14° C, предимно ясно
Тогенбургската порода кози е получена през XVIII век в Швейцария в долината Тогенбург чрез многогодишен отбор. Тя е по-дребна от Саанската. Тялото й е хармонично, със здрава костна система. Цветът на козината й е сиво-кафяв. Животните имат характерни бели ивици около ноздрите, ушите, вимето и краката до скакателните стави. При много от животните космената покривка по гърба и задните крайници е по-дълга.
Тогенбургската коза е с предназначение добив на мляко, месо и кожи. Тя е приспособена към полупланински и планински условия на живот. Поради тази причина е разпространена в много страни. В България е внесена за първи път през 1995 г. с цел използване на породата за подобряване на млечните качества на местните кози.
Тогенбургските кози са високомлечни и се приспособяват към температурните и други промени много по-бързо и лесно от останалите кози. Отлично оползотворяват пасища на голяма височина, заради което се използват като подобрители на планинските породи кози в цял свят.
Стандартът за породата изисква минимален добив на мляко от 740 кг на лактация с минимално съдържание на мазнини 3,56% и минималноасъдържание на протеин 2,90%. Отделни животни дават 1200 и повече килограма мляко. Вимето на Тогенбургската коза е много добре развито. По форма е овално, със средно дълги цицки и е подходящо за машинно доене.
През зимата млеконадоят им не намалява
Вкусът на млякото им много зависи от фуража и от външни фактори.
Козите тежат 45-52 кг, а пръчовете - 70-75 кг. Плодовитостта им е 165-175 процента. Тогенбургската коза се отличава със здрави крайници и копита, което я прави пригодна за отглеждане на всякакъв терен.
Единствен минус на породата е високите й изисквания към условията на отглеждане.
Коментари