Фермерите отново пред дилема - да отглеждат или не рапица

Предстои засяването на маслодайната култура

Сушата е лимитиращият фактор, който отказва земеделците

Ваня Велинска

Рапицата! Едва ли има по-интересна и в същото време по-спорна култура в българското земеделие. През последните години рапицата се люшкаше в двете крайности от издигана на пиедестал до персона нон грата.

Какво обаче ще е положението с маслодайната култура този сезон?

Краят на август е. Подходящо време не само да се мисли за рапица, но и да стартира подготовката за новата кампания. На места обработката на почвата започна още с прибирането на пшеницата. Това обаче е само началото. Което в момента не е никак обещаващо за маслодайната култура. Компаниите, предлагащи семена от рапица, споделят, че засега търсенето е слабо.

Земеделските производители отново са изправени пред дилемата да сеят или да не сеят рапица. И причината за колебанията, разбира се, е сушата. Неблагоприятните климатични условия през есента, характеризиращи се с липса на валежи и изключително ниски почвени влагозапаси, се оказват лимитиращият фактор.

Този проблем се прояви с пълна сила през последните 2-3 години, включително и през изминалия сезон, когато се наложи хиляди декари с рапица да бъдат преоравани през пролетта, което доведе до отказ не само на единични фермери, а на цели райони да не искат да сеят културата.

Безспорно при отглеждането на рапицата има както плюсове, така и минуси, по много и от двете.

Добрите страни са ясни. Това е първата земеделска култура, която, както нееднократно сме подчертавали, носи свежи пари в стопанството

Характерно за рапицата е, че тя много бързо се реализира, рядко се съхранява в складовете на стопанствата, и то за кратко. Цените също са добри, а в някои години - дори отлични.

Минусите, със сигурност, ще кажат много производители, са много. Абстрахираме се от външните фактори като климата и се съсредоточаваме върху рапицата като земеделска култура. Никой не отрича, че рапицата е трудна за отглеждане.

За да се получат добри производствени резултати, трябва да се спазват добрите практики по отглеждането й (но така е при всички култури, ако се целят максимални резултати), а те не са никак за подценяване.

Да започнем с подготовката - тя трябва да е меко казано перфектна. Семената на рапицата са много малки, което изисква почвеното легло да е много добре направено. Това от своя страна гарантира едновременно покълване и поникване на растенията, а съответно и изравнен посев. Следва избор на качествени хибриди, както и на подходяща технология, която да е съобразена със състоянието на полето. Да не забравяме и хибридите, които имат устойчивост на разпукване на шушулките

Това е изключително качество на хибридите, тъй като гарантира безпроблемно прибиране на рапичната реколта.

Засяване на културата в подходящите срокове, разбира се, също е от решаващо значение. И тук, трябва да отворим една голяма скоба, че в този момент на първо място идва почвената влага.

Влагата, която ще осигури поникването, както и развитието на младите поници, които са най-чувствителни на липсата й, и дори могат да изсъхнат, ако тя не е достатъчна.

Но да предположим, че всичко с поникването и първоначалното развитие, е наред. До началото на студовете рапицата трябва да развие добре оформена розетка, както и добре оформена коренова система. Дотогава обаче младите растенията са обект на някои вредители, които трябва да се наблюдават и при необходимост да се извършат третирания.

Опазването на маслодайната култура продължава и през следващата пролет, като в зависимост от фитосанитерното състояние на посевите, се налагат неколкократни третирания с фунгициди и инсектициди. За съжаление, рапицата е култура, която се напада от много болести инеприятели които могат да компрометират реколтата и затова се налага да се води редовна и навременна растителна защита.

Друга важна практика е храненето на растенията. При обосновано и балансирано подхранване на растенията, което включва не само основно торене, но и листно подхранване, се гарантира получаването на по-добри производствени резултати, към които трябва да се стреми всеки фермер.

Разбира се, това са акцентите, които нахвърляхме съвсем бегло. Всички те могат да се разгледат много по-подробно, но за тях друг път.

Тук, по скоро въпросът е да се отглежда или не рапица.

Специалистите отново напомнят, че това е култура, която не трябва да се отхвърля с лека ръка

И без това сеитбообращенията в стопанствата ни са сведени до 3-4, а понякога и до 2 култури, което е изключително неправилно за сеитбооборота и води след себе си много проблеми.

Със сигурност могат да се намерят и много други доводи, за да се сее рапица. А в районите, където фермерите имат проблем с есенно засушаване, могат да опитат с отглеждането на пролетна рапица. Новите хибриди пролетна рапица, напомнят от семенарските компании, са високодобивни и по нищо не отстъпват на зимните хибриди. Съветът на специалистите е да се опита, дори на малки площи, за да може всеки да прецени сам. Така че пролетната сеитба също може да е една добра алтернатива.

Да не се забравя и опцията, която предлагат някои от семенарските фирми: Застраховка за зимна рапица. Ако производителите са закупили семена, засели са ги, но поради суша, те не са поникнали, компанията предоставя семена от пролетни култури за същите площи. - да отглеждат или не рапица

Рапицата се отглежда трудно, но се реализира бързо

Сеитбата на рапицата трябва да започне съвсем скоро

Изборът на хибрид също е от значение за получаване на по-добри производствени резулатти. Затова съветът от специалист никога не е излишен. Снимки: Ваня Велинска