Болести и вредители през началните фази от вегетацията

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

Агротехническият срок за сеитбата на зимната рапица е от 25.08 до 20.09. За високите полета срокът е в края на август, за Северна България – през първото десетдневие на септември, за Южна България – през второто десетдневие на месеца. Засушаването в края на лятото е една от най - честите причини за закъсненията при провеждане на предсеитбените обработки и сеитбата на рапицата.

Прилагането на правилно сеитбообращение е от изключително важно значение а редуциране на болестите и вредителите по рапицата. В сеитбообращенията тя трябва да се включва най-рано след 4 години. На площи, където е регистрирана болестта бяло гниене (склеротиния), рапицата може да се отглежда най-рано след 7-8 години. Подходящи предшественици на рапицата са зимните житни култури (зимна пшеница, зимен ечемик, овес, ръж, тритикале), а неподходящи – слънчогледът, цвеклото, зелевите култури, синапът (бял, черен), с които тя има много общи болести и вредители.

Дребните семена на рапицата изискват предсеитбените обработки на площите да са качествено проведени (горният почвен слой трябва да е обработен до градинско състояние). Условия за качествено провеждане на предсеитбените обработки се създават, когато съдържанието на влага в орния слой е около 70% от ППВ (пределна полска влагоемност). Почвообработките на предвидените площи за засяване с рапица включват: оран на дълбочина 20 см, дискуване, култивиране и задължително валиране преди и след сеитбата. През есента с основната обработка (дълбоката оран) на почвата се внасят органични (при наличие) и минерални торове - цялото количество от заплануваните фосфорни и калиеви торове, и около 1/3 от азотните. Нормите се определят след агрохимически анализ. При липса на почвен анализ ориентировъчните норми тор (активно вещество) са: азот 10-12 кг/дка, фосфор и калий – 5 – 7 кг/дка.

Сеитба-поникване

До сеитбата почвата трябва да се поддържа чиста от плевели. Рапицата се засява на дълбочина 2-3 сантиметра. Важно условие за нормалното поникване на рапичните семена е наличието на продуктивна влага (>20-25mm) в горния почвен слой (0-10см). За да поникнат, семената на рапицата поемат вода над 75-80% от теглото си. Температури < 5оС ограничават развитието на културата. При оптимални почвени влагозапаси и средноденонощна температура 9-12оС поникването протича за 4-5 дни.

Поникване – образуване на розетка

През този период влагата е определящ фактор за нормалното развитие на растенията. Рапицата е взискателна към влагата в почвата, но не понася преовлажнение. При оптимални почвени влагозпаси засетите в агротехнически срок посеви до края на есенната си вегетация образуват добре развита коренова система и розетка от 8-10 листа, което е предпоставка за успешно презимуване. Във фаза розетка (8-10 листа) растенията понасят без проблем отрицателни температури до минус 15оС. При сериозни закъснения при сеитбата на рапицата растенията нямат възможност да встъпят в подходящата фаза за зимуване. При ниски отрицателни температури и отсъствие на снежна покривка риска от измръзване при късните посеви е много голям.

В началото на есенната вегетация на рапицата сериозни повреди нанасят рапичната стъблена бълха (възрастни индивиди) и рапичната листна оса (лъжегъсеници).

Рапичната листна оса (Athalia colibri) е светло, жълтооранжево до жълточервеникаво, насекомо с дължина 7-8мм. Повреди по растенията причинява лъжегъсеницата (ларвата) на осата. Тя е с продълговато, цилиндрично, тяло с дължина 17-18мм. Лъжегъсеницата е покрита с малки брадавички, с една надлъжна и две странични тъмнокафяви ивици.

