На фона на нелицеприятната статистика за свиващото се производство на мляко и намаляващите млечни ферми в страната възниква въпросът, дали стопаните отглеждат достатъчно юници, за да запазят нивото на производителност, замествайки кравите в своето стадо.

Националната статистика сочи, че през последните години в страната продължава процесът на специализация на производството в сферата на говедовъдството. Селскостопанското производство всяка година преминава от млечното към месодайното направление. Така стопанствата, отглеждащи млечни крави през 2023 г. са 9 231 броя, с 25,8% под нивото отпреди една година. Производството на краве мляко възлиза на 705 млн. литра - с 5,7% под отчетеното за предходната година, вследствие на редуцирания брой крави от млечно направление.

Тези данни са тревожни, тъй като предвещават недостиг на млечни продукти и голям спад в националните доставки на мляко. Ситуацията предполага, че при недостиг на телета и първескини, търсенето на юници вероятно ще се ускори.

Множество фермери избират да спрат изкуственото осеменяване на млечните крави след първия кръг, но при недостиг на достатъчно осеменени животни, добре е да се направи преценка за това, колко още ремонтни животни са необходими.

Оптимално е фермерите да се

стремят да заместят поне 18-20%

от стадото си всяка година, като 9-10% от тях заменят празните крави и още 9-10% заместват крави, които фермерът е решил да бъдат умъртвени. Въпреки това, за стада с проблеми в броя на соматичните клетки или в производителността, като ниска плодовитост или лошо производство на млечни твърди вещества, целевият процент на заместване може да бъде 25%, за да се позволи умъртвяване на повече животни.

При използването на сперма с определен пол, фермерите отглеждат само броя заместващи юници, от които се нуждаят, за да намалят както разходите, така и процента на отглеждане. Ако целевият коефициент на заместване е 18-20%, с цел да се осигури генетичен прираст година след година и да нямат значителни загуби до времето за разплод, по-подходяща цел е 22-23% от стадото да бъдат заместващи юници.

Много фермери могат да направят грешка

и да отглеждат единствено необходимия им брой юници, но не и малко над него, за да компенсират онези юници, които не се отелват или се отелват с мастит или се разболяват.

Ако използвате само сперма с определен пол, тогава ще ви трябват около две фракции сексирана сперма за млечно животно на юница, така че трябва да се използват 25 x 2 = 50 фракции. Ако се използва конвенционално млечно изкуствено осеменяване, трябва да имате поне четири фракции за млечно говедо на юница, което означава, че ще са ви необходими 100 фракции, за да се родят 25-те заместващи юници.

Ако използвате комбинация от двете,

което е доста често срещано, и използвате 40% полово разпределени и 60% конвенционални фракции, ще ви трябват 20 млечни фракции сексирана сперма, защото 25 юници x 40% = 10 юници от полово разпределени фракции и 10 x 2 = 20. Ще ви трябват и 60 конвенционални фракции, тъй като 25 юници x 60% = 15 юници от конвенционално осеменяване и 15 x 4 = 60.

За стада с ниска продуктивност количеството фракции ще трябва да се коригира, тъй като тези ферми трябва да се стремят към процент на заместване от 25-30%. В стадо със 100 крави са необходими до 30 нови юници, а с 20% загуба на юници между раждането и първото доене, това означава, че трябва да се родят 36 юници.

Преглед на целевите нива, когато

младите животни излизат на паша

Целевите нива на юници не трябва да се забравят по време на размножителния сезон и косене на силаж, тъй като много телета все още свикват да пасат прясна трева. Важно е да се внимава за телета, които изостават от останалата част от групата, тъй като бързото идентифициране на тези телета ще означава, че те могат да бъдат отделени, да им се даде допълнително брашно и сено или слама, което ще им позволи да настигнат по тегло останалата част от групата.

Храненето с брашно трябва да се продължи поне пет до шест седмици след излизането на телетата на паша, за да им се помогне да преминат към хранене с норма от 1,5-2 кг брашно/глава/ден.

Пасищата, които наскоро са подхранени с високи нива на азот (N) или са много буйни и богати на протеини, трябва да се избягват, за да не се появят храносмилателни разстройства. Лятната диария често се случва, когато телетата пасат на буйни пасища с високо съдържание на суров протеин (>20%) и ниско съдържание на фибри (<40%).

Телетата не трябва да се оставят в едно и също пасище за дълго време. Важно е да се местят често, за да им се осигури достъп до прясна трева. Телетата трябва да бъдат групирани по размер и в случай че някое изостане, то трябва да бъде преместено в по-подходяща група.

Единственият истински начин да се уверите, че телетата ви са с целево тегло, е чрез редовно претегляне през няколко седмици, може би по времето, когато ги подготвяте за ваксинация. Важно е да се гледа индивидуалното тегло на всяко теле, а не да се фокусирате върху средното тегло на групата, тъй като така може да бъдат пропуснати редица телета, които са изостанали.

Основните цели за юниците са: 30% от телесното им тегло в зряла възраст до шестмесечна възраст; 60% от телесното им тегло в зряла възраст при разплод (15 месеца); 90% от телесното им тегло в зряла възраст при първото отелване на 24 месеца.

Слабата плодовитост при заместващите юници често се случва, когато те са с поднормено тегло в началото на чифтосването, но това може лесно да се избегне, ако теглото и наддаването на юниците се следят редовно. Чрез редовно наблюдение на теглото ще можете да забележите всички телета, които са болни или изостават. По-лесно е да се възстанови скоростта на развитие на теле на три или четири месеца, отколкото на юница, която е близо до разплод.