Устойчиво земеделие ще имаме само ако напояваме

13 юли 2019
Агробизнес
20349
Няма снимка
Проф. Веселин Александров от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН
1 2
 

Тенденцията е да се увеличава недостигът на вода в почвата, казва проф. Веселин Александров от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН

Диана Ванчева

Проф. Александров е роден през 1961 г. в София, дипломиран физик-метеоролог. Работил е в секция “Агрометеорология” в НИМХ, ръководил е секция “Климатология”, бил е директор на департамент “Метеорология”.  Ръководител и участник е в множество международни проекти. От м.г. е в новосъздадения Институт за изследване на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ-БАН). Доктор на науките, с научни награди и отличия, сред които приз за опазване на климата (2001 г. Виена).

- Проф. Александров, представихте книгата “Агрометеорология и агроклиматология”. Какво ще научат от нея занимаващите се със земеделие?

- Не съм пряк автор, а по-скоро рецензент. Изданието е плод на сътрудничество на 3 университета - във Виена, Флоренция и Нови Сад. Участвам като международен експерт.

Това е нещо като въвеждащ учебник по агрометеорология и агроклиматология за селскостопанските факултети, и за всички заинтересовани научни и фермерски среди.

Поднася нова информация за структурата и важните процеси на атмосферата, техните причини и последствия.

В разработките се обяснява как съставът на атмосферата определя нагряването и охлаждането на Земята, от което се определят времето и климата.

Но в съчетание с това почвата, фауната и флората допълват основните стълбове на климатичната система.

Разглеждат се въздействието на времето и климата върху растенията, влиянието на екстремните метеорологични явления.

При земеделието, което зависи изцяло от метеорологичните условия, от това трябва да последват и мерки за адаптиране.

- Вие какво смятате, има ли вече климатични промени у нас?

- Бъркат се понятията климатични промени, климатични колебания, климатични аномалии. Не всички капризи на времето трябва да се отъждествяват с промени. Има над 70 определения за климат, между другото. По-важно е как го разглеждаме, за да сме от полза за обществото и земеделието.

Трябва да вземем под внимание обаче и агроклиматичните ресурси, слънчевата активност като естествен /агро/климатичен индикатор, колебанията и изменението на /агро/климата, неблагоприятните и екстремни /агро/метеорологични явления. И да ориентираме сектори като земеделието, горите, водните ресурси и човешкото здраве как да се приспособяват.

- На какво сме свидетели в последните години, може ли да се обобщи?

- Свидетели сме на едно и също неблагоприятно събитие - ранно затопляне през пролетта, последващо бурно развитие на растежните процеси при много култури, после рязко спадане на температурите, което довежда до настъпване на мраз и повреди при трайните насаждения.

- Има ли дългосрочни прогнози в европейски и световен мащаб, какво показват, какви климатични изменения можем да очакваме? Отива ли България към субтропичен климат?

- На първата част отговарям категорично с “да”. Дългосрочни прогнози се създават от климатични центрове в САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Германия.

 В Сърбия също има център по изменение на климата, там колегите разработват регионален климатичен модел, който изчислява промените на очакваните температура и валежи за Балканския полуостров.

Да уточня, че това всъщност по-точно са климатични сценарии, а не абсолютни прогнози.

Правят се математически модели на климата, които се използват за симулиране на очакваното му изменение.

Но те се нуждаят от допълване с други сценарии - например за бъдещите емисии на парникови газове и аерозоли в атмосферата. Както и с основните демографски, икономически и технологични източници, които оказват влияние, както и факторите на човешката дейност.

Според симулациите за промените на климата може да се каже, че

се очаква повишение на температурата в България между 2 и 5 градуса до края на века.

Но не смятам, че на този етап ще излезем от семейството на държавите с умерен климат.

Сезоните ще бъдат 4 още доста дълго време, а не 2, макар че от втората половина на 20 век се установиха по-меки зими, а годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха намалява - т.е. минималната се повишава по-бързо от максималната.

Има и още изводи, засягащи земеделието:

Налице е тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата - в резултат на повишения й разход чрез изпаряване и транспирацията на растенията.

На много места се констатира скъсяване на вегетацията на културите - като в Добруджа, в южната част на Северозападна България, в Предбалкана и Казанлъшкото поле.

Констатира се изпреварване в развитието на културите със 7-15 дни в различни климатични зони у нас.

- Кои ще бъдат най-уязвимите култури?

- Пролетните, и то поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие.

Но и тези, отглеждани върху неплодородни почви и неполивни площи, в Югоизточна България, където дори и при съвременните климатични условия валежите са вече недостатъчни.