Рапичната листна оса развива три поколения годишно. Вредно за рапицата е третото, есенното, поколение. Осите от третото поколение летят от края на юли до края на октомври. В началото те снасят яйцата си по дивия синап, а след поникване на рапицата - по котилидоните и първите същински листа на растенията. Младите лъжегъсеници (ларви) се хранят от долната страна на листата, нагризват епитела (издълбават ямички). С нарастването си те прогризват отвори по листната петура, а по-късно унищожават листата без централните жилки. При силни повреди растенията загиват през есента. При рапицата във фаза поникване трябва да се извърши обследване за установяване появата и плътността на лъжегъсениците (ларвите). При численост на лъжегъсениците над прага на икономическа вредност (ПИВ 2-3 броя лъжегъсеници на м?) се налага инсектицидно третиране.

Вредители

Рапична стъблена бълха (Psylliodes chrysocephala) е повсеместно разпространена у нас. Тя е един от най-важните вредители по кръстоцветните култури в т.ч. и по рапицата. Възрастното насекомо е дребен, черно синьо-зелен, лъскав, бръмбар с елипсовидна форма и дължина 5-6мм. Развива едно поколение годишно. Зимува под формата на яйце, ларва и възрастно насекомо. През първата половина на септември бръмбарите излизат от състояние на лятна диапауза и започват усилено да се хранят. Те повреждат рапичните кълнове, изгризват отвори по котилидоните и първичните листа, а при по-голяма численост са в състояние за няколко дни да унищожат посева. От края на септември до средата на декември рапичните бълхи снасят по-голямата част (58 -78%) от яйцата си по корените на растенията на дълбочина до 10см. Яйценосният период е продължителен (преустановява се в началото на зимата и се възобновява в края на март). Излюпените ларви през есента се вгризват в централния корен на рапицата, а тези през пролетта – в сърцевината на стъблата и в листните дръжки на растенията.

Борбата срещу този вредител се провежда срещу възрастните индивиди през есента преди яйцеснасянето. При рапицата във фенофаза поникване ПИВ (праг на икономическа вредност) е 2 бр. бръмбари на м?, а от фаза от 3-ти лист до образуване на розетка (7-8 листа) - 4 бр. бръмбари на м?. Рапичната стъблена бълха е активна при смрачаване и през нощните часове. През деня бръмбарите се крият под долните листа на растенията под бучките пръст.

Болести

Сухо стъблено гниене - фома (Leptosphaeria macularia = Phoma lingam). Болестта е една от най-вредните за рапицата. Тя се причинява от гъбен патоген. Напада всички надземни части на растенията. Инкубационният период е около 14 дни след инфектирането. Оптимални условия за развитието на патогена се създават при влажно време (относителна влажност > 80%) и дневни температури от порядъка на 20-24оС.

Първите признаци на болестта се наблюдават в началото на вегетацията на рапицата – от фаза поникване до 1 - 6-ти лист. По листата се образуват неправилни светлосиви петна с черни точки (пикнидии) по тях. През есента патогенът преминава от листата през листните дръжки в кореновата шийка. Най-характерен признак на сухото стъблено гниене е некроза по кореновата шийка. При млади растения признаците на болестта са сходни с тези на сечене по разсада. При ранно, масово, нападение растенията загиват. Борбата срещу сухото стъблено гниене се провежда превантивно чрез правилно сеитбообращение. През есента, при поява признаците на болестта, се налага третиране с някои от разрешените фунгициди. В по-късните фази от развитието на рапицата болестта е нелечима.

Маната по рапицата (Peronospora parasitica). Маната по рапицата е гъбна болест. През есента първите симптоми на болестта се появяват по котилидоните - локални жълтеникави петънца с неправилна форма, които при влажно време са покрити със споробразуващ налеп. Заразяването с патогена се осъществява при наличие на влага и температури - 8-12оС. Оптималните температури за развитието на маната са от порядъка на 15-19оС. Нападнатите от мана млади рапични посеви при необходимост се третират до фаза трети лист с подходящ фунгицид. За ограничаване разпространението на болестта е необходимо прилагане на правилно сеитбообращение и висока агротехника при отглеждане на културата.

Литература

1. Ръководство за интегрирано управление на вредителите при технически култури (МЗХГ)

2. Специална Ентомология - Второ преработено издание – Земиздат

3. Специална Фитопатология – Четвърто преработено и допълнено издание - Земиздат