Проф. дсн Петко Иванов

В световен мащаб царевицата е най-важната зърнено-житна култура. Глобално тя е на трето място по площи след пшеницата и ориза, но на първо по средни добиви и общо производство. По-високите добиви на културата се дължат в най-голяма степен на големия генетичен потенциал на съвременната хибридна селекция. Освен това, царевицата се култивира при по-благоприятни екологични и природни условия - мощни почви, интензивни технологии (напояване, торене и растителна защита), и в райони с умерено топъл климат, добър воден режим и дълъг вегетационен период. В настоящата статия е анализирано производството на царевично зърно в България за периода от 2001 до 2014 г.

Производството на царевица в света през последните десетилетия се увеличава във връзка с интензивното развитие на животновъдството и многостранното използване на царевичното зърно. Царевицата и соята са стратегическите култури за този отрасъл и получаването на пълноценни животински продукти - мляко и месо.

Царевицата е най-важната фуражна зърнена култура с повече от половината от площите (55%) и близо три четвърти (72%) от зърното на всички фуражни култури в света. Тя е основна суровина, от която се получава голямо разнообразие от продукти: предимно концентрирани и комбинирани фуражи, но също различни хранителни и технически производства - скорбяла, алкохол, целулоза, хартия, строителни и изолационни материали и пр. В последните години етиловият алкохол, получен от царевично зърно, намира нарастващо приложение като биогориво за транспортни цели. В редица страни царевичното зърно се използва директно като храна на човека.

На базата на хетерозисната селекция е създадено изключително разнообразие от високодобивни хибриди с различен вегетационен период и други биологични и технологични показатели, което дава възможност за разширяване и адаптиране на културата към различни екологични условия, включително и по-северни географски ширини.

Царевицата в България

Традиционно царевицата е втората по значение зърнена и изобщо земеделска култура след пшеницата в България. На фигурите  са представени съответно данните за реколтираните с културата площи (млн. дка), средни добиви (кг/дка) и производство на зърно (млн. тона) в периода от 2001 до 2014 г. Използвани са данни от годишните доклади на "Агростатистика" към МЗХ.

Характеристиката за царевичното производство за по-ранния период от 1961 до 2001 г. се основава на данни, получени чрез приложение на статистически модел на Eurostat Agicultultral Production (2015).

В настоящата статия не е включена 2015 г. поради липсата на окончателни данни от "Агростатистика". Като предварителна прогноза са известни значителните отстъпления в добивите и продукцията вследствие на рекордните горещини и суша през летните месеци.

Реколтирани площи с царевица

Средно за периода реколтираните площи с царевица са от 2,14 през 2007 г. до 4.67 млн. дка през 2012 г. През 2007 г. около 40% от засетите площи не са реколтирани вследствие на суровата суша. Ако тази година се изключи, площите с царевица представляват около една трета от тези на пшеницата.

През периоди на 60-те и 70-те години на миналия век площите с царевица са над 6 млн. дка, но добивите са варирали от около 220 до 400 кг/дка, а производството - от 1.4 до 2.8 млн. тона. Доминирани са старите директни сортове, засявани с малка гъстота. Паралелно са внедрявани български и чужди хетерозисни сортове и се усъвършенствала технологията (по-добри основни и вегетационна обработки, интензивно торене, повишена гъстота на посевите и напояване на значителни площи). В края на 70-те и през 80-те години царевичните посеви намаляват на около 4.5-5 млн. дка. След 1990 г. те спадат още до 2.1 млн. дка вследствие упадъка на животновъдството и за сметка на маслодайни култури и изоставени земи. Едва през последните 5 години се наблюдава трайна тенденция за увеличаване на царевичните площи с над 4 млн. декара.

Средни добиви от зърно

Общо взето средните добиви от царевица варират по-силно от реколтираните площи. Това се дължи на подчертано определящото влияние на валежите и водния режим през вегетационния период. През 60-те години те са ниски - от порядъка на 200-300 кг/дка и се повишават до над 500 кг/дка през 80-те. През 90-те години средните добиви намаляват отново около 300 кг/дка и в съответствие на тях и производството на зърно.

