В зависимост от условията на образуване на ботаническия състав на растителността, съществуват различни типове торф: низинен, планински и преходен.
Низинният торф се образува в ниско разположените блата. Той се характеризира с високо пепелно съдържание и слабо кисела реакция (pH е от 4,8 до 5,8). Низинният торф има високо съдържание на азот - до 2,4%.
Планинският торф се отличава с ниско пепелно съдържание и висока киселинност (pH е от 2,6 до 3,8). Съдържа много малко хранителни вещества, има висока водозадържаща способност.
Преходният торф се образува от растителни остатъци, характерни както за низинния, така и за планинския торф. По отношение на пепелното съдържание, pH и съдържанието на хранителни елементи този тип заема междинно положение.
В сравнение с Русия, Полша и Канада например, торфът у нас е съвсем в незначително количество. Всички торфени находища у нас са проучени и се изчисляват на около 24 000 дка с близо 12 млн. тона торф. По-голяма част от този торф спада към низинния тип и е съсредоточен в няколко торфени находища: Байкал, Сливата, Девня, Сралджа, Садово.
По отношение на ефективността на торфа и торфените компости при използването им за торене на селскостопанските култури данните са много противоречиви.
Стойността на торфа като тор до голяма степен се определя от азотното му съдържание. Общото съдържание на азот в торфа от торфонаходището например в с. Байкал е 2,24% от абсолютно сухото вещество, но само незначителна част от него (от 1 до 4%) е в лесно достъпна за растенията, а 0,06% - в амониева и в нитратна форма. Съдържанието на фософор и калий е незначително (0,33%), като само 1,5% от него се намира в усвоима форма. Този торф има слабо кисела реакция - pH от 5,2 до 5,4 - и пепелно съдържание 28,38%. Разтворимите хуминови киселини са от 16 до 20%. В един тон минерализиран торф при влага 70% количеството на усвоимия азот е 108 г а на усвоимия фосфор - 15 г.
В сравнение с почвата торфът е по-беден на микроорганизми но не е стерилен, както обикновено се смята. Изследванията показват, че торфът съдържа значително количество неспорови бактерии, и то главно такива, които минерализират трудно разлагащите се органични форми на азота (каквито главно торфът съдържа), и е много ниско. Количеството на целулозоразлагащите микроорганизми спрямо общото количество е също ниско. В торфа почти няма нитрифициращи бактерии.
Чистият торф се амонифицира твърде слабо и бавно. Следователно торфът съдържа микроорганизми, които водят до бавно минерализиране на органичния азот и на целулозата в него.
За мобилизирането на хранителните вещества в торфа се препоръчва да се използват химични вещества, ултразвук, облъчване с гама лъчи, обработка с водна пара, вода и др. Сравнително добри резултати за мобилизиране на азота и фософира са получени при третирането на торфа с водна пара. Установено е, че усвоимия азот в компоста е по-малко от внесения с минералните торове.
Установен е ефектът от торенето с торф и торфени компости. Резултатите показват най-висок ефект от самостоятелното торене с еквивалентни количества минерални торове и от разделното внасяне на минерални торове и торф
Доказан е също така и ефектът от торенето с торф, компостиран с торова течност и с минерални торове. Чистият торф не повишава добива.
Фермерите у нас, които решат да използват торф, трябва да знаят, че компостирането на торфа с минерални торове дава по-малък добив в сравнение със самостоятелното внасяне на еквивалентни количества минерални торове и от разделното внасяне на торфа и минералните торове. В някои случаи с увеличаване нормата на торфа се получава депресия в добива.


Коментари