25° C, облачно
Тенденцията е да се увеличава недостигът на вода в почвата, казва проф. Веселин Александров от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН
Диана Ванчева
Проф. Александров е роден през 1961 г. в София, дипломиран физик-метеоролог. Работил е в секция “Агрометеорология” в НИМХ, ръководил е секция “Климатология”, бил е директор на департамент “Метеорология”. Ръководител и участник е в множество международни проекти. От м.г. е в новосъздадения Институт за изследване на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ-БАН). Доктор на науките, с научни награди и отличия, сред които приз за опазване на климата (2001 г. Виена).
- Проф. Александров, представихте книгата “Агрометеорология и агроклиматология”. Какво ще научат от нея занимаващите се със земеделие?
- Не съм пряк автор, а по-скоро рецензент. Изданието е плод на сътрудничество на 3 университета - във Виена, Флоренция и Нови Сад. Участвам като международен експерт.
Това е нещо като въвеждащ учебник по агрометеорология и агроклиматология за селскостопанските факултети, и за всички заинтересовани научни и фермерски среди.
Поднася нова информация за структурата и важните процеси на атмосферата, техните причини и последствия.
В разработките се обяснява как съставът на атмосферата определя нагряването и охлаждането на Земята, от което се определят времето и климата.
Но в съчетание с това почвата, фауната и флората допълват основните стълбове на климатичната система.
Разглеждат се въздействието на времето и климата върху растенията, влиянието на екстремните метеорологични явления.
При земеделието, което зависи изцяло от метеорологичните условия, от това трябва да последват и мерки за адаптиране.
- Вие какво смятате, има ли вече климатични промени у нас?
- Бъркат се понятията климатични промени, климатични колебания, климатични аномалии. Не всички капризи на времето трябва да се отъждествяват с промени. Има над 70 определения за климат, между другото. По-важно е как го разглеждаме, за да сме от полза за обществото и земеделието.
Трябва да вземем под внимание обаче и агроклиматичните ресурси, слънчевата активност като естествен /агро/климатичен индикатор, колебанията и изменението на /агро/климата, неблагоприятните и екстремни /агро/метеорологични явления. И да ориентираме сектори като земеделието, горите, водните ресурси и човешкото здраве как да се приспособяват.
- На какво сме свидетели в последните години, може ли да се обобщи?
- Свидетели сме на едно и също неблагоприятно събитие - ранно затопляне през пролетта, последващо бурно развитие на растежните процеси при много култури, после рязко спадане на температурите, което довежда до настъпване на мраз и повреди при трайните насаждения.
- Има ли дългосрочни прогнози в европейски и световен мащаб, какво показват, какви климатични изменения можем да очакваме? Отива ли България към субтропичен климат?
- На първата част отговарям категорично с “да”. Дългосрочни прогнози се създават от климатични центрове в САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Германия.
В Сърбия също има център по изменение на климата, там колегите разработват регионален климатичен модел, който изчислява промените на очакваните температура и валежи за Балканския полуостров.
Да уточня, че това всъщност по-точно са климатични сценарии, а не абсолютни прогнози.
Правят се математически модели на климата, които се използват за симулиране на очакваното му изменение.
Но те се нуждаят от допълване с други сценарии - например за бъдещите емисии на парникови газове и аерозоли в атмосферата. Както и с основните демографски, икономически и технологични източници, които оказват влияние, както и факторите на човешката дейност.
Според симулациите за промените на климата може да се каже, че
се очаква повишение на температурата в България между 2 и 5 градуса до края на века.
Но не смятам, че на този етап ще излезем от семейството на държавите с умерен климат.
Сезоните ще бъдат 4 още доста дълго време, а не 2, макар че от втората половина на 20 век се установиха по-меки зими, а годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха намалява - т.е. минималната се повишава по-бързо от максималната.
Има и още изводи, засягащи земеделието:
Налице е тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата - в резултат на повишения й разход чрез изпаряване и транспирацията на растенията.
На много места се констатира скъсяване на вегетацията на културите - като в Добруджа, в южната част на Северозападна България, в Предбалкана и Казанлъшкото поле.
Констатира се изпреварване в развитието на културите със 7-15 дни в различни климатични зони у нас.
- Кои ще бъдат най-уязвимите култури?
- Пролетните, и то поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие.
Но и тези, отглеждани върху неплодородни почви и неполивни площи, в Югоизточна България, където дори и при съвременните климатични условия валежите са вече недостатъчни.
Тенденцията към затопляне на зимите у нас пък ще създаде проблем за някои сортове зимна пшеница и овощни видове, които се нуждаят от по-ниски зимни температури за закаляване.
- Много ли е тревожно намаляването на количеството валежи у нас и в Европа?
- Тревожно е. Докато от началото на 20 век валежите в Северна Европа са се увеличили с 10 до 40%, то в регионите от Южна Европа са намалели с около 20%.
Всички климатични модели сочат, че още ще намаляват, особено през топлото полугодие.
- Какво трябва да знаят земеделските производители, за да им е от полза?
- Фермерите в България, Европа, САЩ и т.н. знаят много неща. Те имат директен контакт с особеностите на времето и климата, особено в дадено място или регион, имат и интуиция и опит.
Може би бъркам, но те все още не осъзнават, че компютрите навлизат толкова мощно и бързо в производството им, че вече ще им предлагат математически модели за вземане на агротехнологични решения в практиката.
- Какви мерки за адаптация трябва да се взимат?
- Необходимо е подробно изследване на агроклиматичните ресурси в даден район, с цел планиране на производството.
Трябва да се предприемат нормативни, организационни и инвестиционни мерки за земеделие в условията на засушаване. Преглед на водните ресурси, осигуряване на източници за напояване.
Да се прилагат най-добрите земеделски практики и се използват устойчиви на суша и болести сортове и хибриди.
Устойчиво земеделие у нас ще може да се развива само при поливни условия.
Затова да се планира отсега увеличаване на дела на поливните площи, да се въвежда райониране и специализация на кутурите според агроклиматичните ресурси по области и райони.
Коментари