Тенденцията към затопляне на зимите у нас пък ще създаде проблем за някои сортове зимна пшеница и овощни видове, които се нуждаят от по-ниски зимни температури за закаляване.

- Много ли е тревожно намаляването на количеството валежи у нас и в Европа?

- Тревожно е. Докато от началото на 20 век валежите в Северна Европа са се увеличили с 10 до 40%, то в регионите от Южна Европа са намалели с около 20%.

Всички климатични модели сочат, че още ще намаляват, особено през топлото полугодие.

- Какво трябва да знаят земеделските производители, за да им е от полза?

- Фермерите в България, Европа, САЩ и т.н. знаят много неща. Те имат директен контакт с особеностите на времето и климата, особено в дадено място или регион, имат и интуиция и опит.

Може би бъркам, но те все още не осъзнават, че компютрите навлизат толкова мощно и бързо в производството им, че вече ще им предлагат математически модели за вземане на агротехнологични решения в практиката.

- Какви мерки за адаптация трябва да се взимат?

- Необходимо е подробно изследване на агроклиматичните ресурси в даден район, с цел планиране на производството.

Трябва да се предприемат нормативни, организационни и инвестиционни мерки за земеделие в условията на засушаване. Преглед на водните ресурси, осигуряване на източници за напояване.

Да се прилагат най-добрите земеделски практики и се използват устойчиви на суша и болести сортове и хибриди.

Устойчиво земеделие у нас ще може да се развива само при поливни условия.

Затова да се планира отсега увеличаване на дела на поливните площи, да се въвежда райониране и специализация на кутурите според агроклиматичните ресурси по области и райони.

Още от Агробизнес
0

Само два работни дни остават до крайния срок, когато бенефициентите по мярка 11"Биологично земеделие”от ПРСР 2014-2020 за Кампания 2020 могат да подадат писмено уведомление за несъответствия с

0

Нова екосхема предвижда засилена диверсификация на културите в обработваемите земи в Общата селскостопанска политика за периода 2023 - 2027 г. Това стана ясно по време на видеоконферентно заседание

0

Лихвата е 1,5 процента годишно. Срокът за погасяване - 30 ноември 2021 г. От 21 януари 2021 г. стопани могат да подават заявления за целеви кредит за закупуване на семена

0

Цените на европейската борса Euronext започнаха да се покачват вчера на фона на международното търсене и налагането на износно мито върху пшеницата в Русия от 25 евро на тон от 15 февруари и 50 евро

0

За това настояват овощарските организации, участвали в разработването на схемата след 2023 г. Стимул да се създават и развиват модерни и интензивни овощни градини

Последни новини
0

Нова мярка ще насърчава земеделските стопани да застраховат продукцията си срещу ефектите от неблагоприятни климатични събития и болести по животните в Общата селскостопанска политика за периода 2023

0

Озеленяването не е толкова лесно, колкото изглежда. Сгради, цветни лехи и пътеки ще станат едно цяло, само ако се постараете. За да избегнете грешки при планирането на градината

0

Основната тенденция на сладкарите тази година ще бъдат необичайни комбинации във вкусовете. Европейски експерти смятат, че сладкишите, които съчетават традиционни с пикантни вкусове - торта с лимон и

0

През следващото денонощие ще има разкъсана облачност, утре над Западна и Централна България - предимно значителна, съобщават от НИМХ, цитиран от БТА. Ще духа слаб

0

За да успеят земеделците, трябва да се борят с трайното засушаване, с пандемията, с пазара и с липсата на подкрепа, които свиват инвестициите им Настъпващите климатични промени оказват своето вредно

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Регистрация за участие в томбола „АБОНАМЕНТ 2021”
Отговор:Потърсете мнение от специалистите от Института по овощарство в Пловдив. Само по снимка и описание обаче, те едва ли могат да дадат точен отговор. Определянето на сорт става въз основа на много...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Ваксинационният план се изпълнява добре, според здравния министър Ще се предложи на Министерския съвет извънредната епидемична обстановка да се удължи с три месеца. Това каза министърът на здравеопазването Костадин Ангелов по време на заседание на парламентарната комисия по здравеопазване, предаде БТА

Не ви трябват Малдивите, за да усетите щастието, просто отидете до Мальовица, казва певецът Тодор Трайчев е български певец с необикновена житейска и много драматична съдба. Обожаван по времето на социализма, носител на награди за „Дует на годината“ и „Музикант на годината“, автор на безброй хитове

Бившата съпруга на актьора Ален Делон - Натали Делон, почина на 79 години. Това съобщи синът им Антони в инстаграм. „Почивай в мир, мамо“, написа той. Натали Делон е франсuа актриса, с Ален Делон бяха женени от 1964 до 1968 г., синът им също е актьор. Широката публика ще запомни Натали Делон като Джейн