Присаждането на лозата „на място" е една от най-полезните и практични техники в лозарството. Чрез нея можем лесно да сменим сорта, да възстановим повредена лоза или да използваме силната коренова система на старо растение, без да се налага да го изкореняваме.

Предимството е очевидно – вместо да засаждаме нова лоза и да чакаме няколко години, докато започне да плододава, чрез присаждане можем много по-бързо да получим желаното растение. Силните корени на старата лоза вече са добре развити и осигуряват отлични условия за растеж на новия сорт.

Тази практика е особено полезна както за любителите лозари, които искат да разнообразят сортовете в двора си, така и за стопани с малки насаждения, които желаят да подобрят сортовия състав на лозето. Когато подложката е здрава и добре вкоренена, присаденият сорт се прихваща бързо и започва активно да изгражда нова надземна част, често значително по-скоро отколкото при новозасадена лоза.

Кога се прави присаждане на място?

Най-подходящото време за присаждане на лозата на място е пролетта. Моментът, когато растенията постепенно се събуждат след зимния покой. Тогава сокодвижението се активизира, тъканите стават по-жизнени и именно това създава най-добри условия за успешно срастване между подложката и калема.

Обикновено присаждането се прави след като отминат силните зимни студове, когато температурите вече са по-устойчиви и опасността от измръзване е значително по-малка. Това е периодът, в който лозата започва да „оживява", а шансът присадката да се прихване е много по-голям.

Успехът обаче зависи не само от сезона, а и от точно улучения момент. Лозата трябва да е жизнена и активна, но времето да не е нито прекалено студено, нито прекалено сухо. При правилно избран срок прихващането е значително по-добро, а новият сорт тръгва по-бързо, развива се равномерно и използва пълноценно силата на вече изградената коренова система.

За любителите лозари добър ориентир е моментът, когато почвата вече е затоплена, а опасността от късни силни студове е намаляла.

Какъв посадъчен материал е необходим?

За да бъде успешно присаждането, са необходими два основни елемента – подложка и калем. Именно тяхното добро състояние до голяма степен определя дали операцията ще бъде успешна.

Подложката е вече растящата лоза, върху която ще се присади новият сорт. Тя трябва да бъде здрава, добре развита и без сериозни повреди – като измръзване, механични наранявания или признаци на болести. Колкото по-силна е кореновата система, толкова по-бързо ще се развие присаденият сорт.

Калемът е част от едногодишна пръчка от желания сорт. Той трябва да бъде добре узрял, взет от здраво и продуктивно растение и съхраняван правилно до момента на присаждането. Най-подходящи са калемите с добре оформени пъпки, защото именно от тях ще се развият новите леторасли на бъдещата лоза.

Когато и подложката, и калемът са подбрани внимателно, шансовете за успешно прихващане се увеличават значително, а новият сорт може бързо да започне да се развива върху вече изградената коренова система.

Най-често използвани начини

В практиката съществуват различни методи за присаждане на място, но при лозата едни от най-разпространените са присаждане на разцеп и на копулация. Изборът зависи от дебелината на подложката, състоянието на лозата и уменията на лозаря.

При по-стари лози често се прилага присаждане на разцеп.

При присаждането лозата първо трябва внимателно да се подготви. Подложката се открива на дълбочина около 10–15 см, след което се прерязва с лозарска ножица или трион на 2–3 см под повърхността на почвата. Когато се присаждат вече присадени лози, стъблото се прерязва под старото място на присадката.

В зависимост от дебелината на подложката се използват два основни начина на присаждане – на пълен разцеп и на обикновен разцеп. Най-често при млади лози се прилага присаждането на пълен разцеп, когато дебелината на подложката е приблизително равна на тази на калема.

След като лозата се пререже, тя се разцепва диаметрално на около 4 см с помощта на специален инструмент – т.нар. цепач. Калемите, събрани и съхранени още през есента, предварително се накисват във вода за около 24 часа, за да се освежат.

