Заплатите да се вдигнат с 15% настоява Федерацията на независимите синдикати в сектора

Радина Иванова

Селското ни стопанство ще се развие, ако преборим социалния дисбаланс, каза пред в."Български фермер" Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието.

Тя припомня, че в последните 20 години у нас рязко намалява наемната работна ръка, особено в сектор земеделие. Но не трябва да се заблуждаваме - това е поради ниското заплащане и съответно ниските осигуровки.

При провеждането на аграрната реформа след 1992 г. по официална статистика у нас само за периода 1992 - 1994 г. са освободени 400 000 служители, наети на постоянни трудови договори. Между тях 23 000 са били висококвалифицирани специалисти. Голяма част са работели в растениевъдството и животновъдните комплекси.

Тази квалифицирана работна ръка напусна страната и се отправи на Запад. Това бяха първите наши “бели роби”. Там, където отидоха, получават днес 8-9 евро на час. А у нас часовата ставка е 3,37 лв. (1,72 евро) и трудно биха се върнали, казва Светла Василева, с която разговаряме по темата.

И въпреки че някои от нашите по-едри фермери твърдят, че до 2-3 г. заплащането в сектора ще се изравни с останалите държави в ЕС, това не е за вярване.

По данни на ФНСЗ в Португалия, близка по развитие до нас страна, средното заплащане за сектора е 1124 евро, а в съседна Гърция е 980 евро.

В България, по данни на НОИ към 2019 г., ръководителите в селскостопанските фирми имат среден осигурителен доход 1528 лв., специалистите - 1099 лв., помощният административен персонал - 804 лв., квалифицираните работници - 903 лв., машинните оператори, които са най-търсената работна ръка - 871 лв., персоналът без квалификация - 531 лв.

Последната армия е най-многочислиена и търсена в отрасъла, но за съжаление данните показват, че е осигурявана под минималния осигурителен доход, който е 560 лв. Това навежда на мисълта, че се наемат на 4-часов работен ден, а още по-малко на постоянен трудов договор.

Тази несигурност, непостоянство и ниско заплащане няма как да привлекат работна ръка, твърди Василева.

Така, че мечтата на нашите арендатори до 700-800 дни да стигнем европейски стойности, май си е мираж. Ще стане, ама трябва да минат много по 2 г., казва Василева.

Според нея лансираните периодично идеи у нас да се внася работна ръка от Украйна, Молдова и други държави, не са от най-състоятелните.

И тях трудно можем да задържим трайно. Идват за малко и после основателно отиват в Полша и други страни, където заплащането е доста по-високо от 3,37 лв. на час, казва тя. И допълва, че само у нас дневната ставка е толкова ниска - 20-30 лв. Докато в други страни в ЕС минимумът е 56 евро.

Федерацията се натъква и на още едно сериозно разминаване, което прави трудовата картина у нас от най-неблагоприятните. Работодателите в земеделието например упорито твърдят, че плащат по 2000-3000 лв. заплати на своите механизатори.

В усилените кампании и при високотехнологичните трактори и комбайни с модерна електроника, това може и да е вярно.

Но в същото време какво сочи статистиката на НОИ - същите тези хора с "големите заплати", са осигурявани на минималния за тях осигурителен доход от 688 лв., а средният осигурителен доход е 871 лв. Според синдикалния експерт това означава, че работниците с големите заплати са единици и естествено при такова ниско осигуряване, няма как да има прогрес, и желание за работа.

Казано по-ясно това е 

укриване на доходи 

от работодателите,

което обрича и занапред на ниски доходи, ниски осигуровки, ниски обезщетения, да не говорим за пенсии и здравни грижи.

Далечно е вече времето на 90-те години от ХХ век, когато 90% от работещите в сектора са били на постоянен трудов договор, днес такива са едва 10%. За сравнение в Дания са 53%, в Германия - 45%.

Ясно е, че съвременните неблагоприятни тенденции са следствие на реформите, започнали преди двадесетина години. При частното земеделско стопанство се прибавиха и други.

Плах опит да се излезе срещу твърде несоциалната ситуация са въведените едва преди две години еднодневни трудови договори, които са доста стара практика по Европа. С тях се направиха първи стъпки и дори ЕК ни похвали за въвеждането им. Но за 2017 г. например по данни на Главна инспекция по труда тези договори са 199 166 реално използвани, през 2018 г. са 196 604 за 8 часов и 16 621 за 4 часов труд.

