Боряна Плашкова

Много хора вярват, че когато по болното им дърво има лишеи, именно те са причината за лошото му състояние. Това обаче е невъзможно и е много вероятно лишеите да са били върху него още преди то да се разболее. Лишеите, както и мъховете, са непаразитни организми, колонизиращи кората на дърветата, камъните и други твърди повърхности. Те често биват бъркани с причинители на болести, но за щастие не нанасят никаква вреда на растенията, върху които живеят.

Лишеите представляват симбиоза между гъби, зелени водорасли и/или цианобактерии. Организмите съществуват като едно цяло, на базата на симбиотични взаимоотношения. Лишеите са едни от първите организми, заселили се на сушата, успели чрез взаимни усилия да пренесат живота извън океана. Както гъбите, така и водораслите в тялото на лишея осигуряват нещо необходимо за другия организъм, без това да нанася вреда върху растението.

Гъбата заема до 80% от тялото на лишея, като образува външната му повърхност, осигурявайки му структура и защита, абсорбира влагата и улавя фини минерални частици от въздуха. Тъй като не могат да произвеждат собствената си храна, те са зависими от водораслите и цианобактериите, които да им я осигуряват. Те притежават зеления пигмент хлорофил, който е необходим за процеса фотосинтеза, чрез който си набавят въглехидрати. Кората на дървото не е източник на хранителни вещества за тях, а само повърхност за която се закрепват, без да навлизавт в дълбочина.

Видовете лишеи достигат до 20 хиляди и силно варират по цвят, форма и размер. През лятото листата на дърветата осигуряват сянка за тях, спомагайки запазването на влагата за първоначалното им развитие, а след листопада се засилва притокът на светлина и те продължават да нарастват през зимните месеци.

Лишеите всъщност имат многобройни ползи:

- играят важна екологична роля на заселници-пионери на територии, в които малко други организми биха оцелели, тъй като се нуждаят само от гола скала, слънце и влага.

- служат като индикатор за замърсяването на околната среда. Способни са да оцеляват в екстремни студове, горещини и суши, но при високо ниво на замърсяване на въздуха постепенно спират на нарастват и в последствие отмират. В процеса на фотосинтезата, те приемат въглероден диоксид от въздуха и отделят кислород, а в същото време задържат в себе си и големи количества от замърсителите.

- Много животни, като например елени, диви кози и дори жаби, ги използват като източник на храна; ларвите на хищните насекоми, наречени златоочици, ги използват за камуфлаж, а пък за птиците и за някои дребни бозайници са полезен материал за строене на гнезда.

- По време на историческото развитие на цивилазиите, те са били използвани за естесвен оцветител на тъкани. Днес също се използват с тази цел, като също така влизат в състава и на индикаторната лакмусова хартия. Широко приложение намират и в медицината, поради антибактериалните си свойства и ценните витамини, които съдържат.

Единственият случай, в който могат да са вредни за дърветата

е, когато в определени тропически условия достигнат такива големи размери, че да засенчат клоните им. Добре развитите лишеи са най-очевидни върху старите или изостанали в растежа си дървета и храсти, тъй като техните клони са най-добре огрявани, поради липса на достатъчна листна маса.

Големият брой лишеи върху едно дърво, може да е симптом на влошеното му здраве, защото ако то расте достатъчно бързо, кората му се олющва с такова темпо, че да затрудни закрепването им. Например период на продължителна суша, може да забави развитието на дървото достатъчно, че да могат лесно да се заселят. Тесе възползват от забавеното му развитие, но не черпят от неговите ресурси. В такъв случай, то най-често има проблеми с кореновата система, с неблагоприятните екологични фактори или с развиваща се инфекция, причинена от бактерии, вируси или други видове гъби.

Инфекциите, причинявани от видовете гъби, които не живеят в симбиотични отношения с други организми, могат да доведат до смъртта и последващото разлагане на материята на вашите дървета. Тези гъби, обаче са едни от малкото живи същества в природата, които са сбособни да разложат всички съединения в дървесината, като по този начин играят и важната роля на “чистачи” в екосистемите, превръщайки мъртвите в храна за живите.

Заболелите дървета най-често носят върху себе си, както лишеи, така и паразитиращи гъби. Стопаните трябва да следят редовно и внимателно за проявили се симптоми и да предприемат на време нужните мерки.

Лишеите не са част от проблема, но ако все пак, поради естетически или други причини, не са желан гост върху дърветата,

има начини и за тяхното отстраняване

Първият е механичен - чрез остъргване на кората с телена четка или дори изрязване на цели клони, но той е предпоставка за отварянето на рани и навлизането на патогени.

Вторият е химичен - използват се препарати за растителна защита на базата на мед, сяря или желязо. Пръскането се прави през пролетта, във фаза “спящи пъпки” най-често с 2 или 3%-ов бордолезов разтвор или 2% р-р на зелен камък.

Третият и най-безопасен начин е превенцията. Ежегодните просвелтяващи резитби увеличават притока на въздух към кората и подтискат прекомерното развитие на лишеите, тъй като те предпочитат по-влажна среда. От решаващо значение е и засилването на растежа на дърветата чрез редовно поливане, почвено и листно подхранване и мулчуране на почвената повърхност.