Репродукцията е едно от най-важните звена в млечната ферма. От нея до голяма степен зависи печалбата. В световен мащаб репродуктивните проблеми са вторият по степен фактор за бракуване на дойни крави след маститите. Намалената репродуктивна ефективност не носи загуби само поради бракуването на животни.

Допълнителните загуби са: по-малък брой телета на годишна база, увеличени разходи за медикаменти, понижен коефициент на оползотворяване на храната, разходи за работни заплати, риск от развитие на метаболитни нарушения след отелване и т.н. Изчислените разходи за всеки безплоден ден след 120 дни в лактация са между 4 и 15 лева.

Кои са основните показатели за измерване ефективността на репродукцията във фермата?

- Междуотелен интервал – интервалът в дни между две отелвания на една крава.

- Измерва се средно за стадото. Фермите с добра репродукция имат стойности по-ниски от 400 дни.

- Сервиз период – периодът от отелване до заплождане на кравата. Измерва се средно за стадото. Стойностите при добра репродукция са под 120 дни.

- Брой дози за бременност – необходимият брой дози семенен материал за постигане на една бременност. Измерва се средно за стадото. Стойностите за крави са 1,7 – 2, а за юници 1,2 – 1,5.

- Възраст на първо отелване – възрастта, на която юниците се отелват. При добра репродукция и отглеждане е под 24 месеца.

- Честота на заплождане – този показател е функция между всички крави, които е възможно да бъдат осеменени, осеменените крави и заплодените крави. Измерва се за период от 21 дена (един полов цикъл) и при добра репродукция трябва да бъде над 22%.

Какво влияе върху репродукцията на фермата?

Успехът на репродукцията се влияе от много фактори, основните от които са:

- Животните;

- Персоналът;

- Околната среда;

- Качеството на семенната течност;

- Храненето.

Всеки един от тези фактори влияе по собствен начин върху репродукцията и те трябва да се разглеждат като съвкупност, а не поотделно, защото проблем в един от факторите води със себе си негативен ефект за цялата репродукция.

Храненето на сухостойните крави, преснотелките и кравите до осеменяване оказва огромен ефект върху репродукцията. Основните проблеми се дължат на следните фактори:

Енергиен баланс

Енергийният баланс оказва най-голям ефект върху репродукцията. Нормално апетитът и приемът на сухо вещество намаляват около една седмица преди предстоящото отелване. След отелване приемът на сухо вещество също е намален спрямо количеството на произвежданото мляко. Повечето специалисти се фокусират точно върху този период с цел да поддържат висок прием на сухо вещество преди и след отелване. По този начин се свежда до минимум негативният енергиен баланс и метаболитните нарушения. Целта е животните преди отелване да имат телесно състояние между 3,25 и 3,5, и да не губят повече от 1 точка телесно състояние до осеменяване. Трябва да се вземе под внимание също, че фоликулът се развива за около 10 седмици, така че, ако осеменяваме на 60-и ден след отелване, фоликулът, който овулира в този момент, е започнал развитието си около 2 седмици преди отелване. В този период приемът на сухо вещество е намален и започва недостиг на енергия. Един правилен мениджмънт на храненето през този период може да подобри доста репродуктивните показатели на фермата. Основните цели през този период са: поддържане на висок прием на сухо вещество и борба с метаболитните нарушения.

Добавка на мазнини

Мазнините са най–богатият източник на енергия. Освен с високия си енергиен потенциал, мазнините участват и като важни физиологично активни субстанции. Някои продукти, богати на мазнини, съдържат линоленова киселина (С 18:2), която спада към групата на незаменимите. Омега-3 мастни киселини. Храненето с продукти, богати на линоленова киселина, 2 - 3 седмици преди и първите 60 дни след отелване, подобрява възстановяването на матката и значително повишава заплодяемостта.

Протеинови източници

Използването на дажби с високо съдържание на протеин и такива на база протеинови източници, които са лесноразградими в търбуха, като слънчогледов шрот, соев шрот и люцерна, повишават количеството на урея в кръвта и млякото, а това води до сериозни репродуктивни проблеми. За това е необходимо периодично изследване на уреята в кръвта или млякото и, ако е необходимо, извършване на корекции в храненето. Проблеми с репродукцията започват при нива на урея в млякото над 34 mg/dl. Целевите нива на урея в млякото са в рамките на 22 – 30 mg/dl. Високите нива на урея са токсични за сперматозоидите, яйцеклетката и ембриона, променят pH на матката и намаляват способността на рецепторите в яйчниците да се свързват с лутеинизиращия хормон, което води до намаляване на серумния прогестерон. Повишеният процент на ембрионална смъртност може да се дължи на повишена концентрация на урея, но това не е единствената причина. Трябва да се вземат под внимание и други фактори като топлинен стрес, заболявания и т.н.

Минерали и витамини

Необходимото количество минерали и витамини трябва да бъдат доставяни на организма както през сухостойния период, така и в началото на лактацията. Калцият е един от основните макроминерали в организма. Освен че се отделя в млякото и изгражда скелетната система, той също изпълнява и някои жизненоважни функции в организма. Необходим е за поддържане на имунната система и функцията на всички мускули в тялото. При ниското му ниво в кръвта след отелване се появява клинична хипокалцемия (т.нар. млечна трескa) или клинически незабележимата субклинична хипокалцемия. Субклиничната хипокалцемия води след себе си метрит, изместване на сирищника, кетоза и мастити.

Правилното хранене през сухостойния период е основна предпоставка за избягване появата на хипокалцемия. Манипулирането на калциевите нива може да се постигне по три начина – хранене на дажби с нисък калций ( 0,4 – 0,6% от СВ ), манипулиране на киселинно – алкалното равновесие ( -5 до -15 mEq/100 g ) или използване на калций свързващи агенти. След отелване е препоръчително даването на калциеви болуси или дренч на крави на 2 и повече лактации.

При високопродуктивните млечни животни е наложително добавяне на микроелементите желязо, мед, цинк, манган, кобалт и селен. С най-голямо значение за репродукцията е селенът, като добавянето на органични форми на селен е за предпочитане. От витамините задължително е включването на мастноразтворимите (A, D,E), като с най-голямо значение за репродукцията са витамин Е и бета-каротинът.