Полезно и красиво растение за дома

Много от растенията, които сме свикнали да отглеждаме само заради плодовете, са не само полезни, но и красиви.

Примери има много - цветовете на дюлите в ранната пролет, рошавите пухчета на левзеята, фееричните листенца на аспержите и т.н., и т.н. Но в повечето случаи растенията, които отглеждаме за плодове, не можем да приберем вкъщи.

Нарът обаче, или както го наричах като малка "калинката", има разновидност в супер компактна форма, подходяща за отглеждане в саксия.

Растението е нежно, плодчетата наистина приличат на малки калинки накацали по листата, освен това са и вкусни. А и изключително полезни, защото съдържат много антиоксиданти.

Голям - малък брат

Имат еднакви изисквания

Нарът (Punica granata) е широколистно дърво или храст с дребни листенца, изключително интересни оранжеви цветове и също толкова чудни плодове. Всъщност ние хапваме семенцата му, покрити със сочна обвивка. Повечето видове нар издържат на засушаване и не обичат влага. Това се дължи най-вече на произходния център на растението - Иран, Централна Азия, до Хималаите. Във влажни условия на отглеждане растенията заболяват бързо в следствие на нападение от гъбни патогени.

Нарът издържа на краткотрайни понижавания на температурата до минус 10 градуса. Справя се добре и със сланите. Оптимална температура за отглеждането му е умерената, но понася горещини. Промишлените сортове могат да израстнат до 8 метра, но се ограничават чрез резитби. Засадени в контейнер и ограничени откъм нарастване на корените, те достигат едва метър-метър и половина. Мини сортовете, пригодени за контейнерно отглеждане, достигат едва трийсетина сантиметра. Цъфтежът обикновено започва през пролетта и може да продължи до есента. Това обуславя неедновременно зреене на плодовете. Декоративният нар цъфти и през зимата.

Подхранвайте редовно

Пресажда се напролет

Джуджевидните нарчета, а и големите им братчета са подходящи за контейнерно отглеждане в домашни условия. Разбира се, това може да стане само с подходящи резитби при обикновените форми. С нар са създадени невероятни бонсаи. Мини версията обаче, се отглежда значително по-лесно. Достатъчно е да осигурите ярка светлина, да поддържате почвата умерено влажна и да подхранвате правилно.

Гледайте на нарчето като на всяко друго цвете. Поливайте, когато почвата засъхне отгоре и не позволявайте водата да се задържа в подложката.

През активния растеж (пролет-лято) подхранвайте с комплексни торове на всеки две седмици. Предвид малката саксия, торовете са крайно необходими за нормално развитие и обилен цъфтеж. През зимата дайте почивка.

През пролетта е време за пресаждане и изнасяне навън. Изберете място с шарена сянка или такова, което се огрява само сутрин. Новата саксия не бива да е много по-голяма от старата. А ако прецените, че няма нужда от пресаждане, по-добре не го правете. Иначе по отношение на почвата нарът не е взискателен. Всяка готова и обеззаразена почвена смес ще свърши работа. След пресаждането внимавайте с поливките и не подхранвайте поне месец.

Резитбите са важни

Пензирайте за максимален ефект

В зависимост от големината и сорта на нарчето се прилагат и различни резитби.

При джуджевидните форми е достатъчно само да пензирате. Прищипването на връхчетата на стъблата помага за сгъстяването на короната, а от там е и гаранция за по-обилен цъфтеж. Желателно е да премахвате силно израстналите и изправено растящи стъбла, или иначе казано - лакомците. Счупените и повредени клончета също нямат място в саксията. С това резитбените операции при мини нарчето се изчерпват.

Обикновените сортове изискват по-внимателна резитба. При тях трябва да се спазват законите на овощарството.

Короната трябва да се оформи така, че да е достатъчно добре гарнирана и в същото време светлината да я огрява във вътрешността.

Клонките да са достатъчно силни, за да носят плодовия товар, но в същото време да придават на короната естетически вид. Зелените резитбени операции също могат да се приложат с голям успех.

Дръвче във форма на бонсай изисква добри умения с ножицата. Основната резитба се прави през пролетта, но формата трябва да се поддържа през цялата година.

Резници или семена?

Засяването на семена винаги е най-добрият начин да получим много растения от един вид. При засяването на семена от нар това важи с пълна сила и е сравнително лесно като процедура.

Първо се отстранява сочната и месеста част. След това семената се поставят в обикновен почвен субстрат. Покриват се с около 1-1,5 см почва и се държат на стайна температура. Повишаването на температурата на почвата ускорява процеса. Покълването на семената при обикновени условия е налице до месец. Пониците трябва да се преместят в индивидуални саксийки при първа възможност.През целия период на нарастване на семеначетата субстратът се поддържа умерено влажен. Растенията, получени по този начин, ще разцъфтят и дадат плод след 6-7 години.

За по-бърз ефект се използва вкореняването на резници. Тук методите са много. Накисване на резниците във вода (корени се развиват след месец-два), вкореняване директно в субстрат (изпозва се задължително вкоренител), вкореняване на отвод, без отделяне от майчиното растение и т.н. и т.н. Във всеки случай, получените по този начин млади растения ще цъфнат значително по-скоро (3-4 години) в зависимост от сортовите особености. 

Защо се разпукват плодовете

Нарът не е имунизиран към вредители

Независимо дали отглеждате нар в саксия или на двора е много вероятно да се сблъскате с проблеми. Ето кои са най- често срещаните и как да им противодействате.

Възможните причини за пожълтяване и хвърляне на листа са: ниски температури, преполиване, предозиране с препарати за подхранване или хранителен дефицит. Не са изключени и гъбни заполявания или нападения от смучещи насекоми. В разултат на храненето им е възможно пожълтяване и окапване на листата, както и развитие на чернилни гъби. Важно е да разгадаете откъде идва проблемът и да противодействате навреме.

Най-честата причина за разпукване на плодовете, докато са още на дървото, е прекалената влага. Балансираното подаване на вода е най-добрата превенция срещу този проблем.

Болестите, които повреждат плодовете, са ялтернария, аспергилус, ботритис и др. Срещу тях се препоръчва третиране с медни препарати и други фунгициди.

В общи линии отглеждането на нар в саксия не е много по-различно от това на бенджамина, да речем, или на което и да е друго цвете. С екзотичното плодно дръвче ще се сдобиете срещу 5-10лв за джуджевидна форма и 15-25лв за стандартен сорт с височина на фиданката над метър и едри плодове. Най-разпространените сортове са Ассо, Ейнджъл ред, Парфианка, Уондърфул, Чико и др.