Март е месецът, в който лозата постепенно се събужда от зимния покой. Температурите започват да се повишават, слънцето грее по-силно, а почвата постепенно се затопля. С настъпването на тези условия в растението се активизира движението на соковете и лозата започва да се подготвя за новия вегетационен сезон.

Именно в този период обаче често се наблюдават резки застудявания, които карат много лозари да се запитат: може ли мартенският студ да повреди лозата?

Истината е, че лозата по принцип е сравнително устойчива на ниски температури през зимата. Докато се намира в дълбок покой, добре узрелите пръчки могат да издържат на температури от –15 до –18°C, а при някои сортове дори и по-ниски. През март обаче ситуацията постепенно се променя. С покачването на температурите лозата започва да „се събужда", а устойчивостта ѝ към студ постепенно намалява.

Един от първите признаци за това събуждане е т.нар. „плач на лозата" - явление, при което от местата на резитбата започват да се отделят капки сок. Това показва, че корените вече активно усвояват вода и хранителни вещества от почвата. В този момент растението вече не е в пълен покой и става по-чувствително към рязко понижение на температурите.

Добрата новина е, че през по-голямата част от март лозата все още може да понесе краткотрайни студове.

Температури около -3 до -5°C обикновено

не причиняват сериозни повреди,

особено ако пъпките все още не са започнали да се развиват. Опасността нараства, когато настъпят по-топли дни, последвани от внезапно застудяване. Тогава пъпките могат да започнат да се развиват преждевременно и да станат по-уязвими.

Най-чувствителни към пролетни студове са набъбналите и разпукващите се пъпки, както и младите леторасли. Дори температури около –1 до –2°C могат да ги повредят. Повредените пъпки потъмняват и изсъхват, което води до по-нисък добив през сезона.

В практиката лозарите често забелязват, че различните сортове реагират различно на пролетните студове. Ранно развиващите се сортове са по-застрашени, докато тези с по-късно развитие обикновено избягват част от риска.

Важно е също да се знае, че местоположението на лозето играе голяма роля.

Лозята, разположени в ниски и затворени

терени, са по-податливи на измръзване,

тъй като студеният въздух се задържа в тях. За разлика от тях, лозята по склонове и добре проветриви места обикновено са по-защитени.

Какво могат да направят лозарите? На първо място – да не бързат с някои операции. При райони с риск от пролетни студове често се практикува по-късна резитба, която може леко да забави развитието на пъпките. Това понякога помага лозата да избегне най-опасните студени нощи.

В крайна сметка мартенският студ невинаги е опасен за лозата, но може да се превърне в проблем, ако съвпадне с началото на активното развитие на пъпките. Затова опитните лозари винаги следят внимателно прогнозата за времето и състоянието на растенията.

Как да разберем дали лозата е пострадала

След преминаване на студения период лозарят може сравнително лесно да провери дали лозата е понесла повреди. Най-сигурният начин е чрез оглед на пъпките. За целта се избират няколко пъпки от различни пръчки и внимателно се разрязват по дължина с остро ножче.

Ако пъпките са здрави, вътрешността им има светлозелен и свеж цвят, което показва, че тъканите са жизнени и развитието на летораслите ще протече нормално. Когато обаче пъпките са засегнати от студ, вътрешните тъкани потъмняват – стават кафяви или почти черни. Това е сигурен признак, че ниските температури са причинили измръзване и част от пъпките няма да се развият.

Понякога повредите не са пълни и е засегната само част от пъпката, което може да доведе до по-слаб растеж или по-малко плодни леторасли. В други случаи основната пъпка загива напълно.

Дори при подобни повреди лозата често има способността да се възстановява. Растението може да активира т.нар. резервни (спящи) пъпки, които се намират в основата на зимната пъпка. От тях също могат да се развият леторасли, но в повечето случаи те са по-слабо плододаващи или напълно неплододаващи, което обикновено води до по-нисък добив през съответната година.

Затова навременната проверка на пъпките дава на лозаря ценна информация за състоянието на лозето и позволява да се прецени какви грижи ще бъдат необходими през следващите месеци.

Може ли лозарят да се предпази?

Пълната защита от късните пролетни студове е трудна, особено при по-големи лозови насаждения. Въпреки това съществуват редица практики, които могат значително да намалят риска от повреди и да помогнат на лозата да премине по-леко през неблагоприятните условия.

Една от най-известните и често използвани практики е по-късната резитба. Когато резитбата се извърши малко по-късно, развитието на пъпките се забавя с няколко дни. Понякога именно това закъснение е достатъчно лозата да избегне най-опасните студени нощи, които често се появяват в края на март или началото на април.

Специалистите също препоръчват да се избягва прекалено ранното торене с азотни торове. Азотът стимулира силния растеж на летораслите и ускорява развитието на пъпките. Ако това се случи твърде рано, младите тъкани стават по-уязвими към ниските температури и рискът от повреди се увеличава.

Не по-малко важно е лозята да се поддържат в добро агротехническо състояние. Добре подхранените и здрави растения понасят стреса от ниските температури значително по-лесно. Балансираното торене, правилната резитба и навременните растителнозащитни мероприятия допринасят за по-добрата устойчивост на лозата.

В любителските лозя понякога се използват и по-прости методи за защита. Сред тях са задимяване на насажденията, покриване на младите растения или временното им предпазване с подръчни материали. Тези практики са по-трудни за прилагане в големи лозови масиви, но в малките дворни лозя понякога могат да се окажат решаващи за запазването на младите леторасли и бъдещата реколта.

В крайна сметка мартенските студове са част от естествения климатичен ритъм, с който лозарството винаги е било свързано. Най-важното за лозаря е внимателно да наблюдава развитието на лозата и да следи прогнозата за времето. Навременните решения и правилните грижи в началото на сезона често са факторът, който определя дали есента ще донесе богата и качествена реколта.