Ще осигури ли фуражите за фермите протеиновата стратегия

18 октомври 2019
Животновъдство
6228
Няма снимка
Ник Мажор, президент на Европейската федерация на фуражопроизводителите (Europian Feed Manifacturerts Federation) успокои фермерите животновъди, че федерацията е разработила програма от 3 стълба до 2030 г. за осигуряване на качествени фуражи. Водещите параметри са устойчивост, пълноценно хранене на животни и безопасност.
1 2 3 4 5
 

Защото все още фуражният баланс в Европа зависи от вноса

Разработена е програма от 3 стълба до 2030 г., гарантираща устойчивост, пълноценни дажби и безопасност, заяви Ник Мажор, президент на Европейската федерация на фуражопроизводителите

Жени Владинова

В сътрудничество с няколко европейски браншови фермерски съюза EK разработи стратегия за постигане на протеинов баланс за нуждите на животновъдните ферми в ЕС. Изготвен е и подробен анализ на необходимия суров протеин, който се използва като фураж в Общността.

Изводите са:

Европа произвежда 60,29% от общия фуражен протеин от който се нуждае животовъдният сектор. Но в същото време се отчита и висок дефицит на протеини. Защото повече от 60% от висококачествения протеин, осигурен от маслодайните култури, се внася - соево брашно, маслодайни семена - най-вече от соя. Задачата пред ЕК е да се направи независимо проучване на пазара. И да се намери начин как може да се увеличи самозадоволяването на ЕС с растителни протеини. Към днешна дата производството на брашно от маслодайни семена - от рапица, слънчоглед и соя, фуражната промишленост в ЕС доставя почти 1/4 от суровия протеин, който се използва за изхранване на животните.

Какво показва балансът от 2018

Еврокомисията публикува актуализирания баланс на ЕС за протеинови фуражи, който за първи път включва данни за грубите фуражи. Анализът на протеиновите храни в ЕС предоставя цялостен преглед на доставките на фуражи в Еврозоната. Като се има предвид общото потребление на фуражи, около 80% от тях са с произход от ЕС. Грубите фуражи като царевица, сено и силаж са основният източник на фуражни протеини, представляващи 45% от общата употреба на фуражи. Храненето с маслодайни семена е 26%, а със зърнени култури - 24%.

Балансовият анализ на ЕС за фуражни протеини обхваща и предлагането, търсенето и търговията с различни източници на протеини - зърнени култури, маслодайни семена, варива. Следват ги съпътстващи продукти - маслодайни и други богати на протеини храни, получени в резултат на обработваеми култури, нерастителни източници (животински протеини) и груби фуражи (треви, силажна царевица, фуражни бобови растения).

Изводът е, че част от фуражите са с ниско съдържание на протеин - по-малко от 15%

А техният брой е висок - 97%. И въпреки, че около 80% от общата употреба на фуражи в ЕС е с произход от Европа, фуражният баланс зависи от вноса. При разработването на т. нар. протеинова стратегия ЕК и ключовите заинтересовани страни - мощни животновъдни браншови асоциации и федерациите на фуражопроизводители (COCERAL, Copa-Cogeca, EDA, EFPRA, EPURE, FEDIOL, FEFAC и др.) обявиха, че вече е факт трансформацията на пазара на протеинови фуражи в Европа

Усилията са големи, защото те са ключов елемент от интегрираната хранителна верига. И тъй като живеем във време, в което властва статистиката, нека погледнем изводите от нея. Според Евростат в Еврозоната ще расте търсенето на птиче, свинско месо и мляко. Но производството им зависи от пазара на растителни протеини. А те гарантират балансирани дажби за животните и птиците във фермите, твърдят анализатори от Организацията на ООН по прехрана и земеделие - ФАО.

И пак статистиката ни напомня, че животинските продукти представляват около 30% от стойността на селското стопанство и 19% от стойността на производството на храни.

Те осигуряват 34% от протеините и 16% от консумираната енергия и в човешкия хранителен режим. Задоволяването на потребителското търсене с повече месо, мляко, яйца и други животински продукти зависи до голяма степен от наличието на редовни доставки на подходящи, рентабилни и безопасни фуражи. Затова през последните години изхранването на животните активизира общественото мнение и загриженост относно обогатяването на фуражите с растителни протеини

В отговор на тези въпроси и свързаните с тях перспективи за бъдещето на животновъдството, специалистите на ФАО с подкрепата на Международната федерация на фуражната промишленост (IFIF) се опитват да разработят алтернативни стратегии и източници на протеини за фуражната промишленост.

Според статистиката на ФАО и Евростат до 2020 г. глобалното търсене на месни продукти ще нарасне с 58%.

Ръстът в потреблението на месо ще е значителен - от 233 млн. т до 300 млн. т. Консумацията на мляко ще се увеличи от 568 на 700 млн. т. И ни очаква 30% увеличение на производството на яйца. Глобалното търсене на птиче месо ще нарасне с до 85%, говеждото - с 80%, а свинското - с 45%.

Но ръстът в глобалното потребление на животински продукти води до несигурността, в която изпадат фермерите - ще могат ли да изхранват добре животните и птиците си? И проблемът за осигуряване на качествени фуражи автоматично става първостепенен. Зависимостта и необходимостта от външни доставки на фуражи ще бъдат повлияни от различни фактори. А те са свързани с естеството на животновъдните ферми и преработвателните предприятия. От съществено значение са и възможните местни алтернативи на фуражите, наличието на земя и работна ръка, системата на земеделие и икономиката в съответната държава. Защото анализаторите на ФАО идентифицират значителни различия между системите за паша при животните.

