16° C, разкъсана облачност
Които са наясно, че породата пряко влияе на търговията
А възможности има - секторът покрива 3 доходоносни бизнес ниши - за овче мляко, месо и разплодни животни, напомня Михаил Михайлов, изп. директор на Националния съюз на говедовъдите
Жени Владинова
Както и в другите сектори, където се отглежда жива стока, и в овцевъдството проблемите не са един и два, а са много. И за да не пропуснем някой, най-добре е да ги степенуваме по важност. И да разговаряме със специалист - това е Михаил Михайлов - работил доста години като селекционер по овцевъдство, участва в авторските колективи на създаването на породата Родопски цигай и Синтетичната линия за мляко. Дългогодишен директор на Селекционен център по животновъдство - Сливен, а в момента е изп. директор на Националния съюз на говедовъдите в България.
И двамата с моя събеседник сме категорични, че, ако помислим, овцевъдството е съвсем нормално да има проблеми. Защото за 30 години сякаш не можахме да направим кой знае какво.
Негативите определено са повече
Броят на овцете намаля от 7 млн. на 1 млн. Оттам и продукцията от овцете се срина, и то драстично. Изчезнаха много от нашите новосъздадени породи.
Няма ги и класическите руски породи . Изчезнаха и големите стада, в които имаше по-добри икономически условия за работа, уточнява Михаил Михайлов.
Другият проблем - пасищата ни също са нископродуктивни, защото повечето арендатори гледат да ги почистят, за да не бъдат санкционирани. Но не се прави нищо за качеството на тревостоя, защото никой не знае докога ще ползва пасището. Абсурдно, нали?
От друга страна, сме длъжни да отбележим, че в сектора все пак за всичките тези години се направи не малко. Вече е факт преустройването на производството в овцевъдството според търсенето на пазара - агнета и мляко. Създадоха се качествени стада от най-актуалните породи - Лакон, Мутон Шароле, Ил дьо Франс, Асаф. Подобна е ситуацията и в козевъдството. Имаме и нови овцекомплекси, в които се развъждат по 1000-2000 бр. овце, стационарно и с програмирано доене през цялата година. Вероятно тази тенденция ще продължава. Но един от негативите е, че нямаме визия на популацията овце, които отглеждаме по отношение на породите. Затова разговорът ни с Мишо Михайлов се насочва към породния състав - и имаме ли такъв?
Актуалните породи, които вече изброихме, наброяват по десетина хиляди бройки или малко повече. Те не могат да дадат кой знае какво количество продукция. Силата им е да произвеждат качествен разплоден материал, което го и правят. Нашите породи са "на изкуствено дишане", както се изразяват овцевъдите, защото имаме по-малко от 10 хил. тънкорунни овце, малко над 10 хил. Цигай, малко повече от Черноглавата плевенска порода и сякаш това е, припомня статистиката моят събеседник. Другите са автохтонните породи. Народили се, колкото искаш, в рамките на десет хиляди и имащи други задачи. Само няколко от тях могат да произвеждат по-големи количества продукция. Приказките да се води селекция за увеличаване на продуктивността им са ала бала, категоричен е Михайлов. И дава пример - то, ако това е можело да стане, каракачаните щяха да го направят преди 100 години. Остава и една голяма група от т.нар. Синтетична линия. Някои се мъчат да докажат, че това не е порода. Михаил Михайлов също смята, че това не е порода, но сегашният й статус позволява да се използва кросбридингът, хетерозисният ефект и при добро управление на стадото ефектът ще е по голям от чистопородното развъждане. Но, ако не беше така, според Михайлов, да сме затворили линията и тя да е изчезнала за няколко години. Вследствие на това поне 150 000 овце нямаше да достигнат до субсидиите. Не че те са най-важното, но без тях днес трудно се оцелява.
Михаил Михайлов е категоричен и много пъти е казвал, че в името на субсидиите кръстосването се приема като анатема. Особенно в говедовъдството.
Но нека не забравяме, че породата пряко повлиява на търговията
Защото едно е да влезеш да купуваш агнета от еднородно стадо, друго е да почнат да ти обясняват за всяко агне от коя порода бил бащата, майката, баба му, че чак до прабабата. Това са приказки за наивници, отсича Михайлов.
И, както винаги, когато разискваме животновъден сектор, в един момент на разговора стигаме до количествата на производство и каква е цената на литър овче мляко към днешна дата? Според моя събеседник в този въпрос се крие и най-големият проблем на овцевъдството. По статистика не произвеждаме нищо. Статистиката отразява всичко, което е изтъргувано официално и съответно са внесени всички данъци, уточнява Мишо Михайлов.
