Растенията завяхват и изсъхват. Ако разрежете поразените корени и стебла, ще забележите потъмняване на съдовете. Най-вредно е увяхването за астрите, антириниума, салвията. Мерките за защита са същите както при сеченето на разсада. Желателно е да отглеждате устойчиви на заболяването сортове. Увехналите растения трябва да отстраните заедно с прилежащата към тях почва.

При заболяването СИВО ГНИЕНЕ се появяват кафяви разрастващи се гнилостни петна върху листата и стеблата. Често при влажни условия на поразените части се забелязва сив праховиден или пухест налеп на спороношенията на гъбата причинител. Силно страдат гергините, аквилегията, балзаминът, цинията.

За лечение се препоръчва двукратно пръскане с медно-сапунен разтвор и фунгициди.

ОСВЕН ТОВА:

Някои цветни култури като петунията, цинията, цинерарията са податливи на БРАШНЕСТАТА МАНА на практика през целия си вегетационен период. На двете страни на листната пластина е забележим бял налеп, образуван от мицелите и спорите на гъбата. При първите признаци на заболяването на всеки 7-10 дни се прави пръскане с 0,5 процентен разтвор на калцирана сода или медно-сапунен разтвор, настойка от чесън. От фунгицидите е ефективен топаза. Силно поразените растения е по-добре да унищожите.

Проявите на ПЕРОНОСПОРАТА са сходни на сивото гниене, но некротиралите места са по-тъмни на цвят и върху тях не се образува характерния за сивото гниене налеп, но от долната страна на листата се появява лек бял налеп. Инфекцията се пренася чрез растителните остатъци и по-рядко чрез семената. поразява антириниума, салвията, цинерариума. Заболяването се развива само при условия на повишена влажност.

Подобни признаци предизвиква и ФИТОФТОРАТА, предизвикнвана от подобни биологични патогени. Силно страдат петунията и декоративния тютюн.