Става дума за ферми, разчитащи на местен фураж, практикуващи смесено земеделие, използващо растителни остатъци, комбинирани с паша, и ограничени вносни фуражи, когато е неизбежно. Голям е процентът и на фермите в Европа без земя (т. нар. индустриални системи), с висока степен на зависимост от изцяло закупен фураж.

През последните години анализаторите отчитат тенденция в Западна Европа в животновъдството да се премине към много интензивно производство

То се разраства поради обществения натиск за опазване на околната среда и тревогите за хуманното отношение към животните.

Това води до чести ценови премии за някои животински продукти. Но и все по-често се дискутират опасенията от замърсяване на водите с азот и фосфор.

Така че възелът от проблеми за решаване се затяга

А хранилките за животни се зареждат два пъти дневно. И прирастът в животновъдна ферма се гарантира с обилна паша по тучни пасища плюс висококачествени фуражи, напомнят фермерите.

Животновъдите трябва да си произвеждат част от основните

защото при цена на млякото под 1 лв./л, кравите се самоизяждат,

е професионалното мнение на Цветан Симеонов, бивш управител на ферма край Алеко Константиново

За изхранването на животните са нужни непрекъснато пари:

за осигуравяне на груб фураж, люцерна;

за поддръжка на помещения;

за оборудване - млекопроводи и хладилни вани, ток, вода, работни заплати за гледачите на животните и ветеринарно обслужване.

За да гарантира качественото хранене на животните, Цветан Симеонов смята, че е добре всеки фермер да има възможност да си произвежда поне част от Фуражите. Както става и в тяхната ферма - имат собствено производство на пшеница, ечемик, силажна царевица

Засяват качествени семена, спазват агротехническите изисквания и получават и добри добиви.

Разбира се, докупуват стартерни смески за телетата и смеските за дойните крави. И тъй като са скъпи, един-два пъти ги пропускат в седмичните дажби и дават протеинов фураж собствено производство.

Много често фермерите в страната закъсват за фураж през зимния сезон - особено когато той се окаже по-дълъг. Затова, за да нямат този проблем, още от края на септември се започва подготвянето на две-три силажни ями за зимата за да имат за животните достатъчно сочен фураж. Това много облекчава разходите за фураж. Особено при тази суша, както беше тази година, ако люцерната не ти стане, трябва да купуваш, обяснява Цветан Симеонов. А една бала люцерна е 5 лв., която е за едно слагане

И кравата я изяжда веднага. Но през февруари цената й вече се вдига с 50 на сто. Скъпият фураж е бич за животновъда, който може тотално да обърка и най-добре разчетените сметки, споделя Цветан Симеонов, изхождайки от собствения си дългогодишен опит. Това е проблемът за животновъдите и затова много колеги се отказват - разпродават животните и затварят фермите, казва Симеонов.

Още от Животновъдство
0

Жени Владинова Млекопроизводителите в ЕС са доставили с 2,8 процента повече мляко на мандрите през първото тримесечие на 2020 г., отколкото през предходната година

0

Европейските сектори за птиче месо и яйца настояват Европейската комисия да управлява вноса, за да предотврати свръхпредлагането, причинено от коронавируса

0

Пандемията COVID-19 изтласка полската птицевъдна промишленост до ръба на криза, сочи доклад на Департамента по земеделие на САЩ. Въпреки че Полша остава най-големият производител на птици в ЕС

0

Колко благоприятно влияе на климата поддържането и използването на пасища в сравнение с модерните и удобни за животните  обори? Изследователи и представители на Баварската асоциация на фермерите

0

Краткият отговор - две трети от германските фермери не вярват и не очакват по-високи приходи! Селското стопанство дава сравнително малък принос за замърсяването на атмосферата с вредни за климата

Последни новини
0

През следващото денонощие със слаб до умерен, в Източна България и северно от планините с умерен до силен вятър от юг-югозапад, ще се пренася топъл въздух

0

Пържено пиле, маринован червен лук и сос от таратор Продукти: 2 листа тънък арменски хляб (лаваш), кисели (мариновани) краставици, натурално кисело мляко, пилешко филе на скара

0

Много засищащ и лесен за приготвяне Продукти: 500 г агнешка кайма, 500 мл бульон, 2 суп. лъж. брашно, морков, 130 мл прясна мляко, 50 г масло, 700 г картофи, 2 суп. лъж. доматена паста, 1 суп. лъж

0

ДФ „Земеделие“ преведе близо 2,7 млн. лева (2 668 295 лв.) на 247 земеделски стопани, кандидатствали по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г., съобщиха от фонда

0

Сеитбата на маслодаен слънчоглед и царевица за зърно продължава да се движи с по-бързи темпове спрямо предходната година. Към края на май 2020 г. засетите площи с двете пролетни култури са съответно

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:Ако почерняват, трудно ще ги спасите. Късните мразове са опасни за картофите. Ако са само оклюмали, опитайте бързо да ги подхраните с листен тор.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

“Февруари” - четвъртата пълнометражна лента на режисьора Камен Калев, влезе в официалната селекция на филмовия фестивал в Кан. Макар той да не се провежда тази година заради пандемията, организаторите на престижния форум решиха да посочат лентите, спечелили вниманието им, и така да проправят пътя им към други фестивали и да улеснят

Седем души решават кога какво да се печата и в какъв тираж На 4 юни българският лев стана на 140 години. Той е определен за национална валута с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България на 4 юни 1880 г. Тогава е приравнен към златния френски франк. Още близо 6 години обаче разплащанията у нас се правят с турски

“Да дойдат в дъжд, в кал, да легнат до мен на брусфора и да ги видим колко са добри.” Така, леко обиден, министърът на отбраната Красимир Каракачанов коментира най-новата серия от колажи с образа му, които обикалят интернет в последните дни, след като той се включи в стрелби на полигона край шуменското село Марково