16° C, предимно облачно
Производители се обединяват, за да стигнат по-лесно до пазара * Българската продукция е предпочитана и за износ, въпросът е какво предлагаме
Алма Давидова
Търговските вериги се отварят все повече за българските производители на плодове и зеленчуци.
Представители на едни от най-големите вериги у нас разговаряха миналата седмица със земеделски производители за най-важните проблеми, обясниха какво е необходимо, за да се работи с тях. Това стана по време на форума InteliFresh - “От градината до щанда” в Пловдив.
Дадоха полезни насоки, които са свързани с това, че българската продукция се търси и потребителят я предпочита, направи равносметка Николай Вълканов, управител на “ИнтелиАгро” - фондацията, организатор.
Според него всичко е въпрос на изпълнение на някакъв минимум от из
исквания, най-вече
към качеството
на продукцията
и към заготовката,
а това все пак не изисква някакви свръхусилия. Но, всъщност е първото условие, за да продаваш и да си атрактивен пред клиентите.
На този форум се опитахме да дадем отговор на това как трябва да изглежда и какво качество трябва да има един продукт, за да се пласира изгодно, обобщи експертът.
Искаме да покажем на българските производители и пътя на износа. Българската продукция се търси винаги - въпросът е какво предлагаме, добави Вълканов.
Препълнена зала с предимно млади, амбицирани да успеят производители на плодове и зеленчуци и все по-отварящи се за ползотворен контакт търговски вериги, местни и чуждестранни търговци, транспортни компании, доставчици на технологии и съветващи холандски експерти - това беше аудиторията на второто издание на InteliFresh.
Големите търговски вериги Метро, Билла и Кауфланд показаха готовност за сътрудничество и пред масите за преговори се образуваха опашки от производители. Веригите вече си партнират с фермерите, но този процес все още се нуждае от стимулиране.
Производителите с голям опит искат да се усъвършенстват, за да устояват на засилващата се конкуренция, а наскоро проходилите още повече се нуждаят от експертна помощ и насоки, за да пласират успешно произведеното.
Последната статистка, дадена от самите вериги, е показателна:
През активния сезон вече около 60 - 65% от продукцията, която се търгува през тях, е българско производство. Този процент се увеличава през последните няколко години. Основен проблем преди беше липсата на българска продукция.
Програмата ни е насочена
главно към дребните производители
обясни Георги Гърневски, ръководител проект “Плодове и зеленчуци” на МЕТРО България.
“Когато говорим за изкупуване, тръгваме от нашия купувач, който е по-особена категория - това са готвачи, ресторантьори. Те имат специални изисквания към продукцията. На тази база знаем какво да търсим. Например за доматите - размер, вкус, водно съдържание, захарност.
Снабдяваме се и с един специален реселешки лук, който не подлежи на стандарти. Производител е Атанас Атанасов от с. Реселец. Работим и с много партньорски организации, които развиват българското като вкус. Например с Асоциацията на готвачите, с Аграрния университет - Пловдив и др.
Във връзка сме и с фондацията “Земята източник на доходи”, която работи с малцинствените групи и си имаме много добри доставчици чрез нея. Опитваме се да създадем общност.
Имаме и интересни сортове фаворити - например домат Алено сърце, старото хубаво зеле за консервиране - Кьосе или сорт Балкан, също и асеновградския воден лук. Това са все стоки, чрез които искаме хората да усетят вкуса на българската земя - неподправен и истински.
Веселин Спасов, директор на отдела за плодове и зеленчуци в Кауфланд, съобщи че компанията работи успешно със 115 български производители. Тази година те ще увеличат родните плодове и зеленчуци с 10%. Той отбеляза , че и
търсенето на биопродукцията
се увеличава
От веригата са поели ангажимент да намалят употребата на всички пластмаси с 20%.
Стоян Тачев, прокурист на Билла, отбеляза,че има сериозен ръст в търсенето на плодове и зеленчуци.
С развитието на пазара се развиват и производителите, коментира той. Проектът на компанията “BILLA градини” осигурява пресни плодове и зеленчуци, отгледани в 150 градини. Работи се и по дългосрочна програма за намаляване на пестицидите.
Оказва се, че доста от производителите, участници във форума, вече работят с някои от веригите.
Много от фермерите са използвали капитал от другите си дейности, като отглеждане на зърнено-житни например, за да вложат в зеленчукопроизводство или трайни насаждения. Така диверсицифицират дейността си.
300 000 лева
е първоначалната инвестиция
на Йовка Караиванова от Плодовитово. Тя е производител на череши - 150 дка - сочни, сладки и предназначени за износ и 50 дка малини “за цвят”.
