Ранната пролет е един от най-важните моменти за растителната защита в лозето. Именно тогава лозата постепенно се събужда от зимния покой, а заедно с нея започват да се активизират и редица болести и вредители. С повишаването на температурите и увеличаването на влагата в почвата и въздуха се създават благоприятни условия за развитието на различни патогени, които могат да засегнат младите тъкани на растението още в самото начало на сезона.

Много лозари подценяват този период и отлагат първите пръскания. Това обаче често води до поява на инфекции още в ранните фази на развитие, които по-късно трудно се контролират. Навременното пролетно третиране има предимно профилактична роля - то унищожава зимуващите форми на причинителите на болести и значително намалява риска от заразяване на лозата.

Едни от най-важните заболявания, срещу които се предприемат ранните пръскания, са мана по лозата, екскориоза и различни гъбни инфекции, които презимуват в растителните остатъци и по повърхността на лозовите пръчки.

Ако условията са влажни и температурите

започнат да се повишават, тези патогени

могат бързо да се активизират

Затова специалистите препоръчват първото профилактично пръскане да се извърши преди разпукване на пъпките или в самото начало на тяхното развитие. Най-често се използват медсъдържащи препарати, които имат широк спектър на действие и ограничават развитието на много гъбни заболявания. Освен това медните препарати подпомагат и заздравяването на раните след зимната резитба.

Навременното ранно пролетно пръскане е сравнително проста, но изключително важна практика. То поставя основата на успешната растителна защита през целия сезон и помага лозето да започне новата година здраво, силно и с потенциал за добра реколта.

Кога се прави ранното пролетно пръскане?

Първото третиране в лозето се извършва преди разпукване на пъпките или в самото начало на тяхното набъбване. Това обикновено се случва в периода между края на март и началото на април, като точният момент зависи от климатичните условия в района. В по-топлите лозарски райони работата започва по-рано, докато в по-хладните и планинските места първото пръскане често се изтегля към началото на април.

Този период е особено подходящ за провеждане на профилактично третиране, тъй като лозата все още няма развити зелени части. Това позволява използваните препарати да действат директно върху местата, където през зимата се запазват причинителите на болести - по кората на пръчките, в пъпките, по старите рани от резитбата или в растителните остатъци около лозата.

Практиката показва, че именно в тези места често се запазват зимуващите форми на различни патогени. Ако не бъдат унищожени навреме, при първите по-топли и влажни дни те могат бързо да се активизират и да заразят младите леторасли още в началото на вегетацията.

С какво се пръска лозата?

При ранното пролетно пръскане обикновено се използват контактни фунгициди, които действат на повърхността на растението и унищожават зимуващите форми на редица гъбни болести. Тяхната основна задача е да намалят инфекциозния фон в лозето още преди началото на активния растеж.

Сред най-често използваните средства са:

• Бордолезов разтвор (смес от меден сулфат и вар);

• Медни препарати;

• Варовосерен разтвор;

• Сяра или минерални масла.

Медните препарати са сред най-традиционните средства в лозарството. Те се използват повече от век и са доказали своята ефективност срещу редица гъбни заболявания, включително мана по лозата и други патогени. Освен защитен ефект, медта има и известно дезинфекциращо действие, което подпомага заздравяването на раните от зимната резитба.

Варовосерният разтвор и минералните масла също имат своето място в ранната растителна защита. Те се използват за ограничаване на някои зимуващи вредители и техните яйца, които се крият в пукнатините на кората.

Важно е при пръскането цялата лоза да бъде добре покрита с работния разтвор - пръчките, рамената и стъблото. Само така препаратите могат да достигнат до местата, където се намират зимуващите патогени и вредители.

Ранното пролетно третиране е сравнително проста, но изключително важна практика. Когато се извърши навреме и правилно, то значително намалява риска от заболявания през сезона и създава по-добри условия лозата да започне вегетацията здрава и силна.

Срещу кои болести действа ранното пролетно пръскане

Основната цел на ранното пролетно пръскане е да се намали първичната зараза от болести, които презимуват върху лозата. Много от причинителите на заболявания се запазват през зимата в кората на лозовите пръчки, в пъпките или в растителните остатъци в лозето. С настъпването на по-топлото време те се активизират и могат да заразят младите тъкани още в началото на вегетацията.

Ето защо профилактичното третиране в края на зимата и началото на пролетта има ключова роля за ограничаване на някои от най-разпространените заболявания при лозата.

Сред тях са:

• екскориоза (Phomopsis) – заболяване, което засяга младите леторасли и причинява напукване и изсъхване на тъканите;

• брашнеста мана (оидиум) – една от най-опасните болести по лозата, която може да нападне както листата, така и гроздето;

• черно гниене – гъбна болест, която може да причини загниване на зърната и сериозни загуби в добива;

• антракноза – заболяване, което води до образуване на характерни тъмни петна по листата, летораслите и гроздовете.

Провеждането на ранни профилактични обработки може значително да намали количеството инфекция в лозето. Според специалистите правилно извършеното ранно пръскане може да ограничи първичната зараза с 30–50%, което впоследствие прави борбата с болестите през вегетацията значително по-лесна и по-ефективна.

Важни правила при пръскането

За да бъде ефективно ранното пролетно пръскане, е важно да се спазват няколко основни правила.

На първо място, пръскането трябва да се извършва при тихо и сухо време, за да може разтворът да се задържи върху растението и да не бъде отнесен от вятъра или отмит от дъжд.

Температурата на въздуха също има значение – препоръчително е тя да бъде над 5-6°C, тъй като при по-ниски температури действието на препаратите е по-слабо, а покриването на растението е по-трудно.

Особено важно е да се направи добро обливане на лозата. Трябва да бъдат добре напръскани пръчките, рамената, кордоните и стъблото. Именно там най-често се намират зимуващите форми на патогените.

Специалистите препоръчват също третирането да се извърши възможно най-скоро след приключване на резитбата, когато раните са все още пресни и рискът от проникване на инфекции е по-голям.

Трябва да се има предвид, че контактните препарати действат само върху местата, където попаднат. Поради тази причина добрата покривност на лозата е от решаващо значение за ефективността на третирането. Колкото по-равномерно е напръскано растението, толкова по-добра ще бъде защитата срещу болести в началото на сезона.