Обикновено присадниците имат две пъпки. При подготовката им се оставят 1,5–2 см над горното око, а под долното се запазва цялото междувъзлие. Ако резниците са малко или междувъзлията са много дълги, могат да се използват и калеми с една пъпка.

В основата на калема, на около 2 мм под възела, с ножче за присаждане се оформят два коси отреза, така че да се получи клин с дължина 3–4 см. Единият отрез е по-дълбок и преминава през сърцевината, а другият е по-плитък. Това позволява калемът да прилегне по-добре към подложката.

За още по-добро съединяване често се оформя и т.нар. „седло". То се прави чрез плитки нарязвания в горната част на клина, които помагат присадникът да се закрепи стабилно в разцепа.

Подготвеният клин се поставя внимателно в разцепа на подложката. Ако е оформено „седло", калемът се вкарва плътно до него, така че да прилегне добре. Много важно е кората на присадника да съвпадне с кората на подложката, защото именно там се осъществява срастването.

След поставянето на калема мястото на присаждане се превързва плътно с рафия или друг подходящ материал. До лозата се забива и колче, което служи за маркиране на мястото и по-късно за привързване на новите леторасли.

Накрая присадката се покрива с рохкава почва, като се оформя малка купчинка от около 4–5 см над върха на калема. Това предпазва мястото от изсъхване и създава по-благоприятни условия за успешно прихващане.

Присаждане на обикновен разцеп

Този начин на присаждане се използва, когато подложката е по-дебела от калема. Подготовката на лозата е същата, както при присаждането на пълен разцеп – лозата се открива, прерязва се под повърхността на почвата и се подготвя за присаждане. Тъй като при този метод обикновено се работи с по-дебели лози, вместо лозарска ножица често се използва трион, а след отрязването повърхността на подложката се заглажда с остро ножче, за да бъде равна и чиста.

В разцепа на подложката се поставят два калема с по две пъпки, като долните им пъпки се ориентират навън. Много важно е кората на калемите да съвпадне с кората на подложката, защото именно там се осъществява срастването между двете части. За да се улесни поставянето на калемите, разцепът се отваря внимателно с цепач или дървен клин.

След поставянето им мястото на присаждане се превързва плътно с рафия, а празнината между двата калема се покрива с парче кора от лоза, което предпазва разцепа от попадане на почва. До лозата се поставя колче, а накрая присадката се покрива с рохкава почва, като се оформя купчинка около 4–5 см над върховете на калемите.

Този начин на присаждане може успешно да се извършва и върху стъблото на лозата, на около 10 см под носещия тел на конструкцията. Процедурата е същата, но е важно мястото на присаждане да бъде намазано с подходяща покривна смес, за да се предпази от изсъхване.

След присаждането грижите са насочени към осигуряване на добро прихващане на калемите. Купчинките пръст трябва да се поддържат рохкави, за да могат младите леторасли лесно да пробият почвата.

Когато летораслите развият първия мустак - обикновено през юни - лозите се откриват и се почистват образувалите се росни корени по калемите. След това купчинките отново се възстановяват, като покриват калемите и долната част на летораслите.

Второ почистване на росните корени се извършва в началото на август. След него лозите се оставят открити, за да могат тъканите в мястото на присаждане да се закалят и укрепнат.

Останалите грижи са същите, както при всички други лози – редовни почвообработки, борба с болести и неприятели, подхранване и привързване на летораслите към телената конструкция.

Още през следващата година присадените лози могат да се формират ускорено според избраната формировка, а плододаването обикновено започва още през втората година след присаждането.

Какво е най-важно за успеха

Успехът при присаждането не е случаен, той зависи от няколко решаващи условия. На първо място стоят качественият калем и здравата подложка. Но дори и при добър посадъчен материал, всичко може да се провали, ако самото присаждане не се извърши прецизно. Разрезите трябва да бъдат гладки, чисти и направени с добре наточен инструмент, защото именно от тях зависи доброто срастване между двете части. Неравните или наранени срезове затрудняват прихващането и увеличават риска от изсъхване или загниване.