“Миналата година работихме и с търговска верига. Искаме да се запознаем и с другите вериги, за да доставим качествени плодове на българския пазар. Имаме още малък опит - произвеждаме за трета година”, обяснява Йовка интереса си към форума.
Постижение за тях е ,че са изнесли череши за Холандия, като са се обединили с други колеги и са направили качествен експорт.
“Номерът е да се обединим”, убедена е производителката. За съжаление световната цена миналата година е била 90 евроцента , а нормалната цена по принцип на качествената череша е 2,50-3 евро/кг.
“Нашите череши са късни, включваме се в пазара след Испания и Гърция. Но поради времето станаха по-рано и влязохме в конкуренция с тези страни. Сега се надяваме да е по-доба година”, разказва Йовка.
Кандидатствали са и по европейски програми, но са получили по-малка помощ за създаването на градината. Според производителката на череши субсидиите не са достатъчни: “Имаме нужда от хладилни камиончета и от много други неща. Административните пречки и протакането във времето ни пречи и ни демотивира.”
Обединението в групи производители
е един доста чувствителен въпрос за българските фермери. Въпреки това доста от присъстващите на форума производители са стигнали до убеждението, че за по дребните това е жизнено важно.
“Обединяването се случи при нас миналата година между няколко производители на череши от Хасково, Сливен и Пловдив, обясни агрономът и управител на черешовите градини в Плодовитово, Димитър Димитров. Използвали са базата в с. Динката, където имат машини за сортиране, охлаждане и пакетиране на черешите.
Наблюденията му са, че вече има желание у градинарите за обединяване, за да постигнат износ. Условието е стоката да е добре опакована и качествена.
Холандският опит
У нас организациите разчитат главно на субсидии и държавни помощи, което е грешка.
Поради тази причина е добре да се поучим от холандския опит, убеден е Николай Вълканов.
“Важното, което трябва да осъзнаят производителите е, че сдружаването не е процес, който ще доведе временно повече държавни или европейски средства. Това е процес, който в дългосрочен план ще ги направи по-конкурентоспособни, по-разпознаваеми на външните пазари, по-печеливши. В крайна сметка - все неща, които ни липсват за момента”, пояснява експертът.
Холандците са майстори в маркетинга на пресни плодове и зеленчуци, а страната е на второ място в света по търговия с такава продукция, коментира Дориана Миленкова, съветник по земеделието, околната среда и храните в посолството на Нидерландия у нас.
“Една от причините за успеха на холандския сектор е
изумителната му организация и интегрираност
Връзката на производител и краен потребител е много добре изградена и много активно работеща, маржовете са много малки, стоките пътуват с огромна скорост.
В основата на системата са организациите на производители, които са започнали като кооперативи, но в момента са големи международни компании, собственост на производителите. В същото време работят по най-модерен начин”, разказа Миленкова.
Холандският сектор на плодове и зеленчуци се модернизира още повече напоследък, тъй като страната е малка и с ограничени ресурси, сподели съветникът по земеделските въпроси към Посолството на Кралство Нидерландия Ари Велдхуцен.
“Затова бихме могли да помогнем и на България да повиши своята производителност и качеството на продукцията и това да доведе до по-висок износ, и по този начин заедно да храним 10 милиардното население на земята.”
Организациите на производителите в Холандия имат дълга история. Някои от тях са стартирали още през 50-е години на миналия век. Над 90% от производителите на плодове и зеленчуци са част от такива организации.
Хоризонталното коопериране в организациите на производителите помага на фермерите да имат по-голяма пазарна сила при преговорите и да оптимизират своите разходи.
Но в Холандия се търси и вертикалното коопериране по пазарната верига, което да я направи по-устойчива и справедлива, а също и да осигури по-ниски цени за консуматорите на готовата продукция.
Отделно, когато става дума за износ и внос, има още трикове и умения, и организационни структури, за да стане този износ печеливш, коментира холандският експерт.
Сертифицирането
Голямо предизвикателство при снабдяването е посрещането на нуждите с равномерни доставки, които да са по определен начин заготвени, с определено качество, по даден начин сортирани и обработени. Тоест всичко това, което прави продуктите да изглеждат добре на щанда и да са достъпни в максимален период от време за потребителите.
Затова големите търговски вериги в България започнаха да си партнират със сертифициращи компании, които осигуряват сертификати за качество на продукцията.
От тази година и държавата ни навлиза с подпомагане в тази сфера - това е именно държавната помощ, която се предоставя за международното сертифициране Global GAP.
Коментари