За съжаление

не личи колко

работници

стоят зад тях,

казва Василева. Еднодневните трудови договори донесоха някои плюсове, но крият и редица несъвършенства. От една страна те позволиха на получаващите социални помощи да могат да бъдат наети легално, изсветлиха и до известна степен недекларирания труд, който у нас е висок.

Но за работодателите те си остават сложни, носещи доста бумащина, и даващи възможност на наетите да не уплътняват работния си ден и да ощетяват стопанствата. По тази причина, много работодатели фермери искат да плащат на килограм.

И Василева е на мнение, че тези договори генерират непостоянство и несигурност, и не решават проблема с липсата на работници за ръчен труд. А са само решение за кампаниите.

Ясно е, че работници за ръчен труд ще продължават да се търсят у нас, защото едва 5-7% от фермерите ни могат да си позволят високи технологии, които изместват човека допълва тя.

На годишната асамблея на ФНСЗ неотдавна присъстваха 120 синдиклани активисти, представители на различни политически сили, на търговски дружества, държавни предприятия, земеделски кооперативи, народни представители и зам.-министър на земеделието. Всички те, които обслужват земеделския производител, в една или друга степен са зависими от бюджета на държавата и са взаоимосвързани. Федерацията представи пакет от сериозни въпроси, свързани със заетостта, доходите и условията на труд. Пред народните представители и ръководството на земеделското министерство тя постави своите искания през политиката на конвергенцията на доходите за увеличение на заплатите с 15% в сектора.

Защото той без хора няма как да се развива, а в същото време у нас човешкият фактор все още си остава на заден план, констатира Василева пред “Български фермер”.

За следващия програмен период на ОСП, за който държавата трябва да изготви национален стратегически план, федерацията вече приготвя предложения и смята, че социалният дисбаланс (съотношение на заплащане и осигуровки), който се шири у нас, трябва да бъде сериозно атакуван.

Именно той, а не толкова междусекторният дисбаланс или пък дисбалансът в разпределението на евросредствата, поражда бедността и обезлюдяването на селските райони, казва Василева.

Сивият достига до 83%

Отрасъл земеделие в България по статистика е от най-водещите по отношение на недеклариран труд и сива икономика. Като специалист Светла Василева твърди, че трябва да правим разлика между тях.

Сивата икономика представлява масово разпространената устна уговрока.

При нея работодателят не плаща данъци, защото ти предлага пари на ръка.

Недекларираният труд е другото масово явление - наемане на минимален договор и плащане на допълнителни пари, които остават недекларирани.

По данни на Международната организация по труда в Източна Европа делът на недеклариран труд в земеделието е най-висок в Полша - 91%, Румъния - 90,5% и Молдова - 69%. По тези данни у нас е 48,1%, при 15,9% за неформално заетите във всички сектори.

В анкета, направена сред наети сезонни работници от ФНЗС през 2017 г., 83% от работещите при едноличен търговец са съобщили, че са на “устна” угововрка. Сивият труд “намалява” до 76% при наетите в търговско дружество.

Достойно заплащане за всеки в сектора

Каквото отношение имаме към земеделския производител, нека да е такова и към тези, които трябва да го обслужват ефективно, защото всички сме взаимосвързани, напомня Светла Василева, посочвайки какви са заплатите на синдикалните членове.

С увеличението от 10 % от тази година средните работни заплати са:

1065 лв. за служителите на БАБХ;

989 лв. за работещите в “Напоителни системи”;

987 лв. за Селскостопанска академия.

Най-ниски средни заплати получават в ИА “Борба с градушките” - едва 669 лв.

За сравнение, средната брутна работна заплата в България е вече 1208 лева.

Причините са в натрупван с години хроничен финансов дефицит в бюджета на МЗХГ, който до средата на тази година надвишава 8 млн. лева.

Едно от предизвикателствата на министър Десислава Tанева е да се справи с това.

Иначе е невъзможно или много трудно висококвалифициран специалист да се съгласи да работи за 800-900 лв. заплата.

Само в БАБХ има около 170 свободни позиции, защото за тези възнаграждения млади специалисти не идват.