Устойчиво земеделие ще имаме само ако напояваме

13 юли 2019
Агробизнес
16434
Няма снимка
Проф. Веселин Александров от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН
1 2
 

Тенденцията е да се увеличава недостигът на вода в почвата, казва проф. Веселин Александров от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН

Диана Ванчева

Проф. Александров е роден през 1961 г. в София, дипломиран физик-метеоролог. Работил е в секция “Агрометеорология” в НИМХ, ръководил е секция “Климатология”, бил е директор на департамент “Метеорология”.  Ръководител и участник е в множество международни проекти. От м.г. е в новосъздадения Институт за изследване на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ-БАН). Доктор на науките, с научни награди и отличия, сред които приз за опазване на климата (2001 г. Виена).

- Проф. Александров, представихте книгата “Агрометеорология и агроклиматология”. Какво ще научат от нея занимаващите се със земеделие?

- Не съм пряк автор, а по-скоро рецензент. Изданието е плод на сътрудничество на 3 университета - във Виена, Флоренция и Нови Сад. Участвам като международен експерт.

Това е нещо като въвеждащ учебник по агрометеорология и агроклиматология за селскостопанските факултети, и за всички заинтересовани научни и фермерски среди.

Поднася нова информация за структурата и важните процеси на атмосферата, техните причини и последствия.

В разработките се обяснява как съставът на атмосферата определя нагряването и охлаждането на Земята, от което се определят времето и климата.

Но в съчетание с това почвата, фауната и флората допълват основните стълбове на климатичната система.

Разглеждат се въздействието на времето и климата върху растенията, влиянието на екстремните метеорологични явления.

При земеделието, което зависи изцяло от метеорологичните условия, от това трябва да последват и мерки за адаптиране.

- Вие какво смятате, има ли вече климатични промени у нас?

- Бъркат се понятията климатични промени, климатични колебания, климатични аномалии. Не всички капризи на времето трябва да се отъждествяват с промени. Има над 70 определения за климат, между другото. По-важно е как го разглеждаме, за да сме от полза за обществото и земеделието.

Трябва да вземем под внимание обаче и агроклиматичните ресурси, слънчевата активност като естествен /агро/климатичен индикатор, колебанията и изменението на /агро/климата, неблагоприятните и екстремни /агро/метеорологични явления. И да ориентираме сектори като земеделието, горите, водните ресурси и човешкото здраве как да се приспособяват.

- На какво сме свидетели в последните години, може ли да се обобщи?

- Свидетели сме на едно и също неблагоприятно събитие - ранно затопляне през пролетта, последващо бурно развитие на растежните процеси при много култури, после рязко спадане на температурите, което довежда до настъпване на мраз и повреди при трайните насаждения.

- Има ли дългосрочни прогнози в европейски и световен мащаб, какво показват, какви климатични изменения можем да очакваме? Отива ли България към субтропичен климат?

- На първата част отговарям категорично с “да”. Дългосрочни прогнози се създават от климатични центрове в САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Германия.

 В Сърбия също има център по изменение на климата, там колегите разработват регионален климатичен модел, който изчислява промените на очакваните температура и валежи за Балканския полуостров.

Да уточня, че това всъщност по-точно са климатични сценарии, а не абсолютни прогнози.

Правят се математически модели на климата, които се използват за симулиране на очакваното му изменение.

Но те се нуждаят от допълване с други сценарии - например за бъдещите емисии на парникови газове и аерозоли в атмосферата. Както и с основните демографски, икономически и технологични източници, които оказват влияние, както и факторите на човешката дейност.

Според симулациите за промените на климата може да се каже, че

се очаква повишение на температурата в България между 2 и 5 градуса до края на века.

Но не смятам, че на този етап ще излезем от семейството на държавите с умерен климат.

Сезоните ще бъдат 4 още доста дълго време, а не 2, макар че от втората половина на 20 век се установиха по-меки зими, а годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха намалява - т.е. минималната се повишава по-бързо от максималната.

Има и още изводи, засягащи земеделието:

Налице е тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата - в резултат на повишения й разход чрез изпаряване и транспирацията на растенията.

На много места се констатира скъсяване на вегетацията на културите - като в Добруджа, в южната част на Северозападна България, в Предбалкана и Казанлъшкото поле.

Констатира се изпреварване в развитието на културите със 7-15 дни в различни климатични зони у нас.

- Кои ще бъдат най-уязвимите култури?

- Пролетните, и то поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие.

Но и тези, отглеждани върху неплодородни почви и неполивни площи, в Югоизточна България, където дори и при съвременните климатични условия валежите са вече недостатъчни.

