МЗХГ не се интересува от нас като неатрактивен сектор, а БАБХ изобщо не е в състояние да ни регулира и контролира, твърди Светлана Игнатова - ОБПС “Русчуклия”, Русе, отглеждаща над 600 пчелни семейства

Жени Владинова

2019-а бе тежка година за пчеларите от цялата страна. Добивите на мед са ниски, а в отделни райони и минимални. За поредна година изкупната цена удари дъното - 3 лв./кг. Продължават масово да умират пчели поради недоказани отравяния от нерегламентирани пръскания.

На национално равнище липсва задълбочен анализ на текущите проблеми в краткосрочен план. Няма решение и се пренебрегват и дългосрочните проблеми в сектора - липса на контрол на вноса и употребата на забранени препарати за растителна защита. Не се контролират вносът и преработката на мед от трети страни. Етикетирането и търговията със заместители на пчелен мед продължава.

Свидетели сме на търговия с пчели и пчелни продукти с неясен произход. В цялата страна се извършва безразборно настаняване на пчелни семейства в разрез с действащите разпоредби. И накрая - липсва диалог с държавата за съществуването на допълнителни възможности за подпомагането на българското пчеларство.

При такива условия работят българските пчелари. Но за да стигнем още по-надълбоко в проблемите им, търсим техния коментар за състоянието на пчеларството.

Ще дадем възможност на пчелари от различни области да споделят позицията си за необходимите промени в сектора. Защото е време да се предприемат спешни мерки за опазване производството на висококачествен български мед.

- Г-жо Игнатова, проблемите в пчеларството са много и нито един не е маловажен. Как бихте ги степенували по важност?

- В последните години климатичните условия много се промениха. Влоши се състоянието на околната среда. Започна се едно монокултурно земеделие, което използва растителни сортове и хибриди с по-ниски добиви на нектар и прашец и по-кратки периоди на цъфтеж. Всичко това значително затрудни отглеждането на пчели. Освен това нерегламентираното използване на препарати за растителна защита убива голяма част от популациите на пчелите

Пръскането в земеделието и натравянето на пчелите е основен проблем. В момента се правят промени в Наредба 13, които се надявам да защитят пчелите. Но лошото е, че и сега има някаква нормативна уредба, която не се спазва, а и няма кой да контролира това!

На фона на ниските добиви на мед сривът на изкупната цена направо довършва българското пчеларство. Цените на едро стигнаха до критични нива. Килограм мед под 4 лв. на едро е катастрофа! Неслучайно много колеги се отказват от пчеларството. Как да се издържаш, а и инвестиции да правиш, за да се развиваш?! Пълен хаос! Министерството на земеделието не се интересува от нас като неатрактивен сектор. От Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) изобщо не са в състояние да ни регулират и контролират и всеки прави, каквото си иска, без да се съобразява със законодателните норми. Добри или лоши - те просто не се спазват!

- Пчеларската програма от полза ли е за сектора? Или е просто статистика и администриране?

- Пчеларската програма не е решение на проблемите в сектора. Освен това тя е за малките и средни пчелари. Вярно, че е старт за начинаещите, но и задълбочава някои проблеми според мен. Например с настаняването на пчелните семейства. Купуват се едни кошери и едни пчели и се "произвеждат" пчелари.

Голяма част от тях въобще не знаят с какво се захващат. Настаняват си пчелини, където си поискат без оглед на пренаселеност и нектаропоток. Без знания в една толкова трудна култура. После - зимни загуби и смущения, недоверие към сектора и понижено усвояване на средства. Сега в новия програмен период има заложени нови неща. Хубавото е, че се дава възможност на сдруженията да участват за популяризиране на пчелните продукти и за изследване на остатъчни пестициди в медовите запаси на пчелните семейства. Трябва да има повече пари за обучения, за реклами и базари за меда. Но главно - трябва да има подпомагане за основната дейност на пчелите - опрашването

Медът е вторичен продукт на тяхната дейност и много зависим от климатичните условия.

- У нас има много пчелари - като се започне с любители и се стигне до високопрофесионални пчеларски ферми. Какво пречи на пчеларите да се обединят?

- Няма лошо да има любители и професионални пчелари. Дори е наложително според мен да се дефинират понятията. Но всички ние сме от едната страна на бариерата и трябва да седнем на една маса, за да говорим и да се разберем. Мисля, че обединението е назряло и отговорността на председателите на сдруженията е много голяма - да поведат хората си, да превъзмогнат егото си, да направят компромис дори, но да дадат бъдеще на децата и внуците ни. Иначе никой не чува гласа ни, проблемите са много, а краят е близо.

- Застрашено ли е биопчеларството от поставянето му в непосилна конкурентна среда на пазара на меда, имайки предвид споразумението на ЕС и държавите от Меркосур?

- Предвид споразумението на ЕС и държавите от Меркосур не мисля, че ще е застрашено биопчеларството. Защото това е храната, която все повече се търси и цени, а те, доколкото знам, не предлагат такава. По-скоро ще засегне сектора като цяло, защото цената на нашия мед няма да е конкурентна. Мисля, че около 45 хил. тона безмитен мед ще се ,внасят в ЕС, който е евтин, със занижено качество

Защото страните, в които се произвежда, нямат забрана за използване на антибиотици и опасни препарати за третиране на пчелите за болести и за растителна защита и не отговарят на никакви европейски стандарти и норми. Трябва да има според мен ясни и строги правила за етикетирането на меда, който е произведен в Европа, и този, който ще бъде внесен от страните от Меркосур, без да се смесват. За да знаем какво слагаме на трапезата си и какво ядем!

Пчелните продукти са високо ценени и търсени на пазара от хората, които се стремят да водят естествен и близък до природата начин на живот и в хармония с нея в това забързано ежедневие. А най-вече се надявам това споразумение да не стане реалност.

- Как виждате българското пчеларство след 20 години?

- Това е много труден въпрос. Аз съм умерен оптимист. Секторът се свива на фона на статистиката, че расте броят на пчеларите. Става все по-трудно и по-трудно и заради влошаващите се климатични условия, и заради ежегодните отравяния на пчели, и заради държавната политика или по-точно, заради липсата на такава. И нека не забравяме, че за нас, българите, пчеларството се предава на поколенията. Моят дядо беше пчелар. Аз започнах от нулата и заедно с мъжа ми и децата развихме стопанство, което наброява над 600 пчелни семейства. Участвах по М 4.1 от ПРСР и с много усилия и труд изградихме база, която отговаря на всички евростандарти и хигиенни условия. Всичките ни пчели са в горите и цялото ни време е заето с отглеждането им. Изградихме един семеен бизнес, който много ми се иска да бъде продължен и доразвит от децата и внуците ми. Надявам се, че няма да бъде унищожено всичко и те да трябва да търсят прехраната си в чужбина, както правят много млади хора.

Светлана Игнатова, ОБПС “Русчуклия”, Русе:

Аз започнах от нулата и заедно с мъжа ми и децата развихме стопанство, което наброява над 600 пчелни семейства. Участвах по мярка 4.1 от ПРСР и с много усилия и труд изградихме база, която отговаря на всички евростандарти и хигиенни условия. Всичките ни пчели са в горите и цялото ни време е заето с отглеждането им. Изградихме семеен бизнес, който много ми се иска да бъде продължен и доразвит от децата и внуците ми. Надявам се, че няма да бъде унищожено всичко и те да трябва да търсят прехраната си в чужбина, както правят много млади хора.