Засява се през март или април, семената се появяват след 120 до 180 дни

Ако решите да експериментирате и да отглеждате чия у нас, то трябва да я засеете през пролетта - март или април. Възможна е сеитба и през май, но това значително ще намали възможността растението да цъфне и да произведе семена.

Необходими са между 80 до 120 дни от засяването до започването на цъфтежа и между 120 до 180 дни за появата на семената.

Чията е растение на късия ден, което означава че се нуждае от дълги нощи, за да образува съцветия и семена. Цъфтежът й обикновено е между юли и август.

Необходимите за задействане на цъфтежа къси дни в районите със северно изложение (за северното полукълбо, а за южното - в районите с южно изложение) се наблюдават чак към края на лятото, в резултат на което застудяването често започва преди растенията да цъфнат.

Заради тази особеност чията предпочита места с южно изложение в северното полукълбо и такива със северно изложение - в южното.

Докато са още млади растенията, за да се стимулира разклоняването им, което ще доведе до обилен цъфтеж и съответно повече семена, то те трябва да се поливат редовно, но не и обилно, тъй като не само не обичат, но и не понасят провлажняване.

Важно е да се следи за поява на вредители, които евентуално могат да нападат растенията. По културата най-често това са белокрилките, които са изключителен опасен неприятел и труден за контролиране.

Чията се развива добре върху песъчливи и глинести почви, които трябва да са добре дренирани. Относно рH (киселинността на почвената среда) растението е изключително толерантно - вирее върху кисела, неутрална и алкална почва.

Предпочита сухи, слънчеви места, но може да расте и на сянка. Растението е чувствително към застудяване. Адаптира се добре на полета с по-ниско плодородие на почвата.

Чията е едногодишно тревисто растение, стигащо от 60 см до 1 м височина. Напролет образува значително количество зеленина.
Листата ѝ са 4,8 см дълги и 3,5 см широки. Цветовете ѝ са хермафродитни (имат и мъжки, и женски части) и се опрашват от пчели.

Венчилистчетата са лилави, сини или бели, като самото съцветие прилича на житен клас и всяко цветче преди да цъфне се намира в отделна капсулка. Семената на чията са малко овални с диаметър около 1 мм. Те са с канелен, сив, черен или бял цвят, а на повърхността им има като релефна рисунка.

Съдържат 20% белтъчини, 34% мазнини, 25% други хранителни вещества, както и значително количество антиоксиданти. Особено богати са на алфалиноленова - и на други омега-3 полиненаситени мастни киселини.

Наричат чията „последователка на огъня", тъй като избуява бързо и се развива добре след попадането ѝ в райони, които са били опожарени.

Чията е цъфтящо растение, принадлежащо към сем. Устоцветни, което я прави близък родственик на едни от най-използваните в кулинарията подправки, като чубрица, риган, босилек, мащерка, градински чай и др. Не обаче листата ѝ, изключително ароматни, се влагат в храната, а предимно семена, които се определят като най-ценната растителна част.

Като култура се отглежда традиционно в Мексико, Гватемала, Боливия, Аржентина, Еквадор, Никарагуа, Австралия и др.

Повече четете в новия брой на в. "Български фермер"