11° C, облачно
Кои са най-важните фактори, които предопределят успешното производство на зърнената култура
Ваня Велинска
За последните години царевицата се определя като най-печелившата култура в българското земеделие. На какво се дължи това? На по-високодобивните хибриди, които се отглеждат, на сравнително добрите изкупни цени, на съчетанието им или и на още няколко фактори добавени към тях, които предопределят успешното производство.
Няма съмнение, че климатичните условия през последните 3-4 години като цяло са благоприятни за отглеждане на царевица, да не кажем на места и отлични. И това се дължи преди всичко на сериозните количествата валежи, които падат в началните фази на развитие на културата и които гарантират не само един добър старт на културата, но и по-нататъшно й правилно развитие, както и залагане на добър добив.
Когато сравняваме слънчогледа и царевицата, на пръв поглед нещата изглеждат на кантар, коментира Радка Иванова, земеделски производител от Плевенско, която със съпруга си Христо стопанисват 7 хил. декара в землището на с. Рибен. От една страна при слънчогледа един добив около 200-230 кг на декар е лесно постижим, ако няма сериозни сътресения. В същото време в една сушава година, добивите при царевицата може да се понижат драстично. Но когато се получат високи добиви, каквито средно са около 800-1000 кг, печалбите са значително по-добри. За последните десет години, три са били неблагоприятни за царевицата, но пък цените тогава са били по-високи и това компенсира по-ниските добиви. Като цяло обаче царевицата е най-печелившата културата, поне за производителите от Северозападна и Северна България.
Безспорно царевицата е култура, която се нуждае от значителни количества дъждове както и добра влагозапасеност и то в повечето от фазите й на развитие, за да се гарантират едни добри добиви. За съжаление, производителите не могат да повлияят на този важен фактор, освен ако не поливат. Но пък има други фактори, които също имат значение за формиране на добива, и на които може да се въздейства.
На първо място е борбата с плевелите, категорични са специалистите. От изключително значение е царевичният посев да се опази от заплевеляване. Плевелите, които са сериозен конкурент на културното растение, може да доведат до редуциране на добива. Освен това хербицидните третирания не бива да са повече от едно, максимум две. Всяко едно третиране съответно води до стрес на царевицата. Ето защо и преценката за избора на хербицид, трябва да е много добре обоснована, и той да е използван в препоръчаната доза и в точния момент на приложение.
Вторият компонент за високия добив е балансираното торене. То трябва да е съобразено с хибрида, състоянието на полето, както и добивът, който се планира. Разбира се, листното торене, което често се определя като екстра, не бива да се подценява. То има важна роля при стресови климатични условия, както и при задържане на развитието, вследствие на хербициден ефект и др. И все пак минералното торене си остава основното и което провокира развитието на потенциала на хибридите. Но за тях малко по-късно.
Да се върнем на подготовката на полетата. Тук може да представим различни гледни точки и, предполага се, всеки производител си е намерил най-подходящата технология, която стриктно прилага. Засега обаче в страната повечето фермери залагат на обработките.
За мен правилната подготовка започва още от есента, включва се в разговора и Христо Иванов. В нашето стопанство задължително изораваме дълбоко, с което се обръща почвеният слой. Стигнали съм до извода, че при нас царевицата иска засяване в много добре обработена почва. Не съм привърженик на сеитба само с дисковане, или в недобре обработена почва, както и на директните сеитби. Може и в някои райони на страната такива технологии да дават по-добри резултати, но при нас не. Една добра обработка наесен осигурява по-добра влагозапасеност, също улеснява обработките напролет, както и самата сеитба. За мен да се сее царевица в неподготвена почва е несериозно.
А сега да се върнем на избора на хибрид, който също в голяма степен е определящ.
Според специалистите дори и на площ от един декар, трябва да се изберат поне два хибрида. Понякога тези площи са в различни землища, с различна почва, със специфичен микроклимат. В последните години обаче изборът на хибриди царевица е толкова голям че понякога дори изглежда труден.
Не мисля, че е трудно да се изберат подходящи хибриди, разяснява Радка Иванова. Всеки земеделец би трябвало да си познава както площите, така и климатичните условия в района, разбира се, макар и често променящи се. Да започнем с плодородието, ако почвата е богата, естествено е да се заложат на по-високодобивни хибриди, а също и на по-късно ФАО. Например обаче на по-слаби почви и в землища, където облаците ги заобикалят, задължително е да се сеят по-ранни, не повече от 380 по ФАО хибриди. На тези места късни хибриди не стават. От позицията си на фермер наистина смятам, че е необходима добра преценка, която да е според конкретното поле и условията там.
Например в района на Плевен в последните 4 години пролетта е хладна, с много дъжд, често със значителни количества. Понякога дори се наблюдава задържане в развитието на царевицата вследствие на прекалената влага. Впоследствие обаче заради внесените торове се получава много бързо развитие на растенията. Производители споделят, че ако около 10 юли в района им има валежи, то се гарантира добив от минимум 800 кг/дка.
На места, където засушаването настъпва по-рано, е препоръчително да се засяват по-ранни хибриди, тъй като те вече са преминали критичните фази 6-8-и лист. Още повече че селекцията вече е много изравнена, и няма голяма разлика в добивите при хибридите от различните групи на раннозрелост.
Генетиката при царевицата в последните години е изключително насочена към т. нар. адаптивни хибриди. Те са по-устойчиви на неблагоприятни климатични условия - продължителни засушавания, силно слънчево греене, бури, градушки и т.н.
Доколко работещи са наистина те в практиката, питаме Радка Иванова, но вече като представителна на KWS Семена България, чиято нова генетика е ориентирана към хибриди, които да се справят именно с такива сериозни климатични предизвикателства.
Новата ни генетика, както и на другите семенарски фирми, наистина е насочена към това царевицата да се справи с най-сериозния проблем, а именно засушаването. За целта например в KWS е разработена линията Clima Control 3. Хибридите, които се включени в нея, са селекционирани да се справят с различните климатични проблеми. Да, в много екстремни условия и тези растения страдат, но виждаме как някак по-лесно ги преодоляват и се възстановяват от различните стресови условия.
Друго, което често установяваме в практиката, е как някои хибриди наистина дават отлични резултати, но само и единствено в почти перфектни условия. По мои наблюдения европейската селекция се справя много по-добре при нашите климатични условия.
Ясно е, че изборът на хибрид често е решаващ за по-високия добив. Затова и към тази задача трябва да се подхожда внимателно и отговорно.
А дали има опасност да се увеличат площите с царевица прекалено? Едва ли това ще стане, коментират експерти. Земеделците, които подхождат сериозно към производството, се стремят да имат добър сеитбооборот, доколкото това е възможно предвид ограничения брой култури, които се отглеждат в страната.
Коментари