Районът общо взето предопределя да се прави ли загрибване или не

По правило лозите се загрибват късно през есента, обикновено след листопада с цел да се предпазят от измръзване през зимата.

Тези, които се режат по чашовидната система, може да се загрибват и преди пълното окапване на листата, тъй като най-често се режат през пролетта.

Покриват се с рохкава пръст така, че първите 2-3 очи в основата на пръчките да бъдат покрити на височина около 10-15 см.

На лозите, които се режат по Гюйо трябва да се извърши есенна резитба и тогава се загрибват. Оставените плодни пръчки се полагат по редовете и се покриват с рохкава почва едовременно с главините.

Изключение: възможно е загрибването да се направи и без да се режат лозите през есента - тогава се полагат само плодните пръчки, които се загрибват, а окончателната резитба се извършва пролетта.

Възможно ли е да се отглеждат лозите без загрибване? Това питат наши читатели, като любителката Алма Видова от Пловдив.

Отговор: загрибването е практика в райони с остър континентален климат. У нас не се загрибва по Черноморското крайбрежие и в най-южните райони.

В останалите части има отделни микрорайони с добър въздушен дренаж, където температуритепрез зимата не падат под -18 и -20 С. В тях лозите също може да се отглеждат без загрибване.

В тези райони при есенната обработка почвата се отхвърля към главините така, че да се закрият основите на стъблата.

По принцип не се загрибват лозите и при високостъблените и асмовидните формировки. Това е, защото издигането на едногодишния прираст на известна височина и наличието на многогодишна дървесина увеличават студоустойчивостта им.