Николай Роснев: Целта е да се въвеждат продукти за растителна защита с нисък риск

13 февруари 2020, 08:30

Бг Фермер

21158

Трябва да има и финансов стимул, за да ги прилагат производителите, коментира зам.-изпълнителният директор на Българската агенция за безопасност на храните

Ваня Велинска

- Агроинж. Роснев, говори се за облекчено регистриране на продукти с нисък риск. Какво означава това?

- Това е една от основните задачи пред БАБХ, която ни е поставена от МЗХГ, а именно през тази година да регистрираме всички или възможно най-много продукти с нисък риск. Това са такива продукти, които са много щадящи към природата. Включени са 14 активни вещества, около 20 продукта. Към момента сме регистрирали три броя, като се надяваме да ги увеличим, за да могат по-бързо да се използват за употреба в практиката. Повечето от тях са фунгициди - за борба с различни болести по земеделските култури.

Затова акцентираме и върху интегрираните системи за защита, които препоръчват употребата на такива продукти. От една страна е препоръчително науката да се включи в разработването на такива системи, които да съдържат такива продукти. А от друга - вече трябва да мислим по какъв начин може да бъдат стимулирани земеделските производители да ги използват в практиката. Затова и тази година възнамеряваме да организираме разяснителни семинари с тази цел. Но пак повтарям, че трябва да включим използването на такива продукти в някои от схемите за финансиране. Защото, няма какво да се лъжем, без финансово стимулиране, фермерите няма да ги прилагат. А е важно да се види, че има полза от използването им и, че те също действат при опазването на растенията.

- Какъв е интересът на фирмите да регистрират такива продукти?

- Тъй като това са нови продукти, самите фирми все още не проявяват сериозен интерес за регистрация в страната. В момента изготвяме нова наредба за разрешаване на продукти за растителна защита с нисък риск, където изрично е включена улеснена процедура за регистрацията им. Тя ще е именно за тези нискорискови продукти, за да стимулираме фирмите да ги заявят за регистрация. В случай, че не проявят такъв интерес ние сами ще се инициираме и ще изискаме съответно документи от държавите, където са регистрирани. Целта ни е постепенно да има подмяна на някои високорискови с нискорискови продукти.

- Европа вече започна да забранява някои активни вещества. Това също е знак, че растителната защита се променя.

- Така е, предвижда се да се забранят доста активни вещества. По принцип забраната за продукти се въвежда с регламенти

Щом излезе официално, че на даден продукт или активно вещество не се подновява регистрацията, се пуска заповед за прекратяване на използването му. Всичко това е на европейско ниво, съответно става в сила и за България. Европейската организация по безопасност на храните постоянно прави проучвания и изследвания за вредното влияние на продуктите за растителна защита и при установяване на такова се предприемат мерки за прекратяване на употребата му.

Наскоро забраниха хлорпирифос и хлорпирифос етил. И само от тези две активни вещества ще се спрат към 10 продукта. Например със спирането на едно активно вещество се спират между 5 и 10 продукта.

- Няма опасност да останем без рз-продукти, предполагам?

- Напоследък са спрени 10 активни вещества, но те са 240. Така че няма място за притеснение, има достатъчно продукти. Освен това при забраняване на едно активно вещество се въвеждат срокове за търговия с продуктите, които го съдържат и отделно гратисен срок за употребата му в практиката. Най-често за търговия е 6 месеца и още 6 за употребата, т.е. за 1 година трябва да се изчисти от пазара и земеделските стопанствата, а останалите количества се връщат на фирмата производител, като се изтеглят от територията на страната.

- 2020 година е обявена за Годината на растителното здраве. Как това е свързано с растителната защита?

- Че тази година е на Растителното здраве, е символично. В същото време идва и навреме, защото надали някой ще се заеме да прави нова такава година. Пет години отне на финландците, за да се стигне до това решение.

И отново казвам растителното здраве и растителната защита са малко различни.

Защото под растително здраве в световен мащаб се разбира недопускане на вредители, които са картинни за съответните държави, на територията на България или Европа. Тук е важна дискусията и хората да разберат, че има опазване на границата от влизането на карантинни вредители. Идеята е такава, че те влезнат ли на наша територия, ние нямаме начин за борба с тях. Ако попаднат на добра среда, размножат се и причиняват изключително големи икономически вреди. Може да е пагубно за малки държави като нас.

Но към опазването на околната среда включваме и продуктите за растителна защита, защото са интересен елемент като цяло. През последните 3-4 г. нямаме влезнали карантинни вредители, много рядко хващаме, но успяваме да ги ликвидираме веднага. Имаме ново законодателство, имаме контрол на границата, където се извършат няколко вида контрол - фитосанитарен за карантинни вредители, здравен контрол - за остатъци от пестициди и ветеринарен. Новият регламен за растително здраве, влезе от 16 декември 2019 г., с който се увеличи здравният контрол.

Всички растения и продукти от растителен произход, с много малки изключения, вече подлежат на контрол, така че почти всичко трябва да се контролира. Европа осъзна, че карантинният контрол е изключително важен. Затова и увеличи стоките, които се контролират. Сега всяка отделна пратка се проверява.

- Докъде стигна разрешаването на проблема с нелегалните пестициди?

- Контролираме доколкото е възможно. Миналата година имаме заловени 3-4 тона прахообразни и 2 хил. течни препарати. Не може да кажем, че намаляват, увеличават се количествата, които хващаме.

От години казваме, че трябва да се намесят и други органи в разрешаването на проблема. Досега го говорихме, но сега имаме напредък. В мента е вкарано искане от асоциациите по растителна защита, което беше подкрепено и от БАБХ за криминализиране на движението, вноса и употребата на продукти които не са нерегламентирано внесени. Текстовете са изчистени, необходимо е едно събиране на работната група, за да се вкара в Народното събрание и там да се приеме такъв текст. Смятаме, че вече е въпрос на много малко време това да стане. На това разчитаме, за да се прекрати този внос. Разчитаме и на сигнали, но те са много малко.

- И да се върнем пак на растителната защита? Виждаме, че тя се променя. Какво е бъдещето й?

- По принцип растителната защита се променя, това е ясно. Върви към щадящи продукти, опазване на околната среда, опазване здравето на хората. Интересното е, че тези продукти, които сега се използват, са регистрирани преди 10 г. Когато е бил периодът на тяхната регистрация, всичко е било наред. Но те не “седят” на едно място, изследванията продължават непрекъснато, фирмите получават информация за използването им в практиката. Тази информация се трупа и след 10 г. се вижда, че ако тогава този продукт е бил безвреден, то сега вече не е токова безвреден. Някои фирми сами прекратяват използването му, за други - решава ЕFSА (Европейската организация за растителна защита), че на база на тези данни трябва да бъде ограничен или дори забранен.

Тенденцията е да се търсят нови активни вещества, но това е много скъпо удоволствие. Едно активно вещество, за да влезе в употреба за борба в практиката, са необходими минимум 10 г. изследвания. Затова трудно влизат нови активни вещества.

Разбира се, все пак макар и бавно, има промени. Но няма как в условията на нарастващо население в световен мащаб и необходимост от производство на много храна, да изключим напълно химичните продукти поне в близките 50 години.