Ех! Да можеше да цъфтят и през зимата. И пред всяка къща да има розов храст, който не спира да цъфти. Да бъде уникален за фамилията, да бъде специален. Да отразява вътрешната красота на собствениците си, а не само своята външна. Де да можеше да запазим аромата на всички рози по земята в мъничка кутийка подобно на вълшебство. И всеки път, когато ни се прииска да се пренесем у дома или при баба на село да можем да я отворим и да се случи по магичен начин, за секундичка поне. Ех, мечти, мечти...

Вие за какво мечтаете, уважаеми градинари?

Е, хайде стига сантименти. Хайде да поработим. Какво ще кажете?
Запрятайте ръкави, грабвайте ножицата и триона, защото днес ще ви разкажем как да проведете най-правилната резитба при различните рози според групата, в която попадат.

Нека първо уточним, че според сезона,

резитбите при розите могат да се провеждат

два пъти в годната – наесен и напролет

С други думи – в периода на покой. Най-лесно обаче е те да се обединят и да се извършат наведнъж в края на зимата и преди да е започнало сокодвижението.
Правилната есенна резитба се прави високо, за да останат повече звена, от които да си изберем най-силните напролет. Тази резитба има основно фитосанитарна и превантивна цел. С нея можем да принудим розите да преминат в покой и да ги предпазим от нежелани измръзвания или да възпрепятстваме презимуването на вредители по храстите и около тях.

Пролетната резитба е по-прецизна и има по-естетическа цел, но за нея ще ви разкажем подробно като му дойде времето.

Не забравяйте, че с резитбите на розите можете да провокирате силен растеж и обилен цъфтеж всяка година.

Знаете, че розите са разделени в няколко големи групи основно по периода и начина на цъфтеж. Ето защо е важно да знаете кога и с какви растения разполагате. Ако сбъркате с резитбата, може да стане така, че да не се радвате на цветове или

да провокирате образуването на прекалено

много на брой, но дребни цветчета,

а това ще изтощи растенията. 

Започваме с розите от групата на Флорибунда, цъфтящи на клъстери и на чаените хибриди, които цъфтят с едри цветове. Техниката е много сходна, поради което ги обединяваме. Единствената разлика е, че при флорибундите трябва да се оставя повече височина с повече пъпки по стъблата, за да се образува характерната маса от цветове. Докато чаените хибриди се режат по-ниско, за да се стимулира образуването на нови стъбла още в основата.

Снимка: 6-7-3

Стъпки 

Започнете с отстраняването на изсъхнали, отмрели, повредени клонки, такива които се преплитат и обезформят храстите. Ако стъблата са прекалено много, проредете ги. Храстът трябва да бъде отворен и през него свободно да преминава въздушен поток.

Следващата стъпка при чаените рози е да се скъсят най-силните стъбла до четири до шест силни външно разположени пъпки или до около 10-15 сантиметра над основата или над мястото, откъдето започва миналогодишният растеж. По-слабите клонки се скъсяват до две - четири пъпки над същото място.

Старайте се да режете тригодишни или по-стари клонки и да оставяте младите и силните. Те ще образуват по-хубави и по-едри цветове.

Розите Флорибунда изискват сходна резитба. Най-силните стъбла се режат на 25-30 сантиметра над нивото на почвата. Слабите – повече. Старите стъбла също се режат силно, за да се провокира силно разклоняване от основата на храста.

Катерливите и пълзящите 

Ако катерливите рози бъдат оставени просто да си растат, те се превръщат в малък и заплетен хаос с много малко цветове. Същото важи и за пълзящите. Как да ги разграничите? Обърнете внимание на цъфтежа, на периода и на повторенията. Катерливите рози цъфтят неколкократно през лятото, докато пълзящите обикновено цъфтят веднъж през лятото.