Тенденцията към затопляне на зимите у нас пък ще създаде проблем за някои сортове зимна пшеница и овощни видове, които се нуждаят от по-ниски зимни температури за закаляване.

- Много ли е тревожно намаляването на количеството валежи у нас и в Европа?

- Тревожно е. Докато от началото на 20 век валежите в Северна Европа са се увеличили с 10 до 40%, то в регионите от Южна Европа са намалели с около 20%.

Всички климатични модели сочат, че още ще намаляват, особено през топлото полугодие.

- Какво трябва да знаят земеделските производители, за да им е от полза?

- Фермерите в България, Европа, САЩ и т.н. знаят много неща. Те имат директен контакт с особеностите на времето и климата, особено в дадено място или регион, имат и интуиция и опит.

Може би бъркам, но те все още не осъзнават, че компютрите навлизат толкова мощно и бързо в производството им, че вече ще им предлагат математически модели за вземане на агротехнологични решения в практиката.

- Какви мерки за адаптация трябва да се взимат?

- Необходимо е подробно изследване на агроклиматичните ресурси в даден район, с цел планиране на производството.

Трябва да се предприемат нормативни, организационни и инвестиционни мерки за земеделие в условията на засушаване. Преглед на водните ресурси, осигуряване на източници за напояване.

Да се прилагат най-добрите земеделски практики и се използват устойчиви на суша и болести сортове и хибриди.

Устойчиво земеделие у нас ще може да се развива само при поливни условия.

Затова да се планира отсега увеличаване на дела на поливните площи, да се въвежда райониране и специализация на кутурите според агроклиматичните ресурси по области и райони.

Още от Агробизнес
0

Всички стопани, които имат 100% пропаднали площи, ще бъдат обезщетени още от есента, а до края на годината земеделските стопани ще получат плащания за  1,7 млрд. лв

0

Във връзка с възникналите пожари на територията на страната и обявеното бедствено положение в някои общини Държавен фонд „Земеделие“ призовава всички земеделски стопани

0

Производството на картофи и пъпеши е с 9% и 10,5% повече спрямо година по-рано, което се дължи на увеличение на средните добиви. Това отчита седмичния оперативен анализ

0

С 2,5% и 8,4% повече е производство на ечемик и ръж на годишна база, отчитат последните оперативни данни на земеделиското министерство към 6-ти август

0

Как се ражда идеята един ненужен, бетонен "динозавър" да бъде реконструиран по финансово приемлив начин Д-р инж. Любомир Костов Сякаш земеделските стопани свикнаха с изоставените бетонни резервоари

Последни новини
0

Зареждайте хамбара или бараката с коприва до края на септември. Тя ще ви трябва за животните и птиците, които отглеждате. Сушената коприва е полезен фураж за всички видове

0

Тежестта на синдрома на острия респираторен дистрес, който често е неразделен спътник на COVID-19, може да бъде намалена от високата концентрация на специалния ензим ACE2

0

Ако отглеждате леха с цветно зеле, не пропускайте да подхраните правилно растенията. Така ще си гарантирате образуването на качествени глави. Имайте предвид

0

В Област Плевен се изпълняват над 250 проекта по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за близо 100 млн. лв. Почти половината от тези средства вече са разплатени

0

В рамките на проект "SOS за застрашени традиционни сортове лози", се извърши уникално по рода си ДНК изследване на местни сортове лози от България и Гърция

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:През август при по-късните сортове лози е добре да продължите растителнозащитните пръскания срещу причинителя на брашнестата мана (оидиум ). Това е правилно да се прави до прошарване на зърното. При...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Ако не са ви от любимите, просто ходете бързо, върши същата работа Коронавирусът промени спортните навици на милиони хора по света и макар повечето фитнес зали и спортни клубове вече да са отворени, страхът от заразяване си остава, а с него и проблемът как да поддържаме в добра форма своите тела. Затова не е чудно

Създаденият през 2009-а "РБ Лайпциг" стана най-младият клуб, който стига 1/2-финал в Шампионската лига. Футболистите на 33-годишния треньор Юлиан Нагелсман се справиха, макар и трудно, с традиционната окопна тактика на "Атлетико" (Мадрид) и го биха с 2:1 във втория 1/4-финал от заключителната коронафаза на турнира на стадион "Жозе Алвеладе" в

Актьорът лекар Наум Шопов и годеницата му Теа Минкова се обясниха в любов публично и така отбелязаха 8 години от началото на връзката си. “Дали преди 8 години, когато те срещах в прословутия тунел на Софийския университет, съм предполага, че ще си един от най-важните хора в живота ми? Дали съм предполагал, че ти ще бъдеш моят най-добър приятел