Макар че новият регламент не е факт, той върви с още по-бързи крачки към одобрение и налага строги изисквания за съставките

Диана Ванчева

В последните един-два месеца фермерите в цялата европейска общност се вълнуват по-силно от обявените намерения на ЕК да ги задължи да намалят употребата на торове с 10% до 2023 г.

Но по-развълнувани се оказват производителите на торове, които споделят, че ще имат само година-две, зада променят радикално портфолиото си, и да са готови да отговорят на новите изисквания.

На 21 май 2019 г. ЕК обяви, че детайлите по предложението още се разглеждат в работни комисии в Брюксел. Очакват становищата на земеделските и екологични организации.

Но и те вече споделят, че им е ясно, че ще се върви към намаляване на химизацията в земеделието и към мерки за опазване на почвите и повишаване на тяхното плодородие.

Точно почвеното плодородие вече се сочи за доста голям проблем, особено в страни с интензивно земеделие като Германия, Франция, Италия, Австрия, Чехия, Полша, Унгария.

Очаква се, че процесът с намаляване на химизацията ще набира още по-бързо скорост след като в ЕС се появи нова по-силна зелена вълна. Това с тана благодарение на последните парламентарни избори в общността, когато зелените получиха доста по-голям превес в Европарламента.

Очаква се по-сериозен завой и в новата ОСП, за което в."Български фермер" писа наскоро.

Една от линиите, която зелените обявиха, че ще следват, заедно със свои партньори от неправителствени организации и лидери на държави-членки, е че ще внесат предложения за по-скорошно намаляване на употребата на химически торове, заради бързо влошаващото се състояние на почвите.

Евроактив, и други сайтове, цитираха, че ги подкрепят немалко експерти по агроекология и аграрна икономика.

Много от химията по-скоро да бъде заменяна от биоторове

и от естествени торове от стопанствата и компостни материали. Такъв е новият призив.

През май 2019 г., когато ЕК прие новите правила за пускане на торове на пазара в ЕС, се започна работа и по регламента.

От пресслужбата на комисията обявиха, че текстът му въвежда хармонизирани ограничения за редица замърсители - като кадмия на първо място, който се съдържа в минералните торове.

Съгласно документа продуктите за торене ще трябва да отговарят на определени общи изисквания, за да могат да се търгуват на вътрешния пазар на ЕС. А торове, които не носят маркировката СЕ, ще могат да бъдат пускани само на националните пазари.

Новият регламент ще обхваща всички видове торове

- минерални, органични, подобрители на почвата, растежни регулатори и др.

Той трябва да бъде официално приет от Европейския парламент и Съвета. А след като е подписан и публикуван в Официален вестник на ЕС, ще влезе в сила 20 дни след публикуването му. Ще започне да се прилага обаче три години след влизането му в сила.

Преди дни - на 1 юли - ЕК публикува доклад с леко оптимистични нотки. В него се казва, че прецизното земеделие, което навлиза в Европа, вече създава повече възможности за намаляване използването на торове.

И се установява, че обемите на ползваните торове в ЕС се стабилизират в последните години и леко намаляват. Много стопанства усещали от това икономически ползи, защото торенето представлява средно 10% от разходите им.

Намаленото използване на торове според експертите се дължи и на новите нагласи за промяна в ОСП. Това един път се е случило от 1990 г. до 2000 г., когато пак заради ОСП е отчетен спад в употребата в ЕС. Това не се е отнасяло обаче за нови членки като България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Днес 90% от торовете се произвеждат в общността, но тя остава нетен вносител. По-голямата част от доставките идват от Северна Африка, Русия и САЩ. Фосфорните - от Мароко и Русия, калиевите - от Русия и Беларус.