермер” и днес е в помощ на хората в агросектора с най-точна и подробна информация за европрограми и еврофинансиране. Представяме най-актуалните технологии и модерни грижи за различните култури и за животните.

Днес, когато сме много информирани, когато говорим за дигитално земеделие и нови по-щадящи земята ни решения, вярвам, че вестникът ще има още десетки успешни години. И ще го постигне, като предлага актуални решения и идеи.

Още от Агробизнес
0

Нидерландия излиза с идея как да се изхранваме, без да съсипваме природата Ива Тончева Бъдещето на производството на храни е спешен въпрос. Представете си

0

Отговаря ни Ваня Горчева, мениджър “Растителна защита” за България и Регион Запад на световния лидер във фунгицидите, на които днес разчитат хиляди интензивни земеделци у нас Диана Ванчева Как в

0

Защо отмениха фермерските пазари, а тези на Женски пазар и Ситняково действат, пита Ели Илиева от БАБ Диана Ванчева Общо взето нищо кой знае какво не се случва в тия дни по нивите

0

Алма Давидова На пазара на зърно през изминалата седмица се наблюдаваха смесени сигнали. Последиците от кризата все още са трудни за оценка, особено що се отнася до търсенето

0

Остра нужда изпитва земеделието "Критични работници" в ЕС да могат да достигат без проблеми до работното си място, призова ЕК. Като такива се квалифицират и хората от хранителният сектор и сезонните

Последни новини
0

Изплащането на пенсиите за април от Националния осигурителен институт (НОИ) ще започне на 7 април (вторник) и ще приключи на 23 април (четвъртък). Това съобщиха от пресцентъра на НОИ

0

Съществуват множество вариации на тази рецепта. Те могат да бъдат приготвени от различни видове гъби, допълнени с различни зеленчуци, подправки, билки и т.н

0

Често пчелите залепват търтевия далака под долната летва на строителната рамка. Тя е пусната през магазина, за предната и задната стена на кошера и при изваждането на рамката той се откъсва

0

Производителите трябва да се стремят към високи добиви, защото тази година маслодайната култура ще е дефицитна Ваня Велинска Състоянието на посевите с рапица в Южна България е много добро

0

Присаждане на дини върху кратуни се прави, когато искате да получите по-ранна продукция. За да направите присаждането ви трябват: . двудневен разсад от кратуни

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:На някои от директните сортове листата също стават червени, но мноо често е от климатични промени и дефицит или излишък на елементи.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На децата им е скучно вкъщи? Няма страшно! Специално за тях Чичо Ники  е написал "Гошо под карантина". Това е нова съвсем актуална част от поредицата "Из Приключенията на страхливия вълк Гошо" от  Издателска къща "Труд". Четивото е занимателно и образователно и за малките ни читатели, и за големи. С помощта на стихчетата и илюстрациите към тях

Министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с президента на Република Корея Мун Дже-ин, съобщиха от правителствената пресслужба. Двамата лидери обсъдиха актуалната информация за разпространението на COVID-19 и ефективни мерки за ограничаване на заболяването. В началото на разговора беше отбелязано

Мария Попова е реаниматор във Франция, която е една от най-тежко засегнатите от коронавируса държави в Европа. Българката оставя децата и внуците си и заминава за Сарегман, за да спасява човешки животи. 80 % от леглата в местната болница са заети от заразени с COVID-19. „По-голямата част от болните са с дихателна недостатъчност