РИБОВЪДНИ ФЕРМИ

Сапролегниозата може да причини значителни загуби

Най-добрият начин за борба с гъбните заболявания е създаване на добри условия на живот във водните басейни, сведени до минимум манипулации и пълноценно хранене на сладководните риби

Много често рибовъдите са неприятно изненадани, когато забележат в басейните или язовирите риби, които плуват на повърхността на водата, а върху различни части от тялото им има налеп, наподобяващ памук. Обикновено тези риби се придържат в близост до бреговата ивица и не се плашат лесно. Първоначално смъртността е малка, но постепенно тя се увеличава и загубите могат да бъдат много големи. В почти 100 процента от установените подобни случаи става дума за една от най-често срещаните болести по рибите - сапролегниоза (дерматомикоза). Въпреки че случаите на заболели от сапролегниоза риби са много чести фермерите не са достатъчно добре запознати с това заболяване.

Най-важното, което рибовъдите трябва да знаят, е, че болестта не се предава от риба на риба, т.е. тя не е заразна. Причинителите на заболяването се намират във всички водни басейни, дори и в питейната вода и почвата, БОЛЕСТТА ВЪЗНИКВА ПРИ НАЛИЧИЕТО НА ДРУГО ЗАБОЛЯВАНЕ нарушаване целостта на кожната покривка на рибите (одрасквания, нараняване, падане на люспи и др.), общо отслабване и др. Изключително рядко гъбата може да се развие върху здрава риба в добро кондиционно състояние.

Сапролегниозата е повсеместно разпространено заболяване по всички сладководни риби, в т.ч. и по хайвера им. На болестта са изложени всички видове изкуствено отглеждане видове и особено тези, с които са извършвани различни манипулации.
Обикновено заболяването е вторично и се развива на фона и на друга болест или рязко снижаване защитните сили на организми при неблагоприятни условия на външната среда.

Възбудителят на болестта са нисши водни гъби от род Saprolegnia или Achlia. Първият признак на болните риби е появата по повърхността на тялото им бели, тънки нежни нишки, които се преплитат и образуват ватообразен налеп с бял, сиво-бял или жълтеникав цвят. Това са хифите на гъбата, които проникват между епидермалните клетки на кожата, отделят ензим и причиняват некроза на клетките. Тези некротизирани клетки служат за храна на мицела. Хифите навлизат все по-дълбоко в мускулатурата и могат да достигнат дори до гръбначния стълб или до вътрешните органи на рибите. Много често те засягат и очите и болните риби ослепяват. С напредването на болестта по засегнатите участъци се образуват рани, които първоначално са повърхностни, но постепенно стават все по-дълбоки.

През зимата при ниски температури на водата гъбичките навлизат в носните трапчинки на шарана и предизвикват т.нар. болест на Щаф, а когато засягат хайвера, болестта се нарича бисус.

КАК ДА ПРЕДОТВРАТИТЕ ДЕРМАТОМИКОЗАТА ПО РИБИТЕ?
За целта рибите трябва да се отглеждат в условия, изключващи възможност за отслабване на организма и за травмиране на кожната им покривка. Най-добрият начин за борба с гъбните заболявания е създаване на добри условия на живот във водните басейни, сведени до минимум манипулации и пълноценно хранене.
В миналото най-ефективно борбата със сапролегниозата се водеше с обработка на рибите с малахитово или брилянтово зелено непосредствено в басейните. Понастоящем използването на тези препарати е абсолютно забранено поради канцерогенното им действие. Рибовъдите, които използват тези препарати, подлежат на строги санкции.

ЛЕЧЕНИЕТО НА БОЛНИТЕ ОТ САПРОЛЕГНИОЗА РИБИ Е МНОГО ТРУДНО Причината за това е фактът, че първите клинични белези се проявяват, когато рибите са във водоеми с голяма площ и практически с наличните лекарства трудно може да се проведе ефикасно лечение. Ето защо усилията на фермерите трябва да бъдат насочени към

ПРОФИЛАКТИЧНИ ТРЕТИРАНИЯ И МЕРКИ предпазващи рибата от механични наранявания. Профилактиката за борба със сапролегниозата се изразява в задължителното профилактично третиране на рибата след всяка манипулация. То се извършва с разтвор на калиев перманганат, като обикновено се прилагат потапящи или краткотрайни бани. Най-често баните се извършват с разтвор на калиев перманганат в съотношение 1:10 000 за 5-10 минути или разтвор в съотношение калиев перманганат и вода 1:50 000 и експозиция 1-2 часа при температура 15-20oС. При по-високи температури (21-30oС ) разтворът се разрежда до съотношение 1:100 000.

КАЛИЕВИЯТ ПЕРМАНГАНАТ освен като ефикасно средство против развитието на сапролегниозата е с добро лекарствено действие и срещу някои паразитни заболявания като лернеоза и в по-малка степен ихтиофтириоза.

Добро лекарствено средство срещу сапролегниозата са БАНИТЕ С ГОТВАРСКА СОЛ
- 5-процентов разтвор при експозиция от 5 минути. Те са трудоемки, но имат добър профилактичен и лечебен ефект и неслучайно в морското фермерство рибите не боледуват от това заболяване.

Сапролегниозата е една от трудните за лечение болести по рибите. Усилията на фермерите трябва да бъдат насочени преди всичко към профилактиката, създаването на добри условия за отглеждане на рибите и свеждане до минимум всички манипулации.