Препоръчва се и при двете групи да провеждате резитби незабавно след прецъфтяване за отстраняване на прецъфтелите цветове. Основната резитба се прави в периода на покой, между есента и пролетта. Дългите стъбла се привързват за основата, за да се сгъсти цветната мрежа. Подсигурете връзването, за да не стават бели през зимата и заради силни ветрове.

Най-лесно се вижда какво трябва да бъде отрязано след листопада. Опората също има голямо значение. Разклоняването трябва да започва от основата - следователно първият тел (или друга опора) трябва да бъде на 40-50 см над почвата. Всеки следващ да е през същото разстояние за по-голяма сигурност. А стъблата се преплитат в тях.

Старайте се основните стъбла да са максимално поведени хоризонтално, за да се насърчи образуването на цъфтящи звена от ниско. Позволявайте им да изпълнят отредената им опора преди да хукнат нагоре.

Резитбата отново започва с отстраняване на болни,

счупени и повредени клонки

Следва привръзване на новообразуваните силни стъбла към опората (арка, пергола, стена, друго) така, че да се запълни пространството.

Режат се всички странични цъфтяли вече клонки, които бягат от опората или развалят общата картина. Ако растението е на много години, добре е да се подмлади. Всички стари стъбла се отстраняват с цел да се образуват нови, млади и силни цъфтящи звена.

Скъсете страничните стъбла и върховете на основните с една трета, за да стимулирате разклоняване. Ако се налага, отрежете до основата стари стъбла с незадоволителен растеж.

Не забравяйте да подхраните напролет растенията, от които очаквате повече, както и всички останали, разбира се.

Почвопокривните 

Почвопокривните рози или повечето представители от тази група нямат нужда от много поддръжка или силни резитби. За тях е важно редовно да се отстраняват прецъфтелите цветове, което може да се окаже сериозно предизвикателство за градинаря, предвид обилния цъфтеж.

По-силна резитба от тази при тези рози се налага само, когато излязат от отредената им рамка или храстите се сгъстят прекалено много. Тогава подмладяваща резитба до около десетина сантиметра над почвената повърхност би върнала фабричните настройки на растенията. Така те отново ще станат компактни, контролирани и обилно цъфтящи.

Саксийните и мини 

Полиантовите, бордюрните, саксийните и мини розите изискват доста сходна и лека резитба. Премахването на прецъфтелите цветове по време на вегетацията е задължително условие за изряден вид.

Компактните розови храсти често цъфтят толкова много, че не се виждат листата. При тях е достатъчно слабите клонки да се скъсят, да се отстранят отмрелите пречупените и заболелите клонки. Когато се налага, подмладяващата резитба трябва да е доста силна. Всички стари клонки се скъсяват до около педя над почвата, а понякога и повече, за да се стимулира ново разклоняване от основата.

Инструментите 

Независимо какви рози отглеждате и кога ще намерите време да проведете резитба от сега до идната пролет, не забравяйте да използвате остри инструменти и задължително ръкавици. Бодлите на най-красивите храсти обикновено са доста коварни. Също, не забравяйте да съберете и отстраните всички опадали листа около растенията.

Там може да се крият и да презимуват различни форми на листни въшки, листоядни или листозавиващи гъсеници, спорите на безброй патогени и други. Ако забележите тези или други проблеми, вземете бързо мерки. Най-доброто, което можете да направите на първо време е да отрежете засегнатите части. След това наблюдавайте. Следете дали птици и по-непознати насекоми се въртят около розите ви. Те може да са доста полезни, да се хранят с вредителите или да ги използват като инкубатори за собственото си поколение,

Ако проблемът продължава, ще се наложи да прибегнете до пестициди.

Декорация 

За финал, не тъгувайте по отмиращите цветове и отиващата си есен. Пренесете я в дома си. Сложете клонки с есенни багри във ваза с вода. Добавете ярки плодчета, шипки, декоративни тиквички, малки фигурки и каквото още ви хрумне, за да ви е красиво.

Подарете си някое цъфтящо стайно цвете. Например циклама, орхидея, есхинантус. И му се наслаждавайте.