Боряна Плашкова

Методът, който представяме, е особено полезен за хора, грижещи се за малка по площ обработваема земя. Познаването на почвата е може би най-важният аспект, който трябва да се има в предвид при отглеждането на културните растения. Като знаем какъв е механичният ѝ състав, придобиваме представа за количествата вода и хранителни вещества, които е нужно да внасяме, а също и какви обработки да прилагаме.

Количественото съотношение на различните по големина почвени частици, от които е изградена твърдата съставна част на почвата, се нарича механичен състав на почвата.

В използваните класификации у нас почвените частици се обединяват в 4 фракции:

- камъни и дребен чакъл - с размер, по-голям от 1 мм

- пясък - с размер от 1 мм до 0,5 мм

- прах - с размер от 0,05 до 0,001 мм

- глина (ил) - с размер по-малък от 0,001 мм

Като се изключи каменливата фракция, която се среща рядко, в почвата остават 3 основни фракции - пясък, прах и глина. Всяка от тях притежава определени свойства, които придава на почвата.

Почви, в които преобладава пясъчната фракция, пропускат лесно водата, но слабо я задържат. Те не са пластични, при обработка не полепват по оръдията, при изсъхване не се свиват, не се напукват, лесно се обработват при широк интервал на почвена влажност. Бързото оттичане на водата е предпоставка за отмиването на повече хранителни вещества. Такива почви се нуждаят от повече подхранване и напояване.

Почви, в които преобладава праховидната фракция, по-добре задържат водата и по-слабо я пропускат, при навлажняване проявяват, макар и слаба пластичност и лепливост, а при изсъхване образуват сбита маса и се напукват.

Почви, в които преобладава глината(илът), почти не пропускат водата, а я задържат в себе си. При по-висока влажност проявяват голяма пластичност и лепливост, а при изсъхване се спичат и силно се напукват. Те трудно се обработват както при по-силно навлажняване, така и при изсъхване. Богати са на хранителни вещества, но и тях, както и водата, трудно отдават на растенията. Глинестите почви се затоплят през пролетта най-бавно, спрямо останалите почвени типове.

Въз основа на съотношението между физическата глина и пясък, почвите се разделят на следните групи:

- песъчлива - съдържа под 10% глина

- глинесто-песъчлива - съдържание на глина 10-20%

- песъчливо-глинеста - съдържание на глина 20-40%

- глинеста - съдържание на глина над 60%

Най-подходящи за земеделие са песъчливо-глинестите почви, понеже са средно тежки и имат добри водни и въздушни свойства. У нас такива са по-голямата част от черноземните почви в Северна България.

Ето как да направите теста:

1. Напълнете с почва до половината един чист и прозрачен буркан със здраво затваряща се капачка.

2. Долейте вода почти до запълване на целия му обем, но оставете свободно място за разклащане на съдържанието.

3. Разклащайте добре затворения буркан в продължение на минута-две, докато почвата се разтвори.

4. Изчакайте достатъчно време (добре е да го оставите да престои до следващия ден).

Най-долният утаен пласт се състои от най-тежките и едри частици - камъчета и пясък. Над него следват пластовете от прахообразните частици и глината, а наличната органична материя е изплувала на повърхността на водата.

Най-благоприятното пластово съотношение спрямо целия утаен обем е приблизително 20% глина, 40% прах и 40% пясък. Колкото по-тъмен е цветът на разтворената почва, толкова по-богата е тя на органични вещества.

За бързото и устойчиво подобряване на механичния състав на всеки почвен тип се препоръчва внасянето на органични вещества под формата на компост от растителни остатъци и добре разложен оборски тор. Подобрявайки механичния състав, подобрявате и свойството на почвата да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина за растенията, а именно това е дефиницията на нейното плодородие.

Разбира се, има и друг начин да разберете какъв е съставът на вашата почва - вземане на почвена проба и анализирането ѝ в лаборатория. Така най-сигурно можете да узнаете физичните и химичните ѝ свойства, а освен това можете да получите препоръки за подхранване и напояване. Средната цена за анализ на механичния състав е около 50 лв., а комплексен анализ на основните хранителни елементи и съдържанието на хумус - 60 лева.