През 2018 г. през тази процедура са продадени от фермерите 24 660 т овче мляко и 9360 т козе. По фермите са останали още 45 000 т овче мляко и 31 000 козе. Тези количества са използвани за директни продажби от фермите, за изхранване семействата на фермерите и животните в стадата - според статистиката. Но дали е така, никой не знае.
При месото картината е същата. До края на септември 2019 г. в кланиците са влезли близо 250 000 агнета от едно поголовие от над 1 млн.
Ето и конкретен пример в цифри, че най-големият проблем на овцевъдството е продукцията.
Медиите непрекъснато пишат какви субсидии са получили овцевъдите, но за производството и проблемите нищо, подчертава Михайлов. По негова оценка единствено лидерите на НОКА съвсем обосновано изтъкват причините за негативите. И по-важното - правят доста неща през годината, за да създадат условия за правилното реализиране на продукцията. Съвсем правилно от тяхна гледна точка обаче не се спират на производството.
Изтъкват единствено ниските изкупни цени на млякото. Но едва ли само това е причината.
Тогава веднага идва въпросът как в тези условия българските овцевъди успяват да реализират рентабилност? Защото само тя би им позволила да реализират приходи и да поддържат селекцията. Според Михаил Михайлов тук е в сила принципът, щом едно производство не намалява, значи осигурява добри приходи за фермерите
Овцете засега се запазват, а като бройка стадата над 300 бр. овце се увеличават, което означава, че печелившият модул е над тази цифра.
Но моят събеседник ми припомня, че у нас няма анализи. Защото му задавам въпроси, на които трябва да отговорят хората, на които им се плаща за това. Става дума за един куп институти и хора на науката. Да седнат, да оставят фундаменталната наука за известно време и да анализират от "А" до "Я" овцевъдството ни. Ако това не се направи в най-скоро време, обществото, а и проверяващите ни ще искат отговори. Все пак всеки ден медиите ни заливат с информация какви помощи са получили овцевъдите. След такъв анализ ще видите, че нещата стоят по съвсем друг начин, твърди Михайлов. Според него по въпроса за селекцията отговор трябва да се търси от развъдните асоциации. По негова оценка някои от тях работят добре. Например козевъдната асоциация, маришката овца, синтетичната линия. Първите почват работа по изкуственото осеменяване и ембриотрансфера. Другите вече имат производство на кочлета и евентуално тестажа им. Така че определено има раздвижване в селекцията, е оценката на Михаил Михайлов.
И стигаме до най-важния въпрос, гарантиращ приходи - какъв е пазарът на овче месо и мляко у нас и дава ли възможност на фермерите да участват в него. Или той е запазена територия за прекупвачи и преработватели?
Още повече, че пазарът на овцевъдната продукция се дели на три - мляко, месо и разплодни животни. Само при последните сякаш нещата са най-изчистени, уточнява Михайлов. Според него са малко чистопородните стада, рядко започва да се спазва изискването един коч на 45 овце. И най-важното - овцевъдите, които ще останат на пазара, осъзнават, че без подобрение на породата няма да минат. Нарочно не употребих думата селекция, да не би някой да си помисли, че щом имаш чистопороден коч и правиш селекция, вметва Михайлов.
Вторият пазарен продукт е овчето мляко. Неоспорим факт е, че с години не могат да се разберат производители и преработватели. На тази тема се стига до абсурди: първо, хем нямаме мляко, хем не даваме цена. Второ, стигаме и дотам - уж сме "най-овцевъдната" страна, за каквато се смятахме миналата година, а внесохме 500 кг овче мляко! А що се отнася до ,разликите в цените у нас и в ЕС - те са в рамките на 20 до 80 стотинки
Наистина при гърците има период, когато дават 1 евро/ кг, но това е за декември и януари. След това цената се върти около 80 цента.
В Италия цените на овчето мляко в началото на тазгодишната кампания падат на 60 цента и трябваше фермерите "да покажат тоягите", за да се вдигне цената с 10-ина цента нагоре. Фермерите в държавите от ЕС получават добри цени, но произвеждат мляко поне 150 дни. Освен това получават от овца доста повече от 100 литра мляко, а у нас заветната цифра е 35 кг. Ние искаме до Великден агнето да е при майката, за да се намалят разходите. След това да го продадем. И да почнем да доим през май до края на юли и да ни плащат през тези три месеца по 1.80 лв. за килограм. Просто няма да стане! Всеки си има бизнес план и трябва да го следва, напомня правилата Михаил Михайлов.
Коментари