10° C, ясно небе
Потенциална заплаха сега са повратните мразове в края на зимата - началото на пролетта
Ваня Велинска
Изключително топлата зима е предпоставка за сериозни притеснения за състоянието на трайните насаждания - овощни дръвчета и лозя. Към края на януари повечето от тях вече са излезли от т. нар. естествен покой, през който дръвчетата са в сравнителна безопасност, независимо от температурите за периода. След това обаче преминават в принудителен покой, който вече става доста рисков, ако температурните условия не са подходящи. А не са подходящи по-високите температури, които могат да провокират вегетацията на растенията.
И така има ли опасност за овощните дървета и лозята към момента?
На този етап не може да говорим за сериозен риск за дръвчетата, коментира Петър Щерев, който отглежда различни овощни видове и лозя в района на Айтос. Да, до началото на февруари в нашия район имаше дни с високи дневни температури, но като цяло средните за периода не бяха достатъчни, за да провокират пъпките. Последвалият сняг и по-ниски температури наскоро, също не бяха особено опасни. Притесняват ни обаче високите температури, които се прогнозират тези дни, а след това отново се очаква захлаждане на времето. Евентуално едно по-продължително затопляне би било проблем за провокиране на развитието на пъпките. А най-сериозен риск има за кайсиите и бадема, защото при такива условия се развива апоплексията по кайсията, която, знаете, е бич за този овощен вид.
Подобно е положението и в района на Сливен, където има големи овощни масиви. Тук още в началото на февруари е имало дръвчета, чиито пъпки са били в готовност за набъбване, но процесът е бил задържан вследствие настъпилото застудяване. Добрата новина е, че снегът и застудяването не бяха нито сериозни, нито продължителни, споделят овощари от района. Затова и тук няма сериозни опасения за овощните градини.
За съжаление, лошата новина е, че проблемът (дано да няма такъв) тепърва предстои. Съвсем реална е опасността от повратни мразове, които създават рискове за овощните дървета в края на зимата и началото на пролетта, когато температурите са много променливи.
А какво казва науката, относно измръзването и възможните повреди по овощните дървета в зависимост от климатичните условия.
При отглеждането на овощни дървета на силни и преовлажнени почви в градините, където под тях се засаждат подкултури, които изискват непрекъснато и по-често напояване и обилно торене, развитието на дърветата се удължава, вследствие на което те не влизат навреме в зимен покой.
При ранно настъпване на силните студове тези дървета лесно замръзват и загиват. Особено податливи на зимно измръзване са костилковите дървета и най-много кайсията, прасковата и бадемът.
Такива случаи на цялостно и пълно измръзване, при които дърветата изобщо не се развиват напролет, не са нито единствените, нито най-честите. Много често ниските температури причиняват по някои части на дърветата само локални повреди, които през пролетта, но водят до тяхното загиване или поне до силното им отслабване. В такива случаи много често се търсят причини (най-често различни болести), но не се предполага дори, че повредите са от измръзване.
В какво се изразява измръзването?
При продължителни ниски температури растителните тъкани замръзват. Замръзването обаче не винаги значи измръзване. При замръзването в междуклетъчните пространства на растението се образуват ледени кристали, които при повишаване на температурата бавно се стопяват и водата им отново се поглъща от клетките. В някои случаи обаче тези ледени кристали извличат толкова вода от протоплазмата, че тя вече не е в състояние след размръзяването да я поеме и водата се отделя навън. В този случай тъканта е измръзнала и загива.
Измръзването става при различна температура
Температурата, при която измръзват овощните дървета, е различна не само за различните видове и сортове, но и за различните тъкани на едно дърво в отделните моменти от неговото развитие. През тези отделните периоди те имат различна издръжливост към процеса на обезводняване и притискане, които обуславят измръзването им. Обяснението за това трябва да се търси в т. нар. закаляване към мраза, което дърветата придобиват преди настъпването на зимата.
Закаляването на тъканите се изразява от една страна, в системно намаляване на водата в тях през есента, а от друга страна, в увеличаване на количеството на захарите в тях и в други недобре изяснени изменения в самата протоплазма, вследствие на което тя добива по-висока устойчивост на измръзването. Процесът на закаляване при овощните дървета е в максимум през периода на т. нар. зимен покой, който не само е различно дълъг при различните видове и сортове, но дори и при различните части на едно дърво.
Най-рано встъпват в зимен покой плодните и дървесните пъпки, след тях - клонките, дебелите клони, стъблото, дебелите и тънките корени. Някои части, като меристемата на корените, изобщо не преминава в зимен покой.
След като излязат от зимен покой, растителните части измръзват по-лесно.
Първото затопляне след приключване на зимния покой е вече в състояние да предизвика в отделните тъкани процес на събуждане, който протича обратно - първо се събуждат частите, влезли последни в зимен покой - и е свързан със загубване на закалката. Такива събудени тъкани са вече склонни към измръзване от сравнително не много ниска температура. Ето защо пролетните слани могат да предизвикат измръзване при дърветата, които са понесли през зимата неколкократно по-ниски температури.
Кога има причини овощните да се повредят от ранни зимни и късни пролетни мразове
При овощните дървета, приспособени към нашия климат, закаляването обикновено протича така, че дървото встъпва в периода на зимен покой преди настъпването на зимните студове и излиза от него след преминаването им. Някои фактори обаче могат да изменят нормалното протичане на този процес. Такова е например преждевременното обезлистване на дърветата вследствие на изгризването на листата от неприятели, от нападение на болести, на повреди от пръскане, градушка и др. След първите валежи започва нов растеж, свързан с прииждане на нови сокове, който трае, докато се формират новите листа и се натрупват хранителни резерви за зимата и след това едва започва състоянието на покой. Такива дървета лесно биха пострадали от ранните зимни мразове. По същия начин действат и късното лятно или есенното напояване и обработката на почвата в градините. Такива са случаите, когато градината се използва за отглеждане на подкултури, изискващи обработка или поливане до късно през лятото. Така действа и близката подпочвена вода. Подложката също може да удължи вегетацията на дървото или да предизвика по-ранното му събуждане напролет. Между факторите, които влияят за преждевременното събуждане на дърветата, освен свойственото на съответното дърво или подложка ранно приключване на зимния покой, от най-голямо значение е твърде ранното затопляне към края на зимата.
Коментари