Филия с шипков мармалад и натрошено сиренце отгоре... ммм! Незабравим спомен от детството, нали? Най-вероятно и вашата уста се пълни със слюнка само при мисълта за този деликатес.

България е облагодетествана страна, имането ни расте в гори и шубраци, по ливади и сред камънаци.

Едно от най-големите богатства нашата флора е неограниченото разпространение на шипката, която се смята за царицата на билките, свързва се с митологични същества (като самодивите например), придава ѝ се сакрално и възвишено значение. А що се отнася до лечебните ѝ качества, то те са неизброими.

Кога и как се берат

Въпреки че Rosa canina няма нужда от представяне като растени, длъжни сме да споменем, че у нас се срещат около 30 вида. Те са листопадни храсти с височина от едва 30 сантиметра до 3 и повече метра.

Растенията се различават по много признаци (форма и брой листа, облистеност на храста, брой и разположение на бодлите, форма, едрина и обагреност на цветовете и плодовете и т.н.). Ценни диви видове са R. pendulina, R. oxyodon, R. pimpinellifolia, R. canina, R. balcanica и др. Създадени са и културни сортове (Пловдив, Нектар, Светла, Вегецина).

Плодовете на шипката се берат от септември до първите слани преди да са омекнали и напълно узрели. Съдържанието на вит. С в тях е най-високо, когато започнат да зреят, а в процеса на зреене постепенно намалява. След обиране се почистват от примеси и некачествени плодове. Сушат се на висока температура, като се внимава да не прегорят. От 2 кг свежи плодове се получава един килограм сухи или 400 грама шипкови люспи (почистените от семената плодове). Съхранението става в хартиени пликове на сухо място.

Идеална и полезна украса за вилата

Засаждат се октомври-ноември или февруари-март

Шипката не е взискателно растение. Може да се одглежда прекрасно и сама. Това я прави перфектното растение за украса на вилата.

Цъфтежът в през пролетта е чудесен акцент, а по-късно плодовете допринасят за декорацията на градината.

Растенията се развиват успешно на всякакви типове почва. Студоустойчиви и сухоустойчиви са, подходящи за отглеждане на терени с наклон и активна ерозия.

Шипковите храсти изискват пълно огряване и не понасят добре засенчване. Поливане и подхранване не са необходими, но ако се прилагат, храстът се отблагодарява подобаващо.

Засаждането на полезните храсти може да стане късно наесен или рано напролет. Необходима е скромна подготовка на почвата, а ямката трябва да е дълбока около 40 см. В нея се смесват оборски тор, малко суперфосфат и калиев сулфат с рохкава почва. Така се осигуряват нуждите на младото растение до успешното прихващане и развитие през първите една- две години.

Засаждането става на същата дълбочина, на каквато е била кореновата шийка. Почвата се притъпква и се полива обилно.

Грижите за младите храсти са важни

Необходими са резитби и защита от вредители

За младите шипкови храсти се полагат повече грижи. Важно е да нямат конкуренти в лицето на плевелите, както и да се пазят от болести и неприятели. Вредителите съпътстват розите през целия им живот независимо дали се отглеждат с декоративна или производствена цел, дали са в лична градина, в парка или в промишлено насаждение. Болестите (мана, брашнеста мана, ръжда, червени и черни листни петна) и неприятелите (листни и щитовидни въшки, акари и др.) са доста сериозни проблеми. Начините за защита и третиране са многобройни.

Rosa canina няма нужда от някакви специални резитби. Достатъчно е да се изрязват болните и повредените клонки. Препоръчва се периодично прореждане и подмладяване на по-възрастните храсти.

Размножава се като розите

Резниците могат да се залагат сега и напролет

Всяка уважаваща себе си градинарка е “боцкала” пръчки под буркан и в много от случаите успехът е близо до 100%. С шипката ситуацията е сходна, ако не и по-успешна.

Растенията могат да се размножават семенно и вегетативно. Технологията за получаване на посадъчен материал от семена е сложна и изисква много търпение и знания.

