Проф. дсн Петко Иванов

Европейската агенция за мониторинг на земеделските ресурси (MARS) в последния си декемврийски бюлетин за 2015 г. изрази тревога, че посевите с есенни култури в много райони и страни на ЕС-28, включително и в България, са застрашени от измръзване поради неестествено високите температури през ноември и декември 2015 г. Това контрастира с доброто презимуване на есенните култури у нас през последните години в резултат на меките зими.

Успешното презимуване на пшеницата в голяма степен зависи от закаляването на растенията. През ноември и декември температурите в Централна, Източна и Северна Европа бяха значително по-високи от дългогодишните средни и пшеницата в повечето важни за земеделието европейски региони не е могла да развие устойчивост към ниските температури. Агенцията предупреждава, че есенните култури са изложени на опасност от измръзванеа при едно по-рязко понижение на температурите, дори до нормалните за сезона граници.

Закалеността на растенията е слаба в повечето държави основни производители на пшеница в ЕС.

Още преди края на 2015 г. заключението на най-авторитетни международни институции, като Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA), Японската метеорологична администрация, НАСА и ФАО е, че това ще е глобално най-топлата година откакто се води статистика за климата. Средната глобална температура до октомври е с 0.86 градуса по-висока от тази за 20-ото столетие и с 0,22 градуса над считаната за най-топла предшестваща 2014 г. Планетата преживя своето най-горещо лято през юни, юли и август, което стопи надеждите за рекордни добиви от царевица и слънчоглед в Европа и у нас.

Необичайно високите температури в сравнение със средногодишните причиниха очевидни аномалии в развитието на други растителни видове: цъфтеж на пролетни цветя, набъбване на пъпките и дори цъфтеж на овощни видове в страни на Европа и др. Съвсем основателно възниква въпросът, дали необичайно топлото време през последните два месеца на 2015 г. не е оказало отрицателно влияние върху пшеницата и другите есенни култури, каквото е предупреждението на Европейската агенция за мониторинга на земеделските ресурси (MARS).

Труден старт на есенната сеитба

Стартът на зимните култури беше труден, въпреки че сеитбата започна при благоприятни условия. Ранното узряване на царевица и слънчоглед, както и септемврийските валежи, позволиха навременна и относително качествена предсеитбена подготовка. На места сеитбата започна по-рано от оптималния срок - през септември. Продължителните октомврийски валежи обаче прекъснаха темпа на сеитбата в повечето райони на страната и тя беше възстановена в края на месеца и продължи през целия ноември. По този начин в общи линии се оформиха две категории посеви - ранни до началото на октомври и късни - след края на същия месец и през целия ноември.

Междувременно продължи тенденцията за неестествено високите температури в сравнение със средните многогодишни през целия есенно-зимен период досега. През октомври, ноември и декември въздушните температури бяха с 4 до 6 градуса над средногодишните, с редица температурни рекорди. Дори в края на декември, преди нова година, температурите бяха не зимни, а по-скоро пролетни априлски.

Необикновено топлите условия ускориха растежа и развитието на пшеницата с различно влияние върху ранните и късни посеви. Засятата през ноември пшеница компенсира до голяма степен изоставането и на повечето места вероятно е достигнала до начало на бранете. При ранните септемврийски влиянието е по-скоро отрицателно - прекалена братимост и гъстота, прерастване, изтощаване на растенията, изчерпване на почвена влага и уязвимост на гъбни и вирусни болести. Те се подсилват от тенденцията за високи посевни и азотни предсеитбени норми, практикувани на много места.

При нормални условия сигурното презимуване на зимната пшеница и ечемик зависи от три фактора: а) генетично обусловената зимоустойчивост на култури и сортове; б) фазата на растеж и в) закаляването на растенията преди настъпването на трайните зимни студове. Допълнителен и много важен фактор е наличието на снежна покривка. Качествената сеитба в оптимални срокове, навременното поникване, достигане на растенията до 2-3 братя с добре оформен възел на братене с развита вторична коренова система и нормалното протичане на закаляването са гаранция за успешно презимуване.

