Ефектът от този начин на отглеждане е сравним с получения при подхранването им с изкуствени торове, но е по-евтин и устойчив

Боряна Плашкова

Недостигът на желязо е един от най-често срещаните проблеми при отглеждането на боровинкови насаждения. Коригигирането му се свързва пряко с повишаването на съдържанието на антиоксиданти в плодовете и с увеличаването на добива.

Скорошно проучване, публикувано в научното списание "Frontiers in Plant Science" показва един много

прост и ефикасен метод

за справянето с дефицита на желязо - затревяването около растенията. Ефектът от този начин на отглеждане е сравним с получения при подхранването им с изкуствени торове, но в същото време много по-евтин и устойчив.

Според автора на проучването - д-р Хосе Коварубиас, всички почви са богати на хранителния елемент желязо, но той почти целият е в недосъпна за растенията форма. Някои растения са се присбособили да отделят специфини вещества от корените си, с които допринасят за разтварянето на желязото в усвоими съединения. Дори е възможно такива вещества да се отделят и от микроорганизми, обитаващи кореновата зона.

Боровинките обаче не са адаптирани по този начин, тъй като обикновено растат при влажни условия и кисела реакция на почвата, които предразполагат естественото разтваряне на желязото. Това е и причината повечето сухи и алакални почви да са непригодни за тяхното отглеждане.

Желязото е жизненоважен елемент за правилното функциониране на растителните клетки, влизащ в състава на хлорофила и участващ в ензимите, отговорни за производството на антиоксиданти. Пожълтяването на листата е симптомът при недостиг, а последствията са драстично забавяне на развитието на растенията и спадането на добива.

Двата начина за справяне

с недостатъчната усвоимост на желязото са вкисляване на реакцията на почвения разтвор и внасянето на изкуствени торове. Но и двата подхода могат да бъдат потенциално вредни както за почвата, така и за растенията.

В практиката се използва сяра, постепенно превръщана от почвените микроорганизми в сярна киселина. Резултатите са бавни и трудно регулирани, а даже и опасни, тъй като в преовлажнени почви сярата образува съединения, подтискащи растежа на корените. Възможно е също и внасянето на гипс в почвата или посипването ѝ с борови иглички.

Целенасоченото затревяване в боровинковите насаждения е евтината и безопасна алтернатива, подходяща за малки и големи производствени площи. Тревите са добре адаптирани за различни условия и чрез корените си успяват да натрупат достатъчно количество желязо в коренообитаемия почвен слой в достъпна за боровинките форма. Проведени научни опити показват успех в подобряването на растежа и плододаването и при други затревени видове културни растения - цитруси, маслини и лозя.

Опитът, описан от д-р Коварубиас, представлява измерване на жизнените показатели на боровинките при различни начини на подхранване с желязо - използването на първокласни железни торове, преработена телешка кръв и затревяване с червена власатка. Както във всеки експеримент е присъствала и контролна група.

Резултатите

постигнати със затревяването, са сходни с тези от подхранването с железни торове - буйна листна зелена маса, увеличен общ брой плодове от растение и подобрен цвят и хранителен състав. Показателят "твърдост на плодовете" обаче имал най-високи стойности при контролната група, средни при подхранваната с железни торове и най-ниски при затревените растения. Имало разлики и при изискванията към поливането - затревените растения имали най-голяма нужда от вода, но иначе не изисквали никакви по-специални грижи по отглеждането, освен поддържането на височината на тревата около 5-15 см.