Стотици сьомги, отглеждани в норвежки акваферми, заплашват генофонда на дива руска сьомга, която е с много по-добри вкусови качества, смята председателят на Южния научен център на Руската академия на науките акад. Генадий Матишов, съобщава РИА Новости.

Стотици хиляди бегълки от норвежки садкови акваферми оказват сериозно влияние на местата на хвърляне на хайвера на дивите популации на атлантическата сьомга в руските реки, съобщи Матишов на конгрес по аквакултура в САЩ.

Годишно в норвежките акваферми се отглеждат над 1 млн. т екземпляра. Тази одомашнена риба понякога попада в естествена среда вследствие на късане на мрежите на садките по време на буря или аварии. При това въпреки явлението homing (алгоритъм на връщане на сьомгата в реката, където е родена, с цел размножаване), те плуват на север към Русия, където могат да се кръстосат с дива сьомга, като влияят на генофонда й.

Със сигурност може да се каже, че сьомгата от нашите студени води е с по-добри вкусови качества в сравнение със своите посестрими, отгледани в садки в топла вода дори при почасово хранене, отбелязва дбн Нонна Журавльова.

За да избегнат загубите, в норвежките акваферми използват двойни садки, като ограждат изхода към морето в случай на буря. За промишлено отглеждане използват специално получени стерилни екземпляри, които не могат да участват в по-нататъшно възпроизводство.

В Норвегия вече проучват въпроса къде отива рибата. За да се установи конкретно колки риби може да стигат до северноевропейските реки и в кои точно са необходими експедиции, привличане на генетици и отглеждане на електронно маркирани риби, отбелязва специалистът.