За да се гарантират отлични добиви от зърно, важно е да се спазват добрите практики
Доц. Енчо Мянушев
В световен мащаб царевицата е важна фуражна, продоволствена и техническа култура. У нас тя заема второ място след пшеницата. От всички зърнени култури царевицата формира най-висок добив от единица площ. Необходимо е да се отчетат някои лимитиращи добива фактори, които определят икономическата ефективност от отглеждането на тази култура.
На първи място е наблюдаването през последните години сериозно засушаване почти в цялата страна и произтичащите от това проблеми - подбор на хибриди и адекватни промени в технологиите. Фермерите, отглеждащи царевица, трябва да бъдат по-внимателни при подбора на съответен хибрид като ранозрелост. Принципно при избора на най-подходящ хибрид, или хибриди е нужно да се отчитат агроклиматичните ресурси в отделните агроекологични райони на страната - почвени типове, сума на ефективни температури, сума на валежи, категория и бонитентно число на почвата. Най-подходящи условия са Дунавската равнина, Тракийската низина, Южното черноморие, долините на Струма, Места и Арда - сума на ефективните температури над 1700 градуса и валежи през вегетацията 200-400 мм, където могат да се отглеждат хибриди от всички групи по зрелост.
Подходящи са условията в средната част на Тракийската низина Северното Черноморие, Лудогорието, предпланинските райони на Стара планина и Средна гора със сума на ефективните температури - около 1400 градуса, валежи от 200 до 500 мм. В тези райони може да се отглеждат хибриди от групи 300 до 600 по ФАО.
Малко подходящи са условията в предпланинските райони на страната със суми на ефективните температури от 900 до 1100 градуса, в които могат да се реализират хибриди с вегетация до 300 по ФАО.
Съобразяването двата основни фактора - температура и валежи е в основата при формирането на сортова структура: ранните и средноранните хибриди имат вегетация 110-120 дни и се прибират с ниска влага обикновено през втората половина на август и началото на септември. Продуктивните им възможности са от 600 до 1000 кг/дка. Средно късните хибриди със вегетационен период 120-130 дни и узряват през втората половина на септември. Те имат по-високи продуктивни възможности - около 800-1400 кг/дка. Късните хибриди имат вегетация 130-145 дни и са подходящи за райони с ефективни температури над 1700 градуса (това са равнинните части на страната), като е желателно да се отглеждат при поливни условия от фермерите.
През последните години, когато имахме засушавания, измествания на валежите и съвпадение на критичните фази на развитие на царевицата с високите температури и ниска атмосферна влага (температури над 30 градуса и атмосферна влага под 40% през периода - изметляване, цъфтеж, оплождане), е желателно в сортовата структура да преобладават хибриди с по-къса вегетация, добра поносимост към засушаване и високи температури.
Принципно критичните онтогенетични фази на ранните хибриди не съвпадат с най- засушливите периоди през годината. Това са фенофазите, през които рязко се увеличава дневната консумация през годината.
Това са фенофазите, през които рязко се увеличава дневната консумация на вода. При късните хибриди (с вегетация повече от 130 дни) е по-висок риска най-активните фенофази на културата да съвпаднат с период на засушаване.
Нашите ферми е добре да изтеглят по-рано датата на сеитба, за да могат растенията да използват и минималните зимни запаси (ако зимата е суха) и падналите през ранната пролет валежи. Разбира се, не бива да се сее прекалено рано - рискове от измръзване, гниене на семената и пониците. В засушливи условия по-редките посеви (с около 10% от оптимума за съответната група по раннозрелост) дават обикновено по-висок добив.
Некачествено проведена борба срещу плевелите може да намали добива о почти 100% - особено при заплевеляване с паламида и балур.
При отглеждането на царевицата при поливни условия е нужно броят, ритъмът и количеството вода при отделните поливки да се съобразява с количеството паднали валежи и нуждите на културата през отделните месеци и фази.
Друг сериозен фактор за получаването на добър добив е торенето.
То зависи от типа предшественик, запасеност на почвата, баланс на внасяне на азот, фосфор и калий, тип на отглеждане (с и без напояване) гъстотата на посева, вегетационен период на хибридите. Неправилното приложение на торовете като - норми (за 100 кг добив зърно царевичният посев извлича от почвата 2,5-3 кг азот, 1,1 кг фосфор и 2,2 кг калий и около 3 кг магнезий) срокове и баланс - намалява сериозно добива. С реколтата царевицата извлича от декар 40-80 г бор, 240-260 г манган, 80-160 г мед, около 1 г молибден, 30-40 г цинк. Особено чувствителна е царевицата при недостиг на цинк, най-вече на карбонатни черноземи. На такива почви царевицата се засяга и от недостиг на бор и желязо. На наши опитни участъци на карбонатни-черноземи (с и без торене), се получиха разлики между 30 и 45%. Не на последно място добре и балансирано наторена царевица е по-устойчива, на засушаване.
Много фермери прилагат 4-6 годишно монокултурно отглеждане на царевица
Последната по принцип понася монокултура, но все пак трябва да се отчете факта, че това води до бързо повишаване плътността на редица опасни плевели - паламида, бутрак, балур, кощрява и др., болести - главни, фузариози и др. и неприятели - телени червеи, хоботници и др. Монокултурата изисква висок агрофон, а осигуряването на такъв е свързано със сериозно финансиране. Също така царевицата предпочита да бъде отглеждана на равни и слабо eрозирани площи. Там, където се отглежда на средно до силно ерозирани земи, се получават слаби резултати, поради трудната обработка на почвата и лошото напояване поради иригационна ерозия.
Коментари