Фермерите отново пред дилема - да отглеждат или не рапица

28 август 2019
Растениевъдство
12636
Няма снимка
Рапицата се превърна в най-спорната култура в земеделието ни Снимка: Ваня Велинска
1 2 3 4 5
 

Предстои засяването на маслодайната култура

Сушата е лимитиращият фактор, който отказва земеделците

Ваня Велинска

Рапицата! Едва ли има по-интересна и в същото време по-спорна култура в българското земеделие. През последните години рапицата се люшкаше в двете крайности от издигана на пиедестал до персона нон грата.

Какво обаче ще е положението с маслодайната култура този сезон?

Краят на август е. Подходящо време не само да се мисли за рапица, но и да стартира подготовката за новата кампания. На места обработката на почвата започна още с прибирането на пшеницата. Това обаче е само началото. Което в момента не е никак обещаващо за маслодайната култура. Компаниите, предлагащи семена от рапица, споделят, че засега търсенето е слабо.

Земеделските производители отново са изправени пред дилемата да сеят или да не сеят рапица. И причината за колебанията, разбира се, е сушата. Неблагоприятните климатични условия през есента, характеризиращи се с липса на валежи и изключително ниски почвени влагозапаси, се оказват лимитиращият фактор.

Този проблем се прояви с пълна сила през последните 2-3 години, включително и през изминалия сезон, когато се наложи хиляди декари с рапица да бъдат преоравани през пролетта, което доведе до отказ не само на единични фермери, а на цели райони да не искат да сеят културата.

Безспорно при отглеждането на рапицата има както плюсове, така и минуси, по много и от двете.

Добрите страни са ясни. Това е първата земеделска култура, която, както нееднократно сме подчертавали, носи свежи пари в стопанството

Характерно за рапицата е, че тя много бързо се реализира, рядко се съхранява в складовете на стопанствата, и то за кратко. Цените също са добри, а в някои години - дори отлични.

Минусите, със сигурност, ще кажат много производители, са много. Абстрахираме се от външните фактори като климата и се съсредоточаваме върху рапицата като земеделска култура. Никой не отрича, че рапицата е трудна за отглеждане.

За да се получат добри производствени резултати, трябва да се спазват добрите практики по отглеждането й (но така е при всички култури, ако се целят максимални резултати), а те не са никак за подценяване.

Да започнем с подготовката - тя трябва да е меко казано перфектна. Семената на рапицата са много малки, което изисква почвеното легло да е много добре направено. Това от своя страна гарантира едновременно покълване и поникване на растенията, а съответно и изравнен посев. Следва избор на качествени хибриди, както и на подходяща технология, която да е съобразена със състоянието на полето. Да не забравяме и хибридите, които имат устойчивост на разпукване на шушулките

Това е изключително качество на хибридите, тъй като гарантира безпроблемно прибиране на рапичната реколта.

Засяване на културата в подходящите срокове, разбира се, също е от решаващо значение. И тук, трябва да отворим една голяма скоба, че в този момент на първо място идва почвената влага.

Влагата, която ще осигури поникването, както и развитието на младите поници, които са най-чувствителни на липсата й, и дори могат да изсъхнат, ако тя не е достатъчна.

Но да предположим, че всичко с поникването и първоначалното развитие, е наред. До началото на студовете рапицата трябва да развие добре оформена розетка, както и добре оформена коренова система. Дотогава обаче младите растенията са обект на някои вредители, които трябва да се наблюдават и при необходимост да се извършат третирания.

Опазването на маслодайната култура продължава и през следващата пролет, като в зависимост от фитосанитерното състояние на посевите, се налагат неколкократни третирания с фунгициди и инсектициди. За съжаление, рапицата е култура, която се напада от много болести инеприятели които могат да компрометират реколтата и затова се налага да се води редовна и навременна растителна защита.

Друга важна практика е храненето на растенията. При обосновано и балансирано подхранване на растенията, което включва не само основно торене, но и листно подхранване, се гарантира получаването на по-добри производствени резултати, към които трябва да се стреми всеки фермер.

Разбира се, това са акцентите, които нахвърляхме съвсем бегло. Всички те могат да се разгледат много по-подробно, но за тях друг път.

Тук, по скоро въпросът е да се отглежда или не рапица.