През първите 3 години след 2000-та година те са все още ниски и вариращи, увеличават се в следващите 3 години и падат до минимума през 2007 г. В резултат на изключителната суша през тази година не се реколтират около 40% от засетите площи. Следва обща тенденция за повишаване на средните добиви до максимума от 768 кг/дка през 2014 г. и отново намаление през 2015 г. вследствие високите температури и суша през летните месеци.

Производство на царевично зърно

Въпреки големите площи с царевица през 60-те и 70-те години производството на зърно е ниско и силно вариращо в границите от 1.2 до 2.8 млн. тона.

В периода на 80-те години производството е над 3 млн. тона, но и през 90-те намалява рязко, в резултат на намалените площи и средни добиви. За периода от 2001 до 2014 г.  се наблюдава добре изразена тенденция за увеличаване на царевичното производство, достигащо 3.1 млн. тона, дължащо се на подобрената технология в основните царевични райони и новите хибриди. Варирането се дължи основно на метеорологичните условия, главно валежи и температури през вегетацията.

Производството на царевица от реколта 2015 г. в България бележи спад с близо 25% спрямо предходната година до около 2.4 млн тона, вследствие на високите температури и суша през летните месеци.

Трябва да се отбележи голямото различие в условията за царевичното производство не само по години, но и по райони на страната. Общо взето, условията за царевично производство са по-добри в Северна България в сравнение с Южна и най-добри в Североизточна и преди всичко в Добруджа. На места са получавани добиви близки или над 1000 кг/дка. Това повишава интереса на крупните зърнопроизводители към културата.

ЦАРЕВИЦАТА В СВЕТА И ЕС-28

През 2013, 2014 и 2015 г. в света са проозведени съответно 991, 1 009 и 970 млн. тона царевично зърно от 1 182, 1 789 и 1770 млн. декари, при средни добиви от 547, 565 и 548 кг/дка.

ЕС-28 като цяло е на трето място по производство на царевица след САЩ и Китай, със съответно 64.6, 75.8 и 57.7 млн. тона през последните три години. Те са получени от 96.6, 95.3 и 92.9 млн. дка при средни добиви от 646.4,757.9 и 575.5 кг/дка.

Царевицата е застъпен предимно в южните страни-членки на ЕС (Франция, Италия, Испания, Португалия и Гърция), Средна и Югоизточна Европа (Унгария, Румъния, България, Австрия, Южна Германия, Югоизточна Полша).

Много малко царевица се отглежда в по-северните райони на Евросъюза - Северна Германия, Белгия, Холандия, Обединеното кралство, Полша и Балтийските страни, и почти никак в Скандинавските страни, главно поради недостатъчна сума от вегетационни температури.

Култивиране на царевица по страни и райони на ЕС 28

Необходимо е да се изградят поливни системи

В последните години се наблюдава подчертан интерес към царевицата сред зърнопроизводителите, резултат от високия продуктивен потенциал на културата в сравнение с другите зърнени култури, както и на благоприятните маркетингови условия в света.

Няколко фактора лимитират ръста на царевичното производство у нас. Сривът на животновъдството ограничава нуждите от концентриран фураж. Разрушаването на хидромелиоративните системи ограничи възможностите за напояване, като постави добивите и производството в силна зависимост от валежните и температурни условия през вегетацията.

Възможностите за култивиране на царевица са ограничени в равнините райони с мощни и плодородни почви, където слънчогледът и рапицата са силни конкуренти.

Пшеницата също се явява конкурент на царевица, тъй като при относително високите добиви през последните години и недоброто качество на голяма част от продукцията, същата се използва и като фуражно зърно.

Разширяването и стабилизирането на царевичното производство е силно зависимо от изграждането на съвременни и модерни напоителни системи, какъвто е примерът на Северна Гърция, Франция, Унгария и други европейски страни.