През пролетта опасността от вредни газове в птицевъдните помещения e много голяма.
Всяко подценяване на значението на редовното проветряване в помещенията с птици неизбежно води до сериозни загуби, макар че те не могат да се изразят с конкретни цифрови стойности.

Газовият състав на въздуха в помещенията има съществено значе-
ние за крайните резултати при отглеждането на птици. В тях той е разнообразен както по качество, така и по количество. От всички газови
съставки най-голямо значение имат въглеродният двуокис, амонякът и сероводородът, тъй като тяхната концентрация често се увеличава значително и надвишава допустимите хигиенни норми, а това влияе силно отрицателно върху здравословното състояние, растежа, развитието и продуктивността на птиците.

В най-голяма степен натрупването на вредни газове в птицевъдните помеще-
ния зависи от нередовния въздухообмен, който трябва да се осигурява чрез естествена или механична вентилация.
Въглеродният двуокис например в атмосферния въздух е с относително постоянна величина, но в затворените птицевъдни помещения тя е променлива. В тях
най-висока концентрация на въглероден двуокис се установява в приземните слоеве, в зоната, обитавана от птиците, поради това, че той е тежък газ. Общият характер на токсичното му действие се изразява в това, че той е наркотик, който при голяма концентрация във въздуха предизвиква сънливо състояние на птиците, понижава активността им при хранене и се отразява неблагоприятно на смилаемостта на храната.
Съдържанието на амоняк варира в широки граници в птицевъдните помещения. Основните източници на амоняк са торът, урината и постелята. В помещенията амонякът е в по-големи концентрации в ниските въздушни слоеве, което често не се взема предвид при изграждане на вентилационната система. Той дразни силно горните дихателни пътища и конюнктивите. При вдишване на високи концентрации при птиците настъпва смърт вследствие на едем на белите дробове и парализа на дихателния център. Нерядко вредата от амоняка е по-голяма, отколкото се предполага, а загубите от него са по-големи от тези, понесени от болести. В големи концентрации той задържа половото съзряване и прираста на младите птици, а при носачките намалява носливостта.

Главни източници на сероводород са гниещите серосъдържащи белтъчини - изпражненията, урината и клоачните газове. Той се отличава с голяма токсичност, която някои специалисти сравняват с тази на циановодорода. Като силна отрова той предизвиква спиране на дишането, свързва желязото на хемоглобина, в резултат от което той загубва способността си да поглъща кислород и се появява кислороден глад на тъканите у птиците.

Затова не бива да се допуска натрупване на тези и други вредни газове в помещенията над допустимите хигиенни норми.

Осигуряване на редовен и достатъчен въздухообмен В сградите за промишлено отглеждане на птиците въпросите с вентилацията и въздухообмена са сравнително добре
решени, макар че и там понякога се допускат неточности и грешки.
Съветът на специалистите: Най-резултатният и най-лесният начин за бърза реакция
при установяване на вредни газове в помещението е да се ускори въздухообменът чрез увеличаване на проветряването и вентилацията, ако има такава.

Още по темата четете във в. "Български фермер" от 3 март