Специалистите отново напомнят, че това е култура, която не трябва да се отхвърля с лека ръка

И без това сеитбообращенията в стопанствата ни са сведени до 3-4, а понякога и до 2 култури, което е изключително неправилно за сеитбооборота и води след себе си много проблеми.

Със сигурност могат да се намерят и много други доводи, за да се сее рапица. А в районите, където фермерите имат проблем с есенно засушаване, могат да опитат с отглеждането на пролетна рапица. Новите хибриди пролетна рапица, напомнят от семенарските компании, са високодобивни и по нищо не отстъпват на зимните хибриди. Съветът на специалистите е да се опита, дори на малки площи, за да може всеки да прецени сам. Така че пролетната сеитба също може да е една добра алтернатива.

Да не се забравя и опцията, която предлагат някои от семенарските фирми: Застраховка за зимна рапица. Ако производителите са закупили семена, засели са ги, но поради суша, те не са поникнали, компанията предоставя семена от пролетни култури за същите площи. - да отглеждат или не рапица

Още от Растениевъдство
0

Земеделските производители ще могат да кандидатстват за подпомагане по схемата от 3 до 28 февруари Производителите на плодове и зеленчуци ще могат да се възползват от 4 пъти по-голям бюджет през 2020

0

Днес, 16 януари, отбелязваме Деня на растителнозащитника. По традиция събитието ще бъде чествано в Аграрния университет в Пловдив. За първи път празникът се отбелязва през 1896 г

0

Не бива да се подценява торенето на културите с тези елементи, тъй като те са отговорни за формиране на ценни хранителни съставки за човека и животните Доц

0

Ябълка В сравнение с други видове ябълката се нуждае от по-малко топлина и в периода на покой понася по-добре ниските температури. Ябълката обаче е взискателна към почвата и влагата и трябва да се

0

Обеззаразяването на почвата е важна агротехническа мярка Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ Миниращата муха Liriomyza solani е неприятел по зеленчуковите култури

Последни новини
0

Щандът на Русия на най-голямото изложение за храни “Зелена седмица” бе затворен за два часа заради незаконни месни продукти. Става въпрос за 20 незаконно внесени салама

0

Коренно различна версия на подпомагане към земеделските производители предложи вчера правителството на Великобритания, след като вече няма да се ръководи от европейската ОСП

0

Това предупреждават ветеринарни лекари За да избегнете последващи сериозни проблеми, трябва да сте по-внимателни при манипулации с над 6-килограмови прасета (над 21-дневни)

0

Над 35 млн. евро струва на България борбата с африканската чума по свинете досега. В Европа са избити 1,4 милиона прасета, а в 12 страни, 10 от които са членки на ЕС има над 3900 огнища на болестта

0

Продукти: 500 г пилешко филе, 300 г гъби (каквито имате под ръка), 70 г кашкавал, 3 суп. лъж. сметана за готвене, 1 глава лук, сол и черен пипер на вкус Приготвяне: Нарежете гъбите на кубчета и ги

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Регистрация за участие в томбола „АБОНАМЕНТ 2020”
Отговор:По принцип сортът Муцу има сочно месо, което е леко сладко, но и с подчертан киселичък вкус. Колкото до вкусовите качества на ябълките, независимо от сорта, те зависят от климатичните условия през...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Силният пол по-трудно преодолява сексуално насилие 36-годишният Рейнхард Синага напуска родната Индонезия преди 12 г. Като повечето деца на богаташи и той отива в Англия, за да продължи образованието си. Справя се добре. Завършва магистърска степен по планиране в университета в Манчестър. След това се записва да учи социология

Меган, съпругата на британския принц Хари, не смята да се връща повече във Великобритания, разкриват нейни приближени пред медиите. Тя трескаво устройва нов живот за семейството си в Канада, като обсъжда бъдещето си с някои близки приятели в имението за 14 млн. долара до Ванкувър, в което е отседнала заедно с 8-месечния си син Арчи

Д-р Милен Врабевски е собственик и изпълнителен директор на най-голямата научноизследователска организация в Югоизточна Европа - Comac Medical, отличена от МОН с наградата “Питагор” за най-големи инвестиции в областта на научните изследвания. Той е основател и на Фондация “Българска памет”, чиято цел е да съхрани българското културно и историческо