Необходими са съвместни усилия по цялата верига на доставки: безопасна реколта и съхранение, както и своевременен анализ на фуража

 Ник Адамс, Alltech, САЩ

Досега са идентифицирани над 400 съединения на микотоксини, продуцирани от стотици различни видове гъби, включително видовете Fusarium, Penicilium и Aspergillus. Много от тях нанасят сериозни вреди на млечната промишленост. Изследвания за влиянието на микотоксините върху млекопроизводството показват, че дневно кравите може да дават с 1,6 л мляко по-малко при потребление на микотоксини. Освен това количеството соматични клетки в млечната суровина се увеличава с 39%. Като се вземе предвид загубата на производителност, намалението на рентабилността на една крава се оценява на 1,39 евро на ден.

В сравнение с непреживните (моногастричните) преживните животни се смятат за по-малко възприемчиви към микотоксините. Това мнение се основава на предположението, че микрофлората на търбуха е способна да разруши и деактивира микотоксините във фуража. Но голямото количество микотоксини не се разпада в търбуха, а поради сложните дажби кравите се сблъскват с обширен списък микотоксини. Нещо повече, в транзитния период (времето, включващо четири седмици преди раждането на телето до четири седмици след раждане на телето) кравите са най-чувствителни към плесените, гъбните спори и микотоксините.

С развитието на изследователските и лабораторните методи списъкът на микотоксините, вредни за човека и животните, се увеличава. Освен това се откриват нови детайли.

Замаскираните микотоксини могат да се продуцират във формата на изходна структура - например деоксиниваленол (DON, известен и като вомитоксин). Те също така може да бъдат модифицирани в многобройни структурно родствени съединения (например DON-3-глю-козид), които често се наричат замаскирани микотоксини. Тези модификации могат да бъдат изпълнени от самата гъба или от растения-гостоприемници, върху които расте гъбата.

За растението гостоприемник образуването на замаскирани микотоксини се съпровожда от процес на детоксикация и тези съединения често са по-малко токсични за културата. Но въпреки че този процес може да намали токсичността за самото растение-гостоприемник замаскираните микотоксини могат да си останат токсично значими за хора и животни, тъй като в стомашно-чревния тракт може да се разгради до изходния материал.

Модифицираните микотоксини могат да се сформират, когато гъбният организъм променя родителската структура. Пример за това е получаването на променени форми на DON, такива като 3-ацетил-дезоксиниваленол и 15-ацетил- дезоксиниваленол.

Модификацията също може да бъде при хората и животните. Това става, когато метаболизмът променя микотоксините например когато афлатоксин В1 се превръща в афлатоксин М1. Процесът на модификация на микотоксините може да доведе до това, че тези съединения да станат повече или по-малко биодостъпни, което съответно ще доведе до повече или до по-слабо токсични съединения.

По-малко известните или по-новите форми на микотоксини се отнасят към категорията появяващи се микотоксини

Този термин обхваща по-нови класове микотоксини, които не се подлагат на редовен анализ и законодателно не се регулират.

Микотоксините, които попадат в тази категория, включват ениатини, боверицин и монилиформин. Има ограничена информация за тяхната разпространеност и токсичност, въпреки че в последните години на проблема се отделя внимание от научните среди. За щастие съществуват методи за откриване и борба с тези разновидности на микотоксините.

Въпреки че бързите тестове и технология на имуноферментен анализ (ELISA) могат да предоставят ценна информация за родителските микотоксини и дори за някои модифицирани, съвременните лабораторни методи като течна хроматография с тандемна масспектрометрия (LC-MS / MS) трябва да се прилагат за откриването на по-широк спектър от микотоксини включително замаскирани, модифицирани и появяващи се.

Например в анализа на микотоксини по теста Alltech 37+ се използва технологията LC-MS/MS. Общо 5 нови микотоксина са добавени в панела на тестване, в резултат на което общото количество откривани микотоксини достига 54.

Тези добавяния още повече разширяват разбирането на възникването на микотоксините и потенциалния риск за продуктивността на животните. С добавянето на тези микотоксини в аналитичните възможности на компанията става възможно да се види високата честота на проби с тези замърсители.

Компанията проверява над 32 000 образци от фуражи за едър рогат добитък в лаборатории в Кентъки, САЩ, и в Дънбойн, Ирландия, като във всяка открива над 50 микотоксина, обяснява д-р Патрик Уорд, ръководител на лабораторните изследвания в Alltech, Ирландия. От 1 юни 2019 г. в лабораториите на Alltech са анализирани 479 образци фуражи от цял свят за 54 микотоксина.

Над 99% от изследваните образци от фуражи са били замърсени поне с един измерим микотоксин а средното количество идентифицирани микотоксини е 7,19.

Особено важно е, че равнището на замърсеност с микотоксини не се стабилизира, тъй като след прибиране на реколтата могат да възникнат нови проблеми. Състоянието на фуражното растение по време на прибирането и условията на съхранение (температура, кислород, влажност) определят дали равнищата ще се повишават по време на съхранението му , като се увеличава рискът за кравите.

Като правило замърсяването на фуражите се увеличава в едногодишния срок на изхранването им и тези равнища трябва да се контролират. Но производителите трябва да помнят, че рискът от микотоксини е управляем параметър.

Микотоксините във фуражите са огромен глобален проблем, който няма универсално решение. Необходими са съвместни усилия по цялата верига на доставки: безопасна реколта, безопасно съхранение и своевременен анализ на фуража.

40,9% ОТ ТЕСТВАНИТЕ ФУРАЖИ СЪДЪРЖАТ PENICILLIUM

Видът Penicillium може да се увеличава по време на съхранението на фуража и да представлява опасност за здравето на животните. Съдържа пеницилинова киселина която има мутагенни и цитотоксични ефекти. Основното въздействие върху млечните крави е потенциалното нарушение на функциите на търбуха вследствие на антимикробните ефекти, които може да окаже този токсин. В резултат на това производството на микробен белтък се променя, което се отразява на производството и качеството на млякото.

Този микотоксин също така има пряко въздействие върху имунните клетки, такива като макрофагите, намалявайки имунитета, повишавайки количеството соматични клетки в суровината и увеличавайки честотата на вторични заболявания.

Глиотоксинът основно се произвежда от групата плесени Aspergillus, но също така може да произхожда от вида Penicillium. Глиотоксинът е имунодепресивен микотоксин. Той може да предизвика апоптоза (клетъчна смърт) или активност на имунни клетки. В резултата на клетъчните повреди на имунната система и на други вътрешни органи глиотоксинът нарушава функцията на дихателните клетки и провокира развитие на аспергилоза на белите дробове. Типичните симптоми при животните са диария с различна степен на тежест, вреди на белите дробове и на вътрешните органи и силно потискане на имунитета, възникване на вторични вирусни или бактериални заболявания.