Закаляване и разкаляване на пшеницата

Закаляването за студоустойчивост или толерантността към студ е сложен физиологичен и биохимичен процес, протичащ през есента при условия на постепенно понижение на температурата. Той започва когато почвената температура на дълбочината на възела на братене започне да пада под 10 градуса до около до 0 градуса и трае 4 до 6 седмици. Колкото температурата е по-ниска, толкова по-бързо се увеличава нивото на закаляване през есенния период и достига максимума си през декември и януари.

През този период в растенията протичат разнообразни физиологични и биохимични процеси: увеличаване съдържанието на разтворими въглехидрати и протеини; биосинтез на липиди и променливост в структурата, пропускливостта и издръжливостта на клетъчните мембрани.

Закаляването се благоприятства от ниските температури, слънчеви дни и къс фотопериод.

Динамиката на закаляване и разкаляване на сорт пшеница от САЩ с голяма студоустойчивост е представена схематично на фигурата.

Устойчивостта към ниски температури нараства след поникването през октомври и достига максимум през декември-януари. Следва период на разкаляване, силно изразен в началото на вретенене и в периода пълно вретенене-изкласяване посевът е напълно разкален.

Студоустойчивостта не е статично състояние. Закалените през есента посеви могат бързо да се разкалят, когато температурата на дълбочина на възела на братене се повишава над 10 градуса. Ако след това температурите се понижат отново, закаляването може да се възстанови, без да достигне максимално ниво на студоустойчивост. Редуването на цикли от по-високи и ниски температури понижава по-бързо закаляването, отколкото постепенно повишение на температурата след януари до началото на пролетта.

След това обсъждане възниква естественият въпрос, доколко след необикновено топлите ноември и декември есенните посеви са закалени и устойчиви към ниски температури в една естествена или много студена зима.

Влияние на различни фактори за закаляването

Закаляването на есенните посеви е зависимо от съчетанието на редица фактори. Фотопериодът играе роля, като по-късите дни и продължителни нощи, както и слънчевото греене през деня помагат за започване и ускоряване на процеса.

Съдържанието на влага в почвата около възела на братене намалява опасността от достигане на критично ниски температури за измръзване дори при липса на снежна покривка.

Обратно, сухата почва, рохкавото семенно легло и липсата на снежна покривка са предпоставка за измръзване дори при не много ниски температури. В суха и рохкава почва, тя се затопля и изстива по-бързо отколкото във влажна и/или уплътнена.

Опасността от измръзване на посевите е по-голяма при изложените на ветрове наклонени терени и високи тераси.

Преживяването зависи не само от това колко ниска е температурата, но и от продължителността на студа. Дори при високо ниво на студоустойчивост зимната пшеница може да бъде повредена или да измръзне от еднократни много ниски температури на ниво възел на братене. Но повреди от измръзване могат да се получат от по-малко ниски температури при продължително въздействие.

Възелът на братене и кореновата система – фактори за устойчивостта на растанията през зимата.

В началния период след около един месец от поникването, при благоприятни условия пшеничените растения формират първите листа, възел на братене с братя и вторична коренова система. Нормално те се нуждаят от минимум 4-5 листа и 1-2 братя, за да съхранят достатъчно енергетични резерви за презимуване.

Студоустойчивостта на пшеничените посеви зависи от наличието на добре оформен и запазен възел на бретене. Ако пшеницата е засята на оптимална дълбочина (4-5 см) и е в добър контакт с почвата, възелът ще бъде на около 2-2.5 см под почвената повърхност и ще е запазен от ниски температури. При по-плитка сеитба, ще бъде заложен по-близо до почвената повърхност и ще е уязвим на ниски температури.

Ако семената са засети на рохкава почва (неуплътнено семенно легло) с много растителни остатъци, възелът на братене ще е разположен плитко и застрашен от ниски температури и изсушаване (десикация).

Пораженията от ниските температури върху възела на братене ще зависят от степента на закаленост, развитието на вторичните корени, нивото на почвена влажност и наличието на снежна покривка.

Добре развита вторична коренова система от възела на братене е важен фактор за устойчивостта на ниски температури. Дори при условията на дълбока зима и покой на посевите, корените на зимната пшеница все още дишат и растат докато почвата не замръзне. Запасеността на корените с пластични вещества е съществен фактор за презимуването. При нормални условия възможно е вторичната коренова система от възела на братене през февруари да бъде по-голяма отколкото в началото на декември.