Вегетативното размножаване се практикува от хоби градинарите, като конкретно за шипковите храсти може да се заложат резници или да направо да се отдели издънка от майчиното растение.

Вегетативното размножаване гарантира запазване на качествата, докато при семенното се получават и изненади.

В зависимост от метода на размножаване плодове могат да се очакват на втората или третата година. Шипковите храсти могат да останат на едно и също място повече от 20 години.

Лечебни и странични ефекти

Консултацията преди сериозен прием е задължителна!

Тук каквото и да кажем ще е малко. Шипката е първенец по съдържание на витамин С.

В състава ѝ влизат все полезни вещества като пектин, каротин, органични киселини, витамини от група В, калций, магнезий, дъбилни вещества и др.

От семената ѝ се извличат полезни етерични масла.

Червените плодчета се използват при настинки, грипни състояния, слаб имунитет, проблеми с отделителната система, кръвното и кръвоносната система, стомаха, черния дроб, препоръчва се при болни от диабет и т.н.

Лековитите свойства на шипковия храст не са заключени само в плодовете. Знае се че корените също се използват за лечение, както и туморчетата, които се образуват по стъблата под формата на рошави кълбенца.

Туморчетата или т.нар. шипкови чички се получават благодарение на ларвите на паразитиращи оси и се използват при леки проблеми с уринирането, простатата и бъбреците.

Консумация не се препоръчва при хора с нарушено кръвообращение и ниско кръвно налягане, проблеми с жлъчката, запек и хора, предразположени към тромбози.

Консултирайте се със специалист, ако ще приемате която и да е билка за заболявания по-сериозни от настинка. Прием в комбинация с медикаменти е рисков.

Склад за витамини

Трудно е да се каже какво няма в плодовете на дивата роза

Плодовете на шипката съдържат голямо количество витамини. Тя е естествен източник на поливитамини.

По съдържание на витамин С, дивата роза заема първо място сред всички плодове (може само да се сравни със зеления турски орех), който няма равен на себе сред представителите на растителния свят.

Съдържанието на витамин С в шипката е 50 пъти по-високо, отколкото при лимоните и портокалите, 100 пъти повече, отколкто при ябълките и 10 пъти повече от в ягодите.

Плодовете на шипката са богати на много и разнообразни минерали и соли. Голяма част от тях са калиеви и калциеви, а по-малко - магнезиеви, фосфорни и съвсем малко натриеви.

В шипката има и микроелементи - цинк, кобалт, молибден и други.

Количеството на аскорбинова киселина се променя в зависимост от вида на шипката, стадия на узряване, времето на бране и от начина на съхранение.

В суровите плодове се съдържа 3000 мг% витамин С. В някои горски видове е 5 пъти повече.

Шипката е един от най-богатите на витамини плодове и по съдържание на витамин Р (заема първо място сред плодовете и зеленчуците).

В нея се съдържат значително количество на витамини от цялата група Р.

Освен това плодът съдържа и витамини К, Е, B1 и В12. Ето защо плодовете се препоръчват при радиационни увреждания, хипертония и атеросклероза, заболявания на щитовидната жлеза, черния дроб, бъбреците и пикочния мехур, стомаха и червата, анемия и атеросклероза.

Внимание! Не е за всеки

След като сте се насладили на вкусен чай или отвара от шипка, задължително си изплакнете устата с топла вода. Киселината, която се съдържа в нея, може да разруши зъбния емайл.

Заради високото съдържание на аскорбинова киселина в плодовете, шипката е противопоказна за хора, които имат гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва на дванадесетопръстника и пептична язва.

А заради високото количество на витамин К, което се съдържа в шипката, тя ускорява съсирването на кръвта. Противопоказна е при тромбофлебит, ендокардит и сърдечна недостатъчност.

Сиропът от шипка може да предизвика подуване и къркорене в стомаха, в такива случаи е добре да се съчетае с копър, магданоз или целина. Спиртният извлек от плодовете повишава кръвното, а водният го понижава. Отварата от корените намалява секрецията на жлъчката и може да предизвика запек и хипертония.

Противопоказания

Не приемайте масло, сироп, и чай от шипка, ако страдате от жлъчно-каменна болест. Активният диуретичен ефект може да предизвика движение на камъни в жлъчния мехур и по-нататъшно запушване на каналите.

Нежелани ефекти

Избягвайте при сериозни сърдечно-съдови заболявания използването на масло, инфузия и сироп от шипка, независимо дали плодът, листата или коренът са били използвани за приготвянето му, . Съдържащият се в шипката витамин К може да ви навреди.

Чаят забавя стареенето

Шипките са невероятно полезен плод, с който може да запазите здравето и младостта.

За да си приготвите шипков чай, две препълнени супени лъжици (около 40 г) сушени шипки се поставят в торбичка от марля.

Поставете ги в 400 мл кипяща вода и прибавете 30 г пчелен мед или 20 г захар.

Варете в емайлиран съд около 15 минути.

Така приготвеният шипков чай се оставя да престои 5-6 часа, за да се извлече напълно съдържащият се в шипките витамин С. По желание може да се прибави и парченце лимон.

Този шипков чай може да се пие топъл или да се съхранява на студено в хладилник.

Торбичките с шипки могат да се използват за 2-3 варенета.

Домашна козметика

Маските от плодовете на шипката са изключително полезни при суха кожа, прозиращи кръвоносни съдове и пигментни петна, както и за по-бляскава и здрава коса през есента. Предлагаме ви няколко домашни маски, които лесно можете да приготвите сами.

За суха или чувствителна кожа

2 шепи шипки, 300 мл вода

Две шепи пресни шипки се запарват в 300 мл вода. След като пуснат цвета си, отварата се прецежда. Докато шипките се варят, може да се надвесите над съда и да метнете хавлиена кърпа върху главата си, за да си направите парна баня.

Пасирайте плодовете и с получената шипкова каша наложете лицето си и особено местата, където имате издайнически бръчки. Останете така 15 минути, след което изплакнете.

Останалата отвара пресипете в шишенце. Вечер слагайте от нея върху памук и обтривайте лицето си преди лягане.

За нормална кожа

1 суп. лъж. топла шипкова отвара, 1 ч. лъж. мед, 2 суп. лъж. овесено брашно

Шипковата отвара се смесва с меда и овесеното брашно. Бърка се до получаване на каша. Нанася се върху лицето и се оставя за 20 мин. Изплаква се с хладка вода.

Витамин С, който се съдържа в шипките, придава на кожата свеж вид, а протеините от брашното я подхранват.

За суха кожа

1 суп. лъж. шипкова отвара, 1 суп. лъж. смачкани на каша шипки, 3 суп. лъж. овесени ядки, 1 жълтък, 1 суп. лъж. зехтин, 1 ч. лъж. мед

Смесете продуктите и бъркайте до получаване на еднородна смес. Нанесете я на лицето и оставете да действа 20 мин. Изплакнете с хладка вода.

За коса

2 ч. лъж. сушени шипки, вода, колкото да ги залее, 2 суп. лъж. овесено брашно, 1 суп. лъж. лимонов сок

Залейте шипките с гореща вода и ги варете в продължение на 30 минути. Прецедете отварата и отделете 2 суп. лъж. от нея. Смесете течността с овесеното брашно, пюрираните шипки и лимоновия сок. Разбъркайте сместа добре и я нанесете за 20 минути върху суха коса преди къпане.

Маската е подходяща за всеки тип коса.

Как правят шипков мармалад в Родопите

Анна Чакърова от фейсгрупата "Градината ни - градинарство - нашия малък рай" с много любов разказва как се прави мармалад в с. Зорница в Западните Родопи.

Технологията е трудоемка, но резултата е фантастичен!

Първо трябва да си осигурите материал - 25 кг шипки не е шега работа. Варенето продължава 2 часа.

След това плодът се премачква през гевгир, прецеждане с помощта на валяк през три сита и отново се вари на бавен огън 3-4 часа при непрестанно бъркане.

Не можем да не се възхитим на тези усмихнати и трудолюбиви жени, които са истински пазителки на традициите.