Също толкова важно е присаденото място да бъде добре превързано и надеждно защитено. Ако в него проникне въздух или се загуби влага, шансът за успешно прихващане значително намалява. Затова след присаждането лозарят не бива да губи бдителност. При суха пролет, силен вятър или резки температурни промени младата присадка трябва да се наблюдава внимателно, защото именно в този период се решава дали новият сорт ще се развие успешно.

Грижи след присаждането

След присаждането грижите за лозата тепърва започват. Именно в този период се решава дали калемът ще се прихване успешно и ще даде силен нов растеж. Затова младата присадка трябва да се наблюдава редовно и внимателно.

Всички леторасли, които се появяват под мястото на присаждането, трябва своевременно да се премахват. Ако се оставят, те ще отнемат част от хранителните вещества и силата на растението, които са необходими на калема, за да се развие добре.

Когато присадката започне да расте и образува нови леторасли, те трябва да се пазят от счупване. При нужда е добре да се привържат внимателно, за да останат изправени и защитени от вятър или неволно нараняване.

През първите седмици след присаждането е особено важно да се следи състоянието на самото присадено място. Признаци като изсъхване, напукване или загниване показват, че има проблем и е нужна бърза реакция. Именно доброто наблюдение и навременните грижи са ключът към успешно прихващане и силно развитие на новата лоза.

Какви са предимствата

Едно от най-големите предимства на присаждането на място е, че лозарят може за сравнително кратко време да получи нов сорт върху вече добре развита коренова система. Това дава сериозен старт на растението – новият калем се развива по-енергично, растежът е по-силен, а периодът до встъпване в плододаване се съкращава чувствително в сравнение с новозасадена лоза.

Практическата полза също не е малка. Чрез присаждането се спестяват време, труд и средства, които иначе биха били необходими за изкореняване на старата лоза, подготовка на мястото и засаждане на ново растение. Вместо да се започва отначало, се използва вече изградената и добре адаптирана към почвата коренова система.

Тази практика е особено ценна и в случаите, когато в асмата или в лозето има единични лози, които не съответстват на останалите по сорт, качество или срок на узряване. Вместо да бъдат премахвани, те могат успешно да се облагородят и така насаждението да стане по-еднородно и по-удобно за отглеждане.

Още едно важно предимство е, че присаждането позволява бързо подмладяване и подобряване на лозето, без да се нарушава изцяло съществуващата структура. Именно затова то е толкова полезен подход както за любителите лозари, така и за по-опитните стопани, които искат с по-малко усилия да постигнат по-добър резултат.

Има ли рискове?

Макар присаждането на лоза на място да е много полезна практика, то не е напълно лишено от риск. Както при всяка агротехническа намеса, успехът зависи от точния момент, качеството на материала и прецизността на изпълнението. Ако времето е твърде студено, ако калемите са некачествени или ако срезовете не са направени добре, прихващането може да бъде слабо или изобщо да не се получи.

Съществува и друг важен риск – проникване на инфекции. Когато се работи с нечисти или недобре дезинфекцирани инструменти, през раните лесно могат да навлязат причинители на болести, които да компрометират както калема, така и самата подложка. Затова чистият нож, точният срез и добрата хигиена не са дребни подробности, а задължително условие за успех.

Опасност крият и неблагоприятните условия след самото присаждане. Силен вятър, продължително засушаване или рязко застудяване могат да затруднят срастването и да отслабят младата присадка. Именно затова след операцията лозата трябва да се наблюдава внимателно, а мястото на присаждането да бъде добре защитено от изсъхване.

Точно поради тези причини добрата подготовка и спокойната, прецизна работа са решаващи. При липса на опит е разумно първите опити да се направят върху няколко лози, а не върху цялото насаждение. Така техниката се усвоява постепенно, без излишен риск, а с всяко следващо присаждане шансът за успех става все по-голям.

Присаждането на лозата на място е умение, което всеки лозар може да усвои. С малко практика и правилен срок старата лоза може да получи нов живот и нов сорт без да се налага изкореняване.