Обработката на почвата в лозята се състои в ежегодно и многократно разрохкване на почвата. Тя се извършва в реда и в междуредието.

С нея се цели натрупване и запазване на влага в почвата и по този начин проникване на въздуха на по-голяма дълбочина.

С това се унищожава плевелната растителност, заравят се внесените торове на дълбочината на хранещите растението корени и се предпазват лозите в загрибните райони от измръзване.

Така наречената есенна дълбока оран се състой в това да се обърне горният почвен слой да се разрохка хубаво и да се раздроби.

С нея трябва по-дълбоко да се внесат органичните торове, да се създадат условия за максимално задържане на водата от есенно-зимните валежи.

У нас есенната дълбока оран в лозята се извършва на дълбочина 22-25 см

При високостеблените лозови насаждения тя се прави след гроздобера, а при нискостъблените - след резитбата и полагането на плодните пръчки - в загрибните райони се съчетава със загрибването на лозите.

Във високостъблените лозови насаждения есенната дълбока оран може да се замени и с по-дълбоко разрохкване на почвата с култиватор-разрохквач.

Това обикновено води до намаляване и на почвената ерозия, тъй като повърхността не се разпрашва, оставайки равна.

Загрибване и отгрибване на лозите се извършва само на приземните формировки в загрибните райони. редно е да се прави есента заедно с есенната дълбока оран.

Лозите се отгрибват през пролетта, когато е преминала опасността от зимните студове.

Правила на лозаря

Почвата в лозето трябва да се вентилира.

На стръмните склонове при по-големи площи това става и с помощта на плугове.

По-висок добив се получава само при използване на органични или минерални торове.

При висококачествено производство на вино се използват само органичните, разбира се.

Плитката оран трябва да "разхлаби" само горния слой на почвата, така че да не се